Запомнящите се български спектакли от 2019 г.
През отминаващата година са се изиграли близо 11 880 представления пред 1 830 000 фенове. От Министерството на културата регистрираха, че тази огромна посещаемост ще докара до преизпълнение на приходите с към 7 млн. лв.. С оглед на това, както и поради годишния дефицит на дотация, от администрацията на министър Боил Банов предложиха в бюджета за 2020 година върху предстоящото нарастване на приходите със 7 млн. лв. да се планува и полагаема дотация в размер на 30 млн. лв.. В последна сметка увеличените средства за Министерството на културата ще са малко над 22 млн. лв.. А за театралните изкуства по-конкретно за 2020 година е заложено:
12 100 представления годишно, 1 600 000 фенове и близо 110 млн. лв. от бюджета на Министерството на културата. А повода броят на феновете да е по-малък се дължи или на някакво сбъркано надуване на числата от 2019 година, или на предстоящите демографски промени през 2020 година. Каквато и да е повода, театралните зали няма да останат празни. А 2019 година ще се запомни с извънредно огромен брой фенове на театрални представления. Вероятно в това има пръст „ отгоре” и обичаният Йордан Радичков. Отминаващата година сякаш минава под неговия знак - на писателя и драматурга, дал една от най-поетичните дефиниции за индивида:
„ Човек е дълго изречение, написано с доста обич и ентусиазъм, но цялостно с правописни неточности.”
Йордан Радичков, създателят на емблематичните пиеси „ Суматоха”, „ Януари”, „ Лазарица”, тази година щеше да навърши деветдесет. По този мотив бе публикуван и десетият том от събраните му съчинения, включващи сюжети за кино и телевизия. Но с цел да не се зареем в посока света на киното, ще се хванем за още една мисъл на Радичков, от която да се оттласнем за представянето на театралната 2019 година:
„ Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за индивида от лесните... Лесният урок се усвоява с леснина и от него съвсем нищо не научавате. Трудният урок желае доста пот, само че пък като усвоите урока, за цялостен живот ще ви държи влага.”
А ето и сполучливите сложни уроци на 2019 година:
„ Наблюдателите. Хипотеза за отвъдното “
Представлението е по пиеса на Константин Илиев, режисьор е Явор Гърдев , сценограф - Никола Тороманов, костюмите са дело на Свила Величкова, музиката - на Калин Николов. В него вземат участие Цветан Алексиев, Христо Петков, Кире Гьоревски, Леарт Докле, Ненчо Костов, Димитър Николов, Стефания Колева, Анна Пападопулу, Благовест Благоев, Елена Телбис, Павлин Петрунов, Йосиф Шамли, Емил И. Марков, Илиана Коджабашева, Мартин Димитров. Премиерата бе в края на 2018 година - на 22 декември, в Народния спектакъл .
Трудността е в това, че текстът е със комплицирана, многостранна динамичност на действието и има риск цялото зрелище да се опропасти, в случай че режисьорът или актьорите решат да фаворизират някой от пластовете. За да бъдем по-конкретни - пиесата ни среща с хора от отвъдното, смесват се разнообразни светове и герои от мащаба на Левски (Ненчо Костов), Ботев (Леарт Докле), Имануел Кант (Димитър Николов) и Достоевски (в ролята гледахме непрежалимия Йосиф Шамли). А всичко стартира с млад арбитър, който се подписва върху акт за регистрация на подозрително акционерно сдружение.
(През новата година можете да гледате „ Наблюдателите. Хипотеза за отвъдното” на 30 януари, 29 февруари, 8 март и 24 март.)
„ Развратникът “
Ириней Константинов празнува 70-годишнината си с роля в спектакъла метафизичен водевил „ Развратникът “. Негов създател е един от най-популярните модерни драматурзи - французинът Ерик-Еманюел Шмит. Режисьор е Стоян Радев , сценограф - Никола Тороманов, костюмограф - Елис Вели, композитор - Виктор Стоянов. На Ириней Константинов партнират Петя Силянова, Лилия Маравиля, Симона Халачева, София Маринкова, Стефан Кондров. Премиерата бе на 17 януари в т еатър „ София “ .
Трудността е да се пресъздаде обликът на развратника, който в действителност е известният френски мъдрец и публицист Дени Дидро. Върху неговото творчество Ерик-Еманюел Шмит написа дисертация, която издава със заглавието „ Дидро, или философията на съблазняването “. Основното предизвикателство пред Константинов е точно жонглирането с либертинските схващания за морала, естествеността и сексуалността, като най-тежка е задачата героят му би трябвало да е по едно и също време и разумен, и прочувствен, и естествено изкуствен.
(Може да гледате „ Развратникът” на 14 и 26 януари, на 13 и 29 февруари.)
„ Сбогом, Йохан Райс!”
Пърформансът на Студиото за документален спектакъл VOX POPULI с режисьор Неда Соколовска елементарно си взаимодейства с публиката без значение от нейната народност или етническа принадлежност. Визуалната среда е дело на Владислав Илиев и Ивелина Иванова от Phormatik Visual Lab, сценографията e на Иван-Александър Тодоров. Премиерата на „ Сбогом, Йохан Райс!” бе на 6 април на сцена Backstage в спектакъл „ Азарян “ .
Участват актьорите Василия Дребова, Георги Налджиев и Петко Каменов. Предизвикателството в спектакъла е по какъв начин едни до болежка познати тематики - за цифровото другарство сред хората и за все по-голямата ни взаимозависимост от мобилните устройства - могат да се показват по метод, който да ни е от изгода по пътя на своеобразното изтрезняване.
„ Как е”
Представлението е по текстове на Самюъл Бекет. Режисьор е Василена Радева . Участват актьорите Елена Димитрова и Васил Ряхов. Сценографията и костюмите са дело на Ралица Тонева, музиката - на Любомир Брашненков. Премиерното зрелище бе на 5 февруари на сцената на Театрална работилница „ Сфумато “ .
Да се слага Бекет като колаж от текстове е изключително предизвикателство, имайки поради, че той постоянно е държал на съответното място на думите и жестовете. А още по-трудно е да се съобщи неговият присъщ комизъм без пояснения и страсти. Но макар всички тези трудности „ Как е” може да получи одобрителен отговор или фамозната Бекетова имитация: „ Не ме питай! Не ми приказва! Остани с мен”.
„ Басейнът “
Представлението е по пиеса на един от най-поставяните в Европа модерни немскоезични драматурзи - Щефан Фьогел. Режисьор е Атанас Атанасов , сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова, музиката - на Добрин Векилов - Дони. Участват Мимоза Базова, Веселин Анчев, Анастасия Ингилизова, Асен Кобиларов, Евелин Костова. Премиерата бе на 8 май на сцената на „ Българска армия”, а през новата година можете да гледате спектакъла на 11 и 20 януари и на 5 и 21 февруари.
Основното предизвикателство в него е пред героинята на Мимоза Базова - Ана Шнайдер. Преживявайки гибелта на своя брачен партньор, тя би трябвало коренно да се трансформира и от наивна и безпомощна женица да се трансформира в въплъщение на скепсиса и операцията. Целият сюжет се върти към една обсесия на Ана. Това е филмът „ Басейнът” от 1969 година с Роми Шнайдер и Ален Делон.
Странното е, че тя се е трансформирала и в обсесия на режисьора Атанас Атанасов, който в анонса към представлението написа: „ Ще бъда благополучен, в случай че след нашия театър нагазите усмихнати в своя басейн”.
А може да го приемем и като новогодишно благопожелание.
Тук е мястото да отбележим, че през 2019 година се сбъднаха няколко отдавнашни стремежи на театралната общественост:
- България се показа извънредно сполучливо на най-големия конгрес в света за сценография и сценичен дизайн в Прага - Международното сценографско квадрианале. На него взе участие планът „ Конгломерат” с куратор Огняна Серафимова.
- Световноизвестният френски театровед Патрис Павис - създател на „ Речник на театъра” с всички профилирани термини, употребявани от Аристотел до през днешния ден - стана лекар хонорис идея на НАТФИЗ;
- България още веднъж си има издание за актуален танц и пърформанс - на 9 май бе премиерното „ запознаване” с първия брой на годишното „ Списание за танц”.
И до момента в който едни честваха академичното си самопризнание и появяването си на белия свят, други - като Театрална работилница „ Сфумато” - честваха 30-годишнина от основаването си, Мариус Куркински означи 50-годишен празник, а последният клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ му посвети спектакъла си реквием „ Лодкарят”.
В него обаче няма да чуем фамозната имитация от „ Ноев ковчег” на Йордан Радичков: „ На палубата на дребната ми лодка видях моите мъртви приятели”. И то освен тъй като създателят на „ Лодкарят” е Джез Бътъруър. Просто за студентите Стефан Данаилов не е мъртъв, а безконечен другар, чиито думи ще чуват всеки ден, преди да излязат на сцената: „ Артистите са свръххора и за тях нищо елементарно не би трябвало да има”.
12 100 представления годишно, 1 600 000 фенове и близо 110 млн. лв. от бюджета на Министерството на културата. А повода броят на феновете да е по-малък се дължи или на някакво сбъркано надуване на числата от 2019 година, или на предстоящите демографски промени през 2020 година. Каквато и да е повода, театралните зали няма да останат празни. А 2019 година ще се запомни с извънредно огромен брой фенове на театрални представления. Вероятно в това има пръст „ отгоре” и обичаният Йордан Радичков. Отминаващата година сякаш минава под неговия знак - на писателя и драматурга, дал една от най-поетичните дефиниции за индивида:
„ Човек е дълго изречение, написано с доста обич и ентусиазъм, но цялостно с правописни неточности.”
Йордан Радичков, създателят на емблематичните пиеси „ Суматоха”, „ Януари”, „ Лазарица”, тази година щеше да навърши деветдесет. По този мотив бе публикуван и десетият том от събраните му съчинения, включващи сюжети за кино и телевизия. Но с цел да не се зареем в посока света на киното, ще се хванем за още една мисъл на Радичков, от която да се оттласнем за представянето на театралната 2019 година:
„ Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за индивида от лесните... Лесният урок се усвоява с леснина и от него съвсем нищо не научавате. Трудният урок желае доста пот, само че пък като усвоите урока, за цялостен живот ще ви държи влага.”
А ето и сполучливите сложни уроци на 2019 година:
„ Наблюдателите. Хипотеза за отвъдното “
Представлението е по пиеса на Константин Илиев, режисьор е Явор Гърдев , сценограф - Никола Тороманов, костюмите са дело на Свила Величкова, музиката - на Калин Николов. В него вземат участие Цветан Алексиев, Христо Петков, Кире Гьоревски, Леарт Докле, Ненчо Костов, Димитър Николов, Стефания Колева, Анна Пападопулу, Благовест Благоев, Елена Телбис, Павлин Петрунов, Йосиф Шамли, Емил И. Марков, Илиана Коджабашева, Мартин Димитров. Премиерата бе в края на 2018 година - на 22 декември, в Народния спектакъл .
Трудността е в това, че текстът е със комплицирана, многостранна динамичност на действието и има риск цялото зрелище да се опропасти, в случай че режисьорът или актьорите решат да фаворизират някой от пластовете. За да бъдем по-конкретни - пиесата ни среща с хора от отвъдното, смесват се разнообразни светове и герои от мащаба на Левски (Ненчо Костов), Ботев (Леарт Докле), Имануел Кант (Димитър Николов) и Достоевски (в ролята гледахме непрежалимия Йосиф Шамли). А всичко стартира с млад арбитър, който се подписва върху акт за регистрация на подозрително акционерно сдружение.
(През новата година можете да гледате „ Наблюдателите. Хипотеза за отвъдното” на 30 януари, 29 февруари, 8 март и 24 март.)
„ Развратникът “
Ириней Константинов празнува 70-годишнината си с роля в спектакъла метафизичен водевил „ Развратникът “. Негов създател е един от най-популярните модерни драматурзи - французинът Ерик-Еманюел Шмит. Режисьор е Стоян Радев , сценограф - Никола Тороманов, костюмограф - Елис Вели, композитор - Виктор Стоянов. На Ириней Константинов партнират Петя Силянова, Лилия Маравиля, Симона Халачева, София Маринкова, Стефан Кондров. Премиерата бе на 17 януари в т еатър „ София “ .
Трудността е да се пресъздаде обликът на развратника, който в действителност е известният френски мъдрец и публицист Дени Дидро. Върху неговото творчество Ерик-Еманюел Шмит написа дисертация, която издава със заглавието „ Дидро, или философията на съблазняването “. Основното предизвикателство пред Константинов е точно жонглирането с либертинските схващания за морала, естествеността и сексуалността, като най-тежка е задачата героят му би трябвало да е по едно и също време и разумен, и прочувствен, и естествено изкуствен.
(Може да гледате „ Развратникът” на 14 и 26 януари, на 13 и 29 февруари.)
„ Сбогом, Йохан Райс!”
Пърформансът на Студиото за документален спектакъл VOX POPULI с режисьор Неда Соколовска елементарно си взаимодейства с публиката без значение от нейната народност или етническа принадлежност. Визуалната среда е дело на Владислав Илиев и Ивелина Иванова от Phormatik Visual Lab, сценографията e на Иван-Александър Тодоров. Премиерата на „ Сбогом, Йохан Райс!” бе на 6 април на сцена Backstage в спектакъл „ Азарян “ .
Участват актьорите Василия Дребова, Георги Налджиев и Петко Каменов. Предизвикателството в спектакъла е по какъв начин едни до болежка познати тематики - за цифровото другарство сред хората и за все по-голямата ни взаимозависимост от мобилните устройства - могат да се показват по метод, който да ни е от изгода по пътя на своеобразното изтрезняване.
„ Как е”
Представлението е по текстове на Самюъл Бекет. Режисьор е Василена Радева . Участват актьорите Елена Димитрова и Васил Ряхов. Сценографията и костюмите са дело на Ралица Тонева, музиката - на Любомир Брашненков. Премиерното зрелище бе на 5 февруари на сцената на Театрална работилница „ Сфумато “ .
Да се слага Бекет като колаж от текстове е изключително предизвикателство, имайки поради, че той постоянно е държал на съответното място на думите и жестовете. А още по-трудно е да се съобщи неговият присъщ комизъм без пояснения и страсти. Но макар всички тези трудности „ Как е” може да получи одобрителен отговор или фамозната Бекетова имитация: „ Не ме питай! Не ми приказва! Остани с мен”.
„ Басейнът “
Представлението е по пиеса на един от най-поставяните в Европа модерни немскоезични драматурзи - Щефан Фьогел. Режисьор е Атанас Атанасов , сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова, музиката - на Добрин Векилов - Дони. Участват Мимоза Базова, Веселин Анчев, Анастасия Ингилизова, Асен Кобиларов, Евелин Костова. Премиерата бе на 8 май на сцената на „ Българска армия”, а през новата година можете да гледате спектакъла на 11 и 20 януари и на 5 и 21 февруари.
Основното предизвикателство в него е пред героинята на Мимоза Базова - Ана Шнайдер. Преживявайки гибелта на своя брачен партньор, тя би трябвало коренно да се трансформира и от наивна и безпомощна женица да се трансформира в въплъщение на скепсиса и операцията. Целият сюжет се върти към една обсесия на Ана. Това е филмът „ Басейнът” от 1969 година с Роми Шнайдер и Ален Делон.
Странното е, че тя се е трансформирала и в обсесия на режисьора Атанас Атанасов, който в анонса към представлението написа: „ Ще бъда благополучен, в случай че след нашия театър нагазите усмихнати в своя басейн”.
А може да го приемем и като новогодишно благопожелание.
Тук е мястото да отбележим, че през 2019 година се сбъднаха няколко отдавнашни стремежи на театралната общественост:
- България се показа извънредно сполучливо на най-големия конгрес в света за сценография и сценичен дизайн в Прага - Международното сценографско квадрианале. На него взе участие планът „ Конгломерат” с куратор Огняна Серафимова.
- Световноизвестният френски театровед Патрис Павис - създател на „ Речник на театъра” с всички профилирани термини, употребявани от Аристотел до през днешния ден - стана лекар хонорис идея на НАТФИЗ;
- България още веднъж си има издание за актуален танц и пърформанс - на 9 май бе премиерното „ запознаване” с първия брой на годишното „ Списание за танц”.
И до момента в който едни честваха академичното си самопризнание и появяването си на белия свят, други - като Театрална работилница „ Сфумато” - честваха 30-годишнина от основаването си, Мариус Куркински означи 50-годишен празник, а последният клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ му посвети спектакъла си реквием „ Лодкарят”.
В него обаче няма да чуем фамозната имитация от „ Ноев ковчег” на Йордан Радичков: „ На палубата на дребната ми лодка видях моите мъртви приятели”. И то освен тъй като създателят на „ Лодкарят” е Джез Бътъруър. Просто за студентите Стефан Данаилов не е мъртъв, а безконечен другар, чиито думи ще чуват всеки ден, преди да излязат на сцената: „ Артистите са свръххора и за тях нищо елементарно не би трябвало да има”.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ