Мирела Костадинова: Магдалина Царчинска подкрепя проф.Марин Дринов за идеята София да стане столица
През октомври 1858 година в фамилията на Михаил Царчински от Ихтиман се ражда момиченце, което кръстили Магдалина. Семейството е оскъдно, бащата умира прекомерно млад и детето остава сираче едвам на шест години. Когато Магдалина навършва осем, вуйчо ù Стоян Петков, изтъкнат патриот, я завежда в женски метох в Самоков, да се учи на четмо и писмо. По-късно тя продължава образованието си в известното учебно заведение за благородни девици в Киев, където е изпратена по рекомендация на граф Игнатиев, съветски дипломатически представител в Цариград. Там младата българака се учи усърдно, скромна е и дисциплинирана. Скоро от учебното заведение предложили на няколко госпожици с отличен триумф да завършат тригодишен висши педагогичен курсове в Петербург. Между тях е и Магдалина Царчинска, отпуснали ù даже стипендия. Тя предпочела да се завърне в родината си.
Магдалина Царчинска познава всички по-известни хора от това време. В късна възраст признава, че е живяла в забавна ера, приказва с възторг за своето време и тези, с които е общувала. Зад очилата ù светят две умни и топли очи. На стената стои портрета на брачна половинка ù Михалаки Георгиев, публицист, държавник, посланик и икономически деятел, както и на седемте ù деца, пръснати по света.
„ Като постъпвах в Киевския интернат „ Благородних девиц “, бях напълно млада. В България беше още турско. Там, в Русия останах седем години, научих съветски, френски и немски, само че съвсем забравих майчиния си език. Когато след седем години се завърнах в Цариград, а какъв брой ме караха и ме увещаваха да остана в Русия, споделиха ми: „ Какво ще вършиме в робска страна, изложена сте на рискове “, посрещнаха ме тамошните първенци, с които бях персонална позната “.
На път за отечеството си дружно с близката си другарка Царевна Миладинова, щерка на възрожденеца Димитър Миладинов, приключила също учебното заведение в Киев, се отбиват в Цариград по покана на българската община. Девойката се среща с общественици като Петко Р. Славейков, Стоян Михайловски и екзарха на българската черква Антим I. Българската община в Цариград, отпред на която стояли бъдещите наши държавници Драган Цанков, Марко Балабанов и други видни персони я назначават за учителка в Русе.
Момичето не знае добре български, към този момент съвсем го е не запомнило, само че има предпочитание да учи младите българи да работят за народа си. В Русе идва през юли 1874 година Приема я и съветският консул Мошнин, който ù дава упътвания за бъдещата ù работа и дава обещание цялостната си поддръжка. Училището, в което е назначена Магдалина Царчинска е двукласно, само че младата учителка го трансформира в трикласно. Тя преподава история, педагогика, съветски и френски език.
В крайдунавския град тогава управлявал фамозният Садък Паша, доста непоколебим човек и огромен родолюбец. „ Аз не се укротих, само че почнах да изучавам в гимназията децата на съветски език. След известно време, когато това събитие се разчу, турските управляващи ми не разрешиха да предавам тоя език, като ме упрекнаха в непокорство и бунтарство. Почти всички революционери бяха забегнали или бяха из пандизите, а учебните заведения работеха с огромна тъга. Тогава се срещнах в Русе с баба Тонка, фамозната баба Тонка – майката на всички революционери. О, каква жена беше, рядко се раждат такива създания. Храбра, сърдечна, предана и интелигентна – рядка българка беше баба Тонка “. Само на няколко крачки от учебното заведение се намирал домът на баба Тонка Обретенова. На излизане от образователните часове Царчинска постоянно се отбивала в къщата ù.
На 11 май 1875 година младата учителка произнася слово за светлото дело на братята Кирил и Методий, за потребността от обучение и образование на момичетатат и за идните битки на българите за национално избавление. Словото ù било написано на седем страници и впечатлявало с дълбокомислието си.
В Русе по това време се водят процеси по всякакви каузи, взели участие и български представители в състава на съда. В един подобен правосъден състав взе участие и братът на Михалаки Георгиев, който е отседнал в фамилията на видния русенски жител Симеон Златанов. Михалаки и Магдалина се срещат точно у Златанов, той е на посетители при брат си. После не се видели дълго време. Това се случило през 1876 година Русе по това време е град надалеч по-уреден от София, усеща се въздействието от Румъния и Европа, има търговски връзки с непознати страни.
В навечерието на Освободителната война 1877- 1878 година младата учителка напуснала Русе и дружно със фамилията на съветския консул Мошнин се озовава в Плоещ (Румъния), където участва на освещаване на Самарското знаме. „ Даже аз забих едно гвоздейче. А след това се върнах и отидох в Свищов, където бях на съветска работа, дружно с Вазов “. С поета - публицист се познават от дълго време. „ А по-после вървях да продавам негови съчинения чак в Букурещ “, споделя тя в мемоари.
След Освобождението Магдалина отива с вуйчо си в София. Тук се среща за повторно с Михалаки Георгиев и вземат решение да се оженят. „ Преди да създадем това аз бях на работа в съветските канцеларии и познавах всички огромни дейци от това време. Даже писах един път и едно писмо до Цар Освободителя. Тогава бях на квартира в къщата на хаджи Коцев, на който сестра беше известната Филаретова. Там с Марин Дринов и други се реши къде ще бъде столицата на освободена България “.
На 12 април 1879 година Михалаки и Магдалина се венчават в черквата „ Св. Неделя “. На обяда пее съветски хор. Младоженците са поклонници на славянството и заради тази причина им кумувал военачалник Михаил Домонтович, член на краткотрайното съветско ръководство в България, участник в Освободителната война. Той подарил на младоженците хубав съветски меден самовар. Шаферки на сватбата са двете дребни дъщери на ген. Домонтович. Едната е петгодишната Александра Колонтай, която след 1917 година ще стане една от най-известните дами в света - посланик, първата жена министър, водила полемики с В. И. Ленин, в това число и за “свободната любов”.
„ С Михалаки се оженихме по европейски, а заживяхме по старобългарски. Имахме седем чеда. Тогава в София и дума не можеше да става за венчални моди, та се принудихме да доставим булченски рокли и други сходни неща чак от Виена. Това бе първата, по този начин да кажем, европейска женитба в София, а вероятно и в България “.
След сватбата младото семейство живее в София. Госпожа Магдалина Георгиева продължава просветната си и социална работа. Взема интензивно присъединяване в сбирките на комисията по установяване столицата на България. Подкрепя предлагането на проф. Марин Дринов София да бъде българска столица. Участва в работата на доста благотворителни сдружения от това време. Тя е една от създателките на първото стопанско учебно заведение в столицата.
Домът на фамилията се трансформира в прелестно място за културния хайлайф на София. Сред гостите на Магдалина е нейната другарка Атина Болярска, също съветска възпитаничка. Тези топли женски връзки са причина през септември 1890 година семейство Георгиеви да станат кумове на сватбата на Иван Вазов и Атина Болярска, които също се венчават в храма „ Св. Неделя “. Бракът им трае единствено петнадесет месеца, само че до гибелта на Вазов единствената му брачна половинка по документи остава Атина. В дома на семейство Георгиеви се случва първата съдбоносна среща на Иван Вазов с проф. Шишманов.
Магдалина основава книжовен салон. В него гостуват Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, доктор Кръстьо Кръстев, Спас Вацов. Сред приятелите, които пият чай в дома са агрономът Вацлав Стрибуни, ботаникът Йозеф Веленовски, Йозеф Дорачек и други чехи. Като хуманист и славянофил, Михалаки Георгиев става член на учредената през 1880 година в София „ Славянска беседа” за съдействие сред славяните. Той е в близки връзки и с проф. Константин Иречек, който отбелязва в своя дневник, че брачната половинка на Михалаки Георгиев била една от най-интелигентните и изящни дами в столицата на новата българска страна.
За тези години и живота в остаряла София Магдалина Царчинска споделя: „ В началото тук нямаше никаква интелиенция, нямаше къде да отиде човек, само че по-после ясно се забелязваше към този момент стичането на всички будни и просветни хора и основаването на един нравствен и икономически център в новоосвободеното княжество. Тогава църквите бяха разграничени на женска и мъжка част, единствено на госпожа Тишева споделяха госпожа, а на другите кокони. Не бяхме облагодетелствани тогава с това название. А пък аз… не съблюдавах тия патриахални закони, бях си привикнала в Русия на напълно други нрави и по тази причина ме нарекоха „ съветската мома “ “. Подобна е ориста и на нейната кумица Атина Болярска. Една от аргументите да се разделят с Вазов са съветските ù подредби, които не се харесвали на баба Съба, майката на поета. Това става център на спора сред свекърва и снаха.
Семейните дни вървяли безшумно и умерено. В цялостно съгласие сред двамата. Михалаки Георгиев е назначен като контрольор на митниците и двамата отпътуват за Видин. Оставят купената в София къща чартърен. „ Чудесен човек беше починалия ми мъж. Толкова други работи имаше и отново намираше време да написа, да мечтае, да бъде деликатен с всички “, споделя в късна възраст неговата брачна половинка. Първоначално той работи като преподавател, след това се занимава с какво ли не – агрономство, с политика, публицистика, дипломация, пълномощен министър е в Сърбия.
На Михалаки Георгиев литературата работи като утешение и отдих, след тежки политически битки, само че не я счита за специалност. Винаги, когато той напише някоя нова страница, чете текста на жена си. Шегува се и я разсмива със своя безопасен комизъм. „ Нямаше среди, които не търсеха наличието на Михалаки Георгиев. А в Сърбия по това време споделяха, че преди Михалаки Георгиев българите не са знаели да се смеят “. Но е затворен в Черната джамия поради дело по закона за печата, за анонимна публикация във вестник „ Балканска естрада “, на който той е издател. Михалаки Георгиев не издава името на създателя. В Черната джамия замисля „ Тихир Беговица “, което след това се трансформира в опера.
„ След като бе написана под формата на роман, Димитър Хаджигеоргиев от Стара Загора толкоз го хареса, че помоли моя мъж да напише либрето за една опера, чиято музика ще сформира “. Магдалина Царчинска споделя, че в последните си години Михалаки мечтаел да напише две комедии със обществено публичен темперамент в стила на Бранислав Нушич и Ст. Л. Костов, само че гибелта му попречила. Съпругът ù умира от удар на 61 година Но фамилните им дни минават щастливо, може би тъй като всеки е имал своите духовни занимания.
Магдалина Царчинска остава в историята на остаряла София като една от първите образовани дами у нас, с усет и маниери. Тя е общественичка, която притегля към себе си хората на духа и основава първият книжовен салон в следосвобожденска България.
Магдалина Царчинска познава всички по-известни хора от това време. В късна възраст признава, че е живяла в забавна ера, приказва с възторг за своето време и тези, с които е общувала. Зад очилата ù светят две умни и топли очи. На стената стои портрета на брачна половинка ù Михалаки Георгиев, публицист, държавник, посланик и икономически деятел, както и на седемте ù деца, пръснати по света.
„ Като постъпвах в Киевския интернат „ Благородних девиц “, бях напълно млада. В България беше още турско. Там, в Русия останах седем години, научих съветски, френски и немски, само че съвсем забравих майчиния си език. Когато след седем години се завърнах в Цариград, а какъв брой ме караха и ме увещаваха да остана в Русия, споделиха ми: „ Какво ще вършиме в робска страна, изложена сте на рискове “, посрещнаха ме тамошните първенци, с които бях персонална позната “.
На път за отечеството си дружно с близката си другарка Царевна Миладинова, щерка на възрожденеца Димитър Миладинов, приключила също учебното заведение в Киев, се отбиват в Цариград по покана на българската община. Девойката се среща с общественици като Петко Р. Славейков, Стоян Михайловски и екзарха на българската черква Антим I. Българската община в Цариград, отпред на която стояли бъдещите наши държавници Драган Цанков, Марко Балабанов и други видни персони я назначават за учителка в Русе.
Момичето не знае добре български, към този момент съвсем го е не запомнило, само че има предпочитание да учи младите българи да работят за народа си. В Русе идва през юли 1874 година Приема я и съветският консул Мошнин, който ù дава упътвания за бъдещата ù работа и дава обещание цялостната си поддръжка. Училището, в което е назначена Магдалина Царчинска е двукласно, само че младата учителка го трансформира в трикласно. Тя преподава история, педагогика, съветски и френски език.
В крайдунавския град тогава управлявал фамозният Садък Паша, доста непоколебим човек и огромен родолюбец. „ Аз не се укротих, само че почнах да изучавам в гимназията децата на съветски език. След известно време, когато това събитие се разчу, турските управляващи ми не разрешиха да предавам тоя език, като ме упрекнаха в непокорство и бунтарство. Почти всички революционери бяха забегнали или бяха из пандизите, а учебните заведения работеха с огромна тъга. Тогава се срещнах в Русе с баба Тонка, фамозната баба Тонка – майката на всички революционери. О, каква жена беше, рядко се раждат такива създания. Храбра, сърдечна, предана и интелигентна – рядка българка беше баба Тонка “. Само на няколко крачки от учебното заведение се намирал домът на баба Тонка Обретенова. На излизане от образователните часове Царчинска постоянно се отбивала в къщата ù.
На 11 май 1875 година младата учителка произнася слово за светлото дело на братята Кирил и Методий, за потребността от обучение и образование на момичетатат и за идните битки на българите за национално избавление. Словото ù било написано на седем страници и впечатлявало с дълбокомислието си.
В Русе по това време се водят процеси по всякакви каузи, взели участие и български представители в състава на съда. В един подобен правосъден състав взе участие и братът на Михалаки Георгиев, който е отседнал в фамилията на видния русенски жител Симеон Златанов. Михалаки и Магдалина се срещат точно у Златанов, той е на посетители при брат си. После не се видели дълго време. Това се случило през 1876 година Русе по това време е град надалеч по-уреден от София, усеща се въздействието от Румъния и Европа, има търговски връзки с непознати страни.
В навечерието на Освободителната война 1877- 1878 година младата учителка напуснала Русе и дружно със фамилията на съветския консул Мошнин се озовава в Плоещ (Румъния), където участва на освещаване на Самарското знаме. „ Даже аз забих едно гвоздейче. А след това се върнах и отидох в Свищов, където бях на съветска работа, дружно с Вазов “. С поета - публицист се познават от дълго време. „ А по-после вървях да продавам негови съчинения чак в Букурещ “, споделя тя в мемоари.
След Освобождението Магдалина отива с вуйчо си в София. Тук се среща за повторно с Михалаки Георгиев и вземат решение да се оженят. „ Преди да създадем това аз бях на работа в съветските канцеларии и познавах всички огромни дейци от това време. Даже писах един път и едно писмо до Цар Освободителя. Тогава бях на квартира в къщата на хаджи Коцев, на който сестра беше известната Филаретова. Там с Марин Дринов и други се реши къде ще бъде столицата на освободена България “.
На 12 април 1879 година Михалаки и Магдалина се венчават в черквата „ Св. Неделя “. На обяда пее съветски хор. Младоженците са поклонници на славянството и заради тази причина им кумувал военачалник Михаил Домонтович, член на краткотрайното съветско ръководство в България, участник в Освободителната война. Той подарил на младоженците хубав съветски меден самовар. Шаферки на сватбата са двете дребни дъщери на ген. Домонтович. Едната е петгодишната Александра Колонтай, която след 1917 година ще стане една от най-известните дами в света - посланик, първата жена министър, водила полемики с В. И. Ленин, в това число и за “свободната любов”.
„ С Михалаки се оженихме по европейски, а заживяхме по старобългарски. Имахме седем чеда. Тогава в София и дума не можеше да става за венчални моди, та се принудихме да доставим булченски рокли и други сходни неща чак от Виена. Това бе първата, по този начин да кажем, европейска женитба в София, а вероятно и в България “.
След сватбата младото семейство живее в София. Госпожа Магдалина Георгиева продължава просветната си и социална работа. Взема интензивно присъединяване в сбирките на комисията по установяване столицата на България. Подкрепя предлагането на проф. Марин Дринов София да бъде българска столица. Участва в работата на доста благотворителни сдружения от това време. Тя е една от създателките на първото стопанско учебно заведение в столицата.
Домът на фамилията се трансформира в прелестно място за културния хайлайф на София. Сред гостите на Магдалина е нейната другарка Атина Болярска, също съветска възпитаничка. Тези топли женски връзки са причина през септември 1890 година семейство Георгиеви да станат кумове на сватбата на Иван Вазов и Атина Болярска, които също се венчават в храма „ Св. Неделя “. Бракът им трае единствено петнадесет месеца, само че до гибелта на Вазов единствената му брачна половинка по документи остава Атина. В дома на семейство Георгиеви се случва първата съдбоносна среща на Иван Вазов с проф. Шишманов.
Магдалина основава книжовен салон. В него гостуват Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, доктор Кръстьо Кръстев, Спас Вацов. Сред приятелите, които пият чай в дома са агрономът Вацлав Стрибуни, ботаникът Йозеф Веленовски, Йозеф Дорачек и други чехи. Като хуманист и славянофил, Михалаки Георгиев става член на учредената през 1880 година в София „ Славянска беседа” за съдействие сред славяните. Той е в близки връзки и с проф. Константин Иречек, който отбелязва в своя дневник, че брачната половинка на Михалаки Георгиев била една от най-интелигентните и изящни дами в столицата на новата българска страна.
За тези години и живота в остаряла София Магдалина Царчинска споделя: „ В началото тук нямаше никаква интелиенция, нямаше къде да отиде човек, само че по-после ясно се забелязваше към този момент стичането на всички будни и просветни хора и основаването на един нравствен и икономически център в новоосвободеното княжество. Тогава църквите бяха разграничени на женска и мъжка част, единствено на госпожа Тишева споделяха госпожа, а на другите кокони. Не бяхме облагодетелствани тогава с това название. А пък аз… не съблюдавах тия патриахални закони, бях си привикнала в Русия на напълно други нрави и по тази причина ме нарекоха „ съветската мома “ “. Подобна е ориста и на нейната кумица Атина Болярска. Една от аргументите да се разделят с Вазов са съветските ù подредби, които не се харесвали на баба Съба, майката на поета. Това става център на спора сред свекърва и снаха.
Семейните дни вървяли безшумно и умерено. В цялостно съгласие сред двамата. Михалаки Георгиев е назначен като контрольор на митниците и двамата отпътуват за Видин. Оставят купената в София къща чартърен. „ Чудесен човек беше починалия ми мъж. Толкова други работи имаше и отново намираше време да написа, да мечтае, да бъде деликатен с всички “, споделя в късна възраст неговата брачна половинка. Първоначално той работи като преподавател, след това се занимава с какво ли не – агрономство, с политика, публицистика, дипломация, пълномощен министър е в Сърбия.
На Михалаки Георгиев литературата работи като утешение и отдих, след тежки политически битки, само че не я счита за специалност. Винаги, когато той напише някоя нова страница, чете текста на жена си. Шегува се и я разсмива със своя безопасен комизъм. „ Нямаше среди, които не търсеха наличието на Михалаки Георгиев. А в Сърбия по това време споделяха, че преди Михалаки Георгиев българите не са знаели да се смеят “. Но е затворен в Черната джамия поради дело по закона за печата, за анонимна публикация във вестник „ Балканска естрада “, на който той е издател. Михалаки Георгиев не издава името на създателя. В Черната джамия замисля „ Тихир Беговица “, което след това се трансформира в опера.
„ След като бе написана под формата на роман, Димитър Хаджигеоргиев от Стара Загора толкоз го хареса, че помоли моя мъж да напише либрето за една опера, чиято музика ще сформира “. Магдалина Царчинска споделя, че в последните си години Михалаки мечтаел да напише две комедии със обществено публичен темперамент в стила на Бранислав Нушич и Ст. Л. Костов, само че гибелта му попречила. Съпругът ù умира от удар на 61 година Но фамилните им дни минават щастливо, може би тъй като всеки е имал своите духовни занимания.
Магдалина Царчинска остава в историята на остаряла София като една от първите образовани дами у нас, с усет и маниери. Тя е общественичка, която притегля към себе си хората на духа и основава първият книжовен салон в следосвобожденска България.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ