Любомир Кючуков: ЕС трябва да бъде самостоятелен глобален фактор
През предходната седмица в София се организира конференция на тематика " Има ли Европейски Съюз капацитет да бъде независим състезател ". В нея взеха присъединяване вицепрезидентът Илияна Йотова, някогашните външни министри Кристиян Вигенин и Ивайло Калфин, както и голям брой дипломати и специалисти. По този мотив разговаряхме с нейния уредник и шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки Любомир Кючуков.
" Ключовото за Европейски Съюз сега е да осмисли личното си бъдеще и то да го осмисли като съюз "
- Г-н Кючуков, по какъв начин виждате бъдещето на Европейския съюз?
- Бъдещето на Европейски Съюз като световен състезател или лично бъдещето на Европейски Съюз като Европейски съюз?
- Ами и двете в действителност, те са свързани.
- Бъдещето на самия съюз зависи от този спор, който беше стартират, който е нужен, само че който не беше завършен. Говоря за Бялата книга на Юнкер с разновидностите за развиването на Европейски Съюз, която трябваше да започва дебата и това беше належащо. За страдание дебатът беше завършен съвсем незабавно по-късно, когато се събраха водачите на четирите най-големи страни, и без да дефинират съответно кой от всичките разновидности те биха предпочели на процедура, препотвърдиха статуквото, което води задоволително еднопосочно към Европа на другите скорости - нещо, което не е в полза на самия Европейски Съюз. И тук огромният проблем не е в това какъв брой са скоростите. Те могат да бъдат две, могат да бъдат и доста повече. Въпросът е в посоките - тъй като посоките са действително две: или към задълбочаване на интеграцията - с всичко, което това значи, или към връщане обратно - към повече национална страна. Идеята за Европа на другите скорости има своята логичност с оглед отбягване на земетресения и задълбочаване на центробежните сили, т.е. съхраняването единството на съюза в този момент, само че това в същото време е опит да се тръгне по едно и също време и в двете направления - което за в бъдеще ще възпроизвежда днешните проблеми може би с още по-голяма мощ. От позиция на това дали Европейски Съюз може да бъде световен състезател, аз бих споделил: Европейски Съюз би трябвало да бъде световен състезател. При това - независим световен фактор, съответен на новия свят. И това не е просто факсимиле. Когато приказваме за многополюсен свят, това значи преди всичко съществуването на доста и разнопосочни ползи. Второ - допуска отсъствието на хегемон. Независимо, че динамичността на икономическото развиване през последните десетилетия се реалокира към Азия, Европа разполага и с икономическия, и с политическия, и с военния капацитет, с цел да бъде един от водещите фактори в новия световен свят. Извън това обаче са нужни най-малко две условия: първо, Европейски Съюз да запази своето единение и опция за наличие на интернационалното поле като обединен и независим субект; второ - да се еманципира политически.
- Може ли да стане това с по-федерализирана конструкция и допустима ли е такава поради центробежните сили, които следим на доста места в съюза?
- Евентуално отиване към по-интегрирана, даже федерализирана конструкция несъмнено би облекчило механизма на това единодушие на Европейски Съюз. Но посоката към федерализация сега е мъчно постижима и тя не среща поддръжка в европейските страни. По-скоро сега наклонността е противоположната - страните се пробват повече да търсят отбрана в националните граници, в националното начало. И това, което следим с Англия - това е единствено най-крайният израз на устрема да се отграничиш от цялото. В една или друга степен това е годно и за страни като Полша и Унгария, а въпреки това - и за старите страни членки. Аз даже настоявам, че до момента в който Обединеното кралство желае да излезе от Европейски Съюз, то част от основателките на съюза желаят да си тръгнат с Европейски Съюз - оформяйки едно високо интегрирано ядро и оставяйки другите в една по-широка и по-хлабава външна страна. Центробежни, сепаратистки трендове се следят и на едно по-ниско равнище, вътре в редица страни от Европейски Съюз. И тук не става дума единствено за Каталуния, само че също по този начин и за Шотландия, за несъгласията сред двете общности в Белгия, за от време на време появяващите се проблеми в Северна Италия и така нататък Така че от тази позиция основното за Европейски Съюз сега е да осмисли личното си бъдеще и то да го осмисли като съюз.
По отношение на външната политика този развой има своите характерни характерности. Европейски Съюз постоянно е упрекван, че е ленив, колеблив, пасивен. Всичко това произтича от самата същина на Европейски Съюз като съюз на самостоятелни страни. Често се не помни, че Европейски Съюз има обща, само че не и общностна външна политика. И разликата напълно не е просто терминологична. Компетенциите в областта на външната политика принадлежат напълно на обособените страни членки като суверенни интернационалните субекти. Общите европейски позиции се образуват въз основата на разискване и взаимно единодушие на всички към момента 28 страни. От една страна, това фактически от време на време блокира взимането на взаимни решения и предприемането на съответни външнополитически дейности, само че от друга външнополитическите позиции на Съюза след тяхното координиране имат доста по-сериозна тежест, доколкото те са доста по-балансирани и консенсусни и Дострите ъглиУ в националните позиции са изгладени във вътрешния спор в границите на Европейски Съюз. Затова и за Европейски Съюз се приказва като за Дмека силаУ и той е най-ефективен на стадия, когато се търсят положителни и консенсусни решения за даден интернационален спор.
Напоследък, в това число и в концепциите на фон дер Лайен за работата на новата Европейска комисия все по-активно участва тезата (лансирана на първо място от по-влиятелните държави) за нуждата от смяната на правилото на взимане на решения по външнополитически въпроси Ц от консенсус той да се трансформира в квалифицирано болшинство. Това, от една страна, значи, че никоя обособена страна няма да може да блокира независимо обещано решение - каквито случаи се следят в последно време. Това фактически би направило Европейски Съюз по-реактивен и по-ефективен на интернационалното поле. От друга страна обаче, това би принудило обособени страни да заемат външнополитически позиции в ущърб на своите национални ползи - и тук най-често се дава образец с непризнаването на Косово от пет държави-членки на Европейски Съюз, които при гласоподаване с мнозинство в границите на Европейски Съюз биха били принудени да преразгледат позицията си.
- Нека приемем, че го осмисли като съюз и Европейски Съюз може да има обединен глас на международната сцена. Според Вас ще може ли да се пребори, тъй като де факто сега обстановката е такава, че той ще би трябвало да се конкурира и със Съединени американски щати, и с Китай, и даже в някаква степен и с Русия? И в случай че не, какво би трябвало да се направи, с цел да може да се стигне до там?
- Интересното в сегашната обстановка, когато приказваме за многополюсен свят, е, че за разлика от двуполюсния свят, когато всичките противостояния бяха съсредоточени по една и съща ос, сред двата полюса: Съединени щати, НАТО, Европейски Съюз против Съветския съюз, Варшавски контракт и така нататък, в този момент ние имаме задоволително очевидно разслоение на главните несъгласия. В сферата на стопанската система и търговията главното противоборство сега е Съединени американски щати - Китай. В региона на сигурността световната борба минава по оста Съединени американски щати, респективно НАТО - Русия. В политически проект главната динамичност и новото сега е развиването на връзките от двете страни на Атлантика: Съединени американски щати - Европа. Съвсем не инцидентно Съединени американски щати са страна във всяко едно от тези несъгласия. След късата заблуда за еднополюсност самото развиване на нови световни центрове по формулировка допуска неявяване на доминация. Иначе казано, Съединени американски щати последователно ще се разделят с част от своето въздействие. И това е спор, който от дълго време тече в политическите и научни среди в самите Съединени щати. От това по какъв начин Съединени американски щати ще менажират личната си промяна - от единствена в може би най-значимата, само че въпреки всичко една от най-малко няколкото международни сили - ще зависи и стабилността на интернационалните връзки през идващия интервал.
Точно тези трендове разрешават да се приказва за самобитен развой на равноправност на Европа от Съединените щати. До огромна степен тя е подкрепена от дейностите на сегашната американска администрация (да не забравяме, че Тръмп даже " туитна ": " Европейски Съюз е зложелател на Съединени американски щати " ). По значителното обаче е, че това е законосъобразен развой, който тласка Европа да заеме своето лично място, тъй като се обрисуват напълно справедливи несъгласия сред Съединените щати и Европа: в областта на търговията, на външната политика, на сигурността, на климата и така нататък Тоест обективната логичност на процесите в света тласка Европа да заеме своето си място. Доколко сполучливо тя ще го направи, това към този момент е въпрос на стабилността на самия Европейски съюз и неговото вътрешно реформиране, в последна сметка - на неговото единение.
" Ключовото за Европейски Съюз сега е да осмисли личното си бъдеще и то да го осмисли като съюз "
- Г-н Кючуков, по какъв начин виждате бъдещето на Европейския съюз?
- Бъдещето на Европейски Съюз като световен състезател или лично бъдещето на Европейски Съюз като Европейски съюз?
- Ами и двете в действителност, те са свързани.
- Бъдещето на самия съюз зависи от този спор, който беше стартират, който е нужен, само че който не беше завършен. Говоря за Бялата книга на Юнкер с разновидностите за развиването на Европейски Съюз, която трябваше да започва дебата и това беше належащо. За страдание дебатът беше завършен съвсем незабавно по-късно, когато се събраха водачите на четирите най-големи страни, и без да дефинират съответно кой от всичките разновидности те биха предпочели на процедура, препотвърдиха статуквото, което води задоволително еднопосочно към Европа на другите скорости - нещо, което не е в полза на самия Европейски Съюз. И тук огромният проблем не е в това какъв брой са скоростите. Те могат да бъдат две, могат да бъдат и доста повече. Въпросът е в посоките - тъй като посоките са действително две: или към задълбочаване на интеграцията - с всичко, което това значи, или към връщане обратно - към повече национална страна. Идеята за Европа на другите скорости има своята логичност с оглед отбягване на земетресения и задълбочаване на центробежните сили, т.е. съхраняването единството на съюза в този момент, само че това в същото време е опит да се тръгне по едно и също време и в двете направления - което за в бъдеще ще възпроизвежда днешните проблеми може би с още по-голяма мощ. От позиция на това дали Европейски Съюз може да бъде световен състезател, аз бих споделил: Европейски Съюз би трябвало да бъде световен състезател. При това - независим световен фактор, съответен на новия свят. И това не е просто факсимиле. Когато приказваме за многополюсен свят, това значи преди всичко съществуването на доста и разнопосочни ползи. Второ - допуска отсъствието на хегемон. Независимо, че динамичността на икономическото развиване през последните десетилетия се реалокира към Азия, Европа разполага и с икономическия, и с политическия, и с военния капацитет, с цел да бъде един от водещите фактори в новия световен свят. Извън това обаче са нужни най-малко две условия: първо, Европейски Съюз да запази своето единение и опция за наличие на интернационалното поле като обединен и независим субект; второ - да се еманципира политически.
- Може ли да стане това с по-федерализирана конструкция и допустима ли е такава поради центробежните сили, които следим на доста места в съюза?
- Евентуално отиване към по-интегрирана, даже федерализирана конструкция несъмнено би облекчило механизма на това единодушие на Европейски Съюз. Но посоката към федерализация сега е мъчно постижима и тя не среща поддръжка в европейските страни. По-скоро сега наклонността е противоположната - страните се пробват повече да търсят отбрана в националните граници, в националното начало. И това, което следим с Англия - това е единствено най-крайният израз на устрема да се отграничиш от цялото. В една или друга степен това е годно и за страни като Полша и Унгария, а въпреки това - и за старите страни членки. Аз даже настоявам, че до момента в който Обединеното кралство желае да излезе от Европейски Съюз, то част от основателките на съюза желаят да си тръгнат с Европейски Съюз - оформяйки едно високо интегрирано ядро и оставяйки другите в една по-широка и по-хлабава външна страна. Центробежни, сепаратистки трендове се следят и на едно по-ниско равнище, вътре в редица страни от Европейски Съюз. И тук не става дума единствено за Каталуния, само че също по този начин и за Шотландия, за несъгласията сред двете общности в Белгия, за от време на време появяващите се проблеми в Северна Италия и така нататък Така че от тази позиция основното за Европейски Съюз сега е да осмисли личното си бъдеще и то да го осмисли като съюз.
По отношение на външната политика този развой има своите характерни характерности. Европейски Съюз постоянно е упрекван, че е ленив, колеблив, пасивен. Всичко това произтича от самата същина на Европейски Съюз като съюз на самостоятелни страни. Често се не помни, че Европейски Съюз има обща, само че не и общностна външна политика. И разликата напълно не е просто терминологична. Компетенциите в областта на външната политика принадлежат напълно на обособените страни членки като суверенни интернационалните субекти. Общите европейски позиции се образуват въз основата на разискване и взаимно единодушие на всички към момента 28 страни. От една страна, това фактически от време на време блокира взимането на взаимни решения и предприемането на съответни външнополитически дейности, само че от друга външнополитическите позиции на Съюза след тяхното координиране имат доста по-сериозна тежест, доколкото те са доста по-балансирани и консенсусни и Дострите ъглиУ в националните позиции са изгладени във вътрешния спор в границите на Европейски Съюз. Затова и за Европейски Съюз се приказва като за Дмека силаУ и той е най-ефективен на стадия, когато се търсят положителни и консенсусни решения за даден интернационален спор.
Напоследък, в това число и в концепциите на фон дер Лайен за работата на новата Европейска комисия все по-активно участва тезата (лансирана на първо място от по-влиятелните държави) за нуждата от смяната на правилото на взимане на решения по външнополитически въпроси Ц от консенсус той да се трансформира в квалифицирано болшинство. Това, от една страна, значи, че никоя обособена страна няма да може да блокира независимо обещано решение - каквито случаи се следят в последно време. Това фактически би направило Европейски Съюз по-реактивен и по-ефективен на интернационалното поле. От друга страна обаче, това би принудило обособени страни да заемат външнополитически позиции в ущърб на своите национални ползи - и тук най-често се дава образец с непризнаването на Косово от пет държави-членки на Европейски Съюз, които при гласоподаване с мнозинство в границите на Европейски Съюз биха били принудени да преразгледат позицията си.
- Нека приемем, че го осмисли като съюз и Европейски Съюз може да има обединен глас на международната сцена. Според Вас ще може ли да се пребори, тъй като де факто сега обстановката е такава, че той ще би трябвало да се конкурира и със Съединени американски щати, и с Китай, и даже в някаква степен и с Русия? И в случай че не, какво би трябвало да се направи, с цел да може да се стигне до там?
- Интересното в сегашната обстановка, когато приказваме за многополюсен свят, е, че за разлика от двуполюсния свят, когато всичките противостояния бяха съсредоточени по една и съща ос, сред двата полюса: Съединени щати, НАТО, Европейски Съюз против Съветския съюз, Варшавски контракт и така нататък, в този момент ние имаме задоволително очевидно разслоение на главните несъгласия. В сферата на стопанската система и търговията главното противоборство сега е Съединени американски щати - Китай. В региона на сигурността световната борба минава по оста Съединени американски щати, респективно НАТО - Русия. В политически проект главната динамичност и новото сега е развиването на връзките от двете страни на Атлантика: Съединени американски щати - Европа. Съвсем не инцидентно Съединени американски щати са страна във всяко едно от тези несъгласия. След късата заблуда за еднополюсност самото развиване на нови световни центрове по формулировка допуска неявяване на доминация. Иначе казано, Съединени американски щати последователно ще се разделят с част от своето въздействие. И това е спор, който от дълго време тече в политическите и научни среди в самите Съединени щати. От това по какъв начин Съединени американски щати ще менажират личната си промяна - от единствена в може би най-значимата, само че въпреки всичко една от най-малко няколкото международни сили - ще зависи и стабилността на интернационалните връзки през идващия интервал.
Точно тези трендове разрешават да се приказва за самобитен развой на равноправност на Европа от Съединените щати. До огромна степен тя е подкрепена от дейностите на сегашната американска администрация (да не забравяме, че Тръмп даже " туитна ": " Европейски Съюз е зложелател на Съединени американски щати " ). По значителното обаче е, че това е законосъобразен развой, който тласка Европа да заеме своето лично място, тъй като се обрисуват напълно справедливи несъгласия сред Съединените щати и Европа: в областта на търговията, на външната политика, на сигурността, на климата и така нататък Тоест обективната логичност на процесите в света тласка Европа да заеме своето си място. Доколко сполучливо тя ще го направи, това към този момент е въпрос на стабилността на самия Европейски съюз и неговото вътрешно реформиране, в последна сметка - на неговото единение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ