Цените на селскостопанските стоки у нас растат с 5% през първото тримесечие
През първото тримесечие на 2023 година по отношение на същия интервал на 2022 година междинната цена на агропродуктите в Европейски Съюз като цяло се е нараснала доста - определената кошница с артикули е поскъпнала със 17 на 100. В България растежът е съвсем 5 на 100.
Цените на селскостопанските артикули са траяли мощно да нарастват през първото тримесечие на 2023 година, само че покачването е с най-бавния ритъм от началото на съветската експанзия против Украйна. Това сочат данни на европейската статистическа работа Евростат, оповестени на уеб страницата й.
Все отново това съставлява по-нисък % на нарастване спрямо темпа на смяна от предходния тримесечен интервал. За четвъртото тримесечие на 2022 година по отношение на същото на 2021 година в Европейски Съюз цените скочиха с 26 на 100, а в България – с над 17 на 100.
В рамките на кошницата с артикули се следи изключително мощно нарастване на цените на яйцата (с 60 на 100 приблизително в ЕС), ориза (51 на сто), маслините и свинското месо (и двете с по 49 на сто). Общото покачване на цените на яйцата в Европейски Съюз отразява освен дефицита на фуражно зърно и понижения експорт на зърно от Украйна, само че и експлоадирането на птичи грип в Белгия и Нидерландия.
Производството на селскостопанска продукция е обвързвано със обилни разноски, отбелязва Евростат. Земеделските производители би трябвало да вършат покупки на артикули и услуги, които да бъдат употребявани като първични материали в индустриалния развой. Въпреки че цените на продукцията продължиха да се повишават сред първото тримесечие на 2022 година и съответното на 2023 година, същото се случи и със междинната цена на стоките и услугите, потребявани сега в селското стопанство (т.е. първични материали, които не са свързани с инвестиции) в Европейски Съюз като цяло. Те са се нараснали с 11 на 100 за същата кошница със първични материали.
Това също е по-бавен ритъм на повишаване от този, регистриран сред четвъртото тримесечие на 2021 година и четвъртото тримесечие на 2022 година (ръст с 27 на сто). В рамките на тази кошница има доста повишаване на цените на храните за животни (16 на сто), семената и посадъчния материал (14 на сто) и продуктите за растителна отбрана и пестицидите (12 на сто).
В съвсем всички страни от Европейски Съюз междинната цена както на селскостопанската продукция, по този начин и на суровините, които не са свързани с вложения, се е нараснала сред първото тримесечие на 2022 година и това на 2023 година.
Най-резките темпове на повишаване на междинната цена на селскостопанската продукция се регистрират в Испания и Португалия (и двете бележат растеж с 33 на сто). Сушата на Иберийския полуостров през 2023 година докара до понижено произвеждане, което даде спомагателен подтик на покачването на цените. Литва беше единствената страна от Европейски Съюз, в която междинната цена на селскостопанската продукция спадна през този интервал (спад с 2 на сто).
Най-рязък растеж на междинната цена на суровините, несвързани с вложения, е регистриран в Унгария (29 на сто), Полша (20 на сто) и Словакия (19 на сто). Най-ниските равнища на нарастване са в Нидерландия (1 на сто), Малта и Люксембург (и двете с 3 на сто).
Цените на селскостопанските артикули са траяли мощно да нарастват през първото тримесечие на 2023 година, само че покачването е с най-бавния ритъм от началото на съветската експанзия против Украйна. Това сочат данни на европейската статистическа работа Евростат, оповестени на уеб страницата й.
Все отново това съставлява по-нисък % на нарастване спрямо темпа на смяна от предходния тримесечен интервал. За четвъртото тримесечие на 2022 година по отношение на същото на 2021 година в Европейски Съюз цените скочиха с 26 на 100, а в България – с над 17 на 100.
В рамките на кошницата с артикули се следи изключително мощно нарастване на цените на яйцата (с 60 на 100 приблизително в ЕС), ориза (51 на сто), маслините и свинското месо (и двете с по 49 на сто). Общото покачване на цените на яйцата в Европейски Съюз отразява освен дефицита на фуражно зърно и понижения експорт на зърно от Украйна, само че и експлоадирането на птичи грип в Белгия и Нидерландия.
Производството на селскостопанска продукция е обвързвано със обилни разноски, отбелязва Евростат. Земеделските производители би трябвало да вършат покупки на артикули и услуги, които да бъдат употребявани като първични материали в индустриалния развой. Въпреки че цените на продукцията продължиха да се повишават сред първото тримесечие на 2022 година и съответното на 2023 година, същото се случи и със междинната цена на стоките и услугите, потребявани сега в селското стопанство (т.е. първични материали, които не са свързани с инвестиции) в Европейски Съюз като цяло. Те са се нараснали с 11 на 100 за същата кошница със първични материали.
Това също е по-бавен ритъм на повишаване от този, регистриран сред четвъртото тримесечие на 2021 година и четвъртото тримесечие на 2022 година (ръст с 27 на сто). В рамките на тази кошница има доста повишаване на цените на храните за животни (16 на сто), семената и посадъчния материал (14 на сто) и продуктите за растителна отбрана и пестицидите (12 на сто).
В съвсем всички страни от Европейски Съюз междинната цена както на селскостопанската продукция, по този начин и на суровините, които не са свързани с вложения, се е нараснала сред първото тримесечие на 2022 година и това на 2023 година.
Най-резките темпове на повишаване на междинната цена на селскостопанската продукция се регистрират в Испания и Португалия (и двете бележат растеж с 33 на сто). Сушата на Иберийския полуостров през 2023 година докара до понижено произвеждане, което даде спомагателен подтик на покачването на цените. Литва беше единствената страна от Европейски Съюз, в която междинната цена на селскостопанската продукция спадна през този интервал (спад с 2 на сто).
Най-рязък растеж на междинната цена на суровините, несвързани с вложения, е регистриран в Унгария (29 на сто), Полша (20 на сто) и Словакия (19 на сто). Най-ниските равнища на нарастване са в Нидерландия (1 на сто), Малта и Люксембург (и двете с 3 на сто).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ