ДЕМОКРАТИЧЕН ПОВЕЙ
През първите дни на септември по остарял национален бит по градове и села пристигнаха партизаните. Те слязоха от своите скъпи и бронирани возила, а телохранители зорко пазеха партизаните от националната обич, която им носеше цветя и баници.
Партизаните окупира пощата - през днешния ден Българска телекомуникационна компания, окупираха радиото - през днешния ден Българско национално радио, а Националната телевизия сама се окупира и полегна в ръцете на партизаните.
Ентусиазираните национални маси черпеха партизаните с уиски и фъстъци, а на доста места напряко опънаха маси и започнаха да въртят чевермета.
Окрилени от националната обич, партизаните се свързаха по клетъчните си телефони с другите революционни окръзи и оповестиха на народа си, че революцията върви сполучливо - банките са завладяни, петролът в републиката е под надзор, в техни ръце са хлябът, сиренето, ножът и два контейнера с масло.
Партизаните хапнаха и пийнаха на воля, снимаха се с щастливия народ и гледаха хем благо на националната обич, хем строго, поради отговорностите на утрешния партизански ден.
Когато насладата от посрещането на новите освободители доближи и до най-отдалеченото кътче на бедната ни страна, партизаните направиха изказване.
Хората седяха пред тв приемниците си и слушаха в унес партизанските думи, а по-неврастеничните се мъчеха да си водят мемоари.
Партизаните оповестиха, че в случай че доста знаем и не ги обичаме откровено, ще разхлабен Народното събрание, ще закрият президентството, а другите институции просто ще натирят.
- Така - рекоха партизаните - повече няма да продължава. Ние сме заложили живота си за тази страна и за този народ, а вие не ни обичате.
- Единственото, което желаеме от вас, е любов - нищо друго. Другото го оставете на нас - рекоха партизаните.
Партизаните оповестиха още, че първата им задача е да основат с разпореждане Държавен комитет за народна власт.
Който има въпроси по демократичния ред, по правата на хората, по отговорностите на страната - да написа молба до комитета и да чака отговор. Там ще туриме, рекоха партизаните, най-демократичните наши представители.
Заслепен от традицията, народът непринудено подхвана да вика: ДЕ-КА-ДЕ! Сиреч: Държавен комитет за народна власт.
- Тъй - рекоха още партизаните, - до момента в който страната не тури надзор над демокрацията, ни народна власт ще имате, ни същински партизани.
- Уррра! Да живей! - викаше народът. - Аман от народна власт. Аман от всичко. По-добре да дойдат партизаните!
После партизаните се качиха на скъпите си коли, телохранителите им светнаха по два-три шамара на най-напористите от шпалира посрещачи и изпращачи и потеглиха напред.
Така стартира този празничен за всички нас септемврийски ден.
И в този момент, в случай че погледнете през прозореца, ще видите: нестройни редици от хора, които с цветя и блеснали очи гледат от кое място идват и накъде отиват партизаните, а доста от тях стройно подвикват: ДЕ-КА-ДЕ! Сиреч: Държавен комитет за народна власт.
- Как ще приключи? - ще попитате.
Ще ви се отговори:
- Този ден няма да има приключване по нашите земи.
Честито, наздраве и да живей!
Партизаните окупира пощата - през днешния ден Българска телекомуникационна компания, окупираха радиото - през днешния ден Българско национално радио, а Националната телевизия сама се окупира и полегна в ръцете на партизаните.
Ентусиазираните национални маси черпеха партизаните с уиски и фъстъци, а на доста места напряко опънаха маси и започнаха да въртят чевермета.
Окрилени от националната обич, партизаните се свързаха по клетъчните си телефони с другите революционни окръзи и оповестиха на народа си, че революцията върви сполучливо - банките са завладяни, петролът в републиката е под надзор, в техни ръце са хлябът, сиренето, ножът и два контейнера с масло.
Партизаните хапнаха и пийнаха на воля, снимаха се с щастливия народ и гледаха хем благо на националната обич, хем строго, поради отговорностите на утрешния партизански ден.
Когато насладата от посрещането на новите освободители доближи и до най-отдалеченото кътче на бедната ни страна, партизаните направиха изказване.
Хората седяха пред тв приемниците си и слушаха в унес партизанските думи, а по-неврастеничните се мъчеха да си водят мемоари.
Партизаните оповестиха, че в случай че доста знаем и не ги обичаме откровено, ще разхлабен Народното събрание, ще закрият президентството, а другите институции просто ще натирят.
- Така - рекоха партизаните - повече няма да продължава. Ние сме заложили живота си за тази страна и за този народ, а вие не ни обичате.
- Единственото, което желаеме от вас, е любов - нищо друго. Другото го оставете на нас - рекоха партизаните.
Партизаните оповестиха още, че първата им задача е да основат с разпореждане Държавен комитет за народна власт.
Който има въпроси по демократичния ред, по правата на хората, по отговорностите на страната - да написа молба до комитета и да чака отговор. Там ще туриме, рекоха партизаните, най-демократичните наши представители.
Заслепен от традицията, народът непринудено подхвана да вика: ДЕ-КА-ДЕ! Сиреч: Държавен комитет за народна власт.
- Тъй - рекоха още партизаните, - до момента в който страната не тури надзор над демокрацията, ни народна власт ще имате, ни същински партизани.
- Уррра! Да живей! - викаше народът. - Аман от народна власт. Аман от всичко. По-добре да дойдат партизаните!
После партизаните се качиха на скъпите си коли, телохранителите им светнаха по два-три шамара на най-напористите от шпалира посрещачи и изпращачи и потеглиха напред.
Така стартира този празничен за всички нас септемврийски ден.
И в този момент, в случай че погледнете през прозореца, ще видите: нестройни редици от хора, които с цветя и блеснали очи гледат от кое място идват и накъде отиват партизаните, а доста от тях стройно подвикват: ДЕ-КА-ДЕ! Сиреч: Държавен комитет за народна власт.
- Как ще приключи? - ще попитате.
Ще ви се отговори:
- Този ден няма да има приключване по нашите земи.
Честито, наздраве и да живей!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ