Важно откритие в Родопите: Археолози попадат на следи от фаталния поход на османците за завоюване на Перперикон
През предходната седмица в медиите се появи известие за значимо изобретение, направено от екипа на археолога доцент Деян Рабовянов в Източните Родопи. Вече втора година той изследва неповторимо непокътнатата средновековна цитадела край с. Храстово, Крумовградско. Тя се намира на извънредно стратегическо място край река Крумовица по пътя, който в миналото най-пряко е извеждал от вътрешността на планината към Беломорието и егейското крайбрежие в днешна Гърция.
Прочетете още
И през днешния ден останките на тази твърдина впечатляват с високо непокътнатите зидове. Хълмът, на който е ситуирана крепостта, е ограден от трите страни от реката.
Природно предпазената околност е привлякла още траките, което проличава от намираната керамика. Рабовянов счита, че тогава към този момент е имало някакво примитивно барикада за укриване на локалното население при заплаха, само че същинската цитадела е основана през втората част на V век след Христа, предава 24 часа. По това време във Византийската империя се строят доста такива укрепени убежища за отбрана на хората от прииждащите варвари.
Още в тези времена крепостта е имала солидните 8 декара укрепена повърхност. По-късно твърдината е изоставена, с цел да бъде актуализирана тя през XIV век.
В епохата на средновековието укреплението при с. Храстово евентуално е било център на провинциално аристократично имение. Доц. Рабовянов вижда негова прилика в известния палат на византийския император Йоан Кантакузин Питион, намиращ се единствено на няколко десетки километра на юг наоколо до значимия феодален център Димотика, през днешния ден в Гърция.
За това свидетелстват двете солидни жилищни кули, допълнили образа на остарялата ранновизантийска цитадела през XIV век.
Археологическият екип се натъква на много забавни артефакти. Сред тях са остатъци от тежка ризница на феодален боец с пластини, пришивани върху кожена основа. Но най-интересната находка са 12 осквернени и начупени християнски кръста, открити в слой, показващ следите от огромен пожар, в който е починала крепостта.
Християнските реликви са стоманени и бронзови, като изключително забавен е един откъс, на който ясно се чете посветителен надпис на гръцки език с името на някой си Драгота. А откритите в опожарения слой монети сигурно го отнасят към третата четвърт на XIV век и времето на страшното османско настъпление в Родопите.
Аз приветствам сътрудника Рабовянов с значимото изобретение. Напълно съм склонен с неговите заключения, че откритите кръстове са били от църквите на околни селища, чиито поданици са потърсили отбрана зад стените на яката цитадела при нашествието на османците.
След завладяването й завоевателите са осквернили християнските реликви, а бранителите са били избити и отведени в иго.
Като дълготраен откривател на Източните Родопи желая да посоча на екипа, проучващ твърдината при Храстово, някои любопитни благоприятни условия.
Работата е там, че разкритата картина има цялостен паралел с записаната обстановка в някои други родопски замъци. По-точно става дума за Перперикон и замъка Вишеград, намиращ се на 4 км от Кърджали. Сходството е явно с опожарения слой от втората половина на XIV век, в който се намират десетки осквернени християнски напрестолни и литургийни кръстове. На базата на тях аз съм изказал хипотезата, че става дума за огромен османски поход навътре в Източните Родопи.
А по кое време е извършен този поход сочат сребърните монети на сина на създателя на Османската страна - емира Орхан (1324-1362), които се откриват в този опожарен слой. По принцип те са извънредно редки и от тях на Балканите се срещат единици.
Но не щеш ли на Перперикон бяха открити към 40 такива монети, а в този момент подобен образец излиза и при разкопките на крепостта при Храстово. А това дава опция за забавна реорганизация на случилото се преди близо 650 години.
В 1354 година османците стъпват трайно на Стария континент и стартират нахлуване в Беломорието. Атаката се води от сина на емира Орхан, Сюлейман, а след неговата гибел – от пълководците Евренос бей и Хаджи Илбеги.
Особено значими са боевете за град Димотика, който пада в ръцете на османците сред 1359 и 1361 година Според информацията от написания сред 1455 и 1460 година ръкопис „ Менакибнаме ” на Халил бен Исмаил тази победа била дело на прославените командири Абд ал-Мумин и Абд ал-Азис със сина му Гази Исраил.
Главнокомандващият Хаджи Илбеги се настанява точно в намиращия се единствено на 16 км от Димотика фамилен палат Питион на някогашния византийски император Йоан VІ Кантакузин и го трансформира в собствен команден пункт.
Според сведенията от „ Менакибнаме ” точно оттова той дава заповед на Гази Исраил да предприеме наказателна акция против християните в Източните Родопи: „ Гази Исраил беше решен да унищожи неверниците в планините. Той се насочи с 300 мъже към една цитадела, чийто гарнизон не беше избягал. Сражава се с локалния пълководец и го победи. Взе неговото притежание и децата му, сред, които и неговата щерка. Постави в крепостта като гарнизон 80 индивида отпред с един субаша. ”
Очевидно атакуваната твърдина е била огромен, богат и значим град. Тя е едно от дребното укрепления, които оказват опозиция макар опасността от тотално плячкосване, изтребване и заробване на популацията при завладяване от османците.
От думите на Халил бен Исмаил се схваща, че там става блокада и огромно стълкновение.
Нашите изследвания демонстрираха с огромна степен на сигурност, че тази цитадела е Перперикон. През втората половина на XIV век античният град е бил извънредно богат административен и нравствен център на Източните Родопи, където е обитавал и свещеник. Ето за какво той е привлякъл като магнит османските завоеватели, които били слушали митове за неговите благосъстояния.
Археологическото изследване на Перперикон демонстрира следите от тежка блокада, като боевете се водели още от подножието на градската цитадела.
След завладяването й, бранителите се затворили в якия вътрешен палат, пред чиито стени се откриват стотици части от натрошени боздугани, мечове и саби, върхове на копия и стрели.
След рухването на крепостта оживелите поданици били заробени, което се вижда от робските вериги, открити при разкопките. А в един списък на продадени на остров Крит плебеи от Балканите се дава името на българката Гюша от Перперикон.
Намерените на разнообразни места из руините на крепостта десетки сребърни монети на емира Орхан, на бейлика Гермиян и други тюркски владения в Мала Азия сочат, че османците са оставили на Перперикон собствен гарнизон.Оттук те са атакували и превземали и другите замъци на Източните Родопи.
Всичко това се е случвало най-много през 60-80-те години на XIV век, когато точно са покорявани тези земи. По-късно турците навлизат навътре в Балканския полуостров и поддържането на укрепления в планината става ненужно и даже рисково за тях. Така Перперикон и останалите твърдини на Източните Родопи са били изоставени вечно.
Ето това е картината на османското настъпление в този регион. Новите открития в твърдината при с. Храстово допълват нашите познания за трагичните събития, случили се в тези далечни времена. А аз се надявам продължаващите разкопки на забавния и значим обект край Крумовград да дадат нова информация за този „ мрачен “ интервал от българската история.
Прочетете още
И през днешния ден останките на тази твърдина впечатляват с високо непокътнатите зидове. Хълмът, на който е ситуирана крепостта, е ограден от трите страни от реката.
Природно предпазената околност е привлякла още траките, което проличава от намираната керамика. Рабовянов счита, че тогава към този момент е имало някакво примитивно барикада за укриване на локалното население при заплаха, само че същинската цитадела е основана през втората част на V век след Христа, предава 24 часа. По това време във Византийската империя се строят доста такива укрепени убежища за отбрана на хората от прииждащите варвари.
Още в тези времена крепостта е имала солидните 8 декара укрепена повърхност. По-късно твърдината е изоставена, с цел да бъде актуализирана тя през XIV век.
В епохата на средновековието укреплението при с. Храстово евентуално е било център на провинциално аристократично имение. Доц. Рабовянов вижда негова прилика в известния палат на византийския император Йоан Кантакузин Питион, намиращ се единствено на няколко десетки километра на юг наоколо до значимия феодален център Димотика, през днешния ден в Гърция.
За това свидетелстват двете солидни жилищни кули, допълнили образа на остарялата ранновизантийска цитадела през XIV век.
Археологическият екип се натъква на много забавни артефакти. Сред тях са остатъци от тежка ризница на феодален боец с пластини, пришивани върху кожена основа. Но най-интересната находка са 12 осквернени и начупени християнски кръста, открити в слой, показващ следите от огромен пожар, в който е починала крепостта.
Християнските реликви са стоманени и бронзови, като изключително забавен е един откъс, на който ясно се чете посветителен надпис на гръцки език с името на някой си Драгота. А откритите в опожарения слой монети сигурно го отнасят към третата четвърт на XIV век и времето на страшното османско настъпление в Родопите.
Аз приветствам сътрудника Рабовянов с значимото изобретение. Напълно съм склонен с неговите заключения, че откритите кръстове са били от църквите на околни селища, чиито поданици са потърсили отбрана зад стените на яката цитадела при нашествието на османците.
След завладяването й завоевателите са осквернили християнските реликви, а бранителите са били избити и отведени в иго.
Като дълготраен откривател на Източните Родопи желая да посоча на екипа, проучващ твърдината при Храстово, някои любопитни благоприятни условия.
Работата е там, че разкритата картина има цялостен паралел с записаната обстановка в някои други родопски замъци. По-точно става дума за Перперикон и замъка Вишеград, намиращ се на 4 км от Кърджали. Сходството е явно с опожарения слой от втората половина на XIV век, в който се намират десетки осквернени християнски напрестолни и литургийни кръстове. На базата на тях аз съм изказал хипотезата, че става дума за огромен османски поход навътре в Източните Родопи.
А по кое време е извършен този поход сочат сребърните монети на сина на създателя на Османската страна - емира Орхан (1324-1362), които се откриват в този опожарен слой. По принцип те са извънредно редки и от тях на Балканите се срещат единици.
Но не щеш ли на Перперикон бяха открити към 40 такива монети, а в този момент подобен образец излиза и при разкопките на крепостта при Храстово. А това дава опция за забавна реорганизация на случилото се преди близо 650 години.
В 1354 година османците стъпват трайно на Стария континент и стартират нахлуване в Беломорието. Атаката се води от сина на емира Орхан, Сюлейман, а след неговата гибел – от пълководците Евренос бей и Хаджи Илбеги.
Особено значими са боевете за град Димотика, който пада в ръцете на османците сред 1359 и 1361 година Според информацията от написания сред 1455 и 1460 година ръкопис „ Менакибнаме ” на Халил бен Исмаил тази победа била дело на прославените командири Абд ал-Мумин и Абд ал-Азис със сина му Гази Исраил.
Главнокомандващият Хаджи Илбеги се настанява точно в намиращия се единствено на 16 км от Димотика фамилен палат Питион на някогашния византийски император Йоан VІ Кантакузин и го трансформира в собствен команден пункт.
Според сведенията от „ Менакибнаме ” точно оттова той дава заповед на Гази Исраил да предприеме наказателна акция против християните в Източните Родопи: „ Гази Исраил беше решен да унищожи неверниците в планините. Той се насочи с 300 мъже към една цитадела, чийто гарнизон не беше избягал. Сражава се с локалния пълководец и го победи. Взе неговото притежание и децата му, сред, които и неговата щерка. Постави в крепостта като гарнизон 80 индивида отпред с един субаша. ”
Очевидно атакуваната твърдина е била огромен, богат и значим град. Тя е едно от дребното укрепления, които оказват опозиция макар опасността от тотално плячкосване, изтребване и заробване на популацията при завладяване от османците.
От думите на Халил бен Исмаил се схваща, че там става блокада и огромно стълкновение.
Нашите изследвания демонстрираха с огромна степен на сигурност, че тази цитадела е Перперикон. През втората половина на XIV век античният град е бил извънредно богат административен и нравствен център на Източните Родопи, където е обитавал и свещеник. Ето за какво той е привлякъл като магнит османските завоеватели, които били слушали митове за неговите благосъстояния.
Археологическото изследване на Перперикон демонстрира следите от тежка блокада, като боевете се водели още от подножието на градската цитадела.
След завладяването й, бранителите се затворили в якия вътрешен палат, пред чиито стени се откриват стотици части от натрошени боздугани, мечове и саби, върхове на копия и стрели.
След рухването на крепостта оживелите поданици били заробени, което се вижда от робските вериги, открити при разкопките. А в един списък на продадени на остров Крит плебеи от Балканите се дава името на българката Гюша от Перперикон.
Намерените на разнообразни места из руините на крепостта десетки сребърни монети на емира Орхан, на бейлика Гермиян и други тюркски владения в Мала Азия сочат, че османците са оставили на Перперикон собствен гарнизон.Оттук те са атакували и превземали и другите замъци на Източните Родопи.
Всичко това се е случвало най-много през 60-80-те години на XIV век, когато точно са покорявани тези земи. По-късно турците навлизат навътре в Балканския полуостров и поддържането на укрепления в планината става ненужно и даже рисково за тях. Така Перперикон и останалите твърдини на Източните Родопи са били изоставени вечно.
Ето това е картината на османското настъпление в този регион. Новите открития в твърдината при с. Храстово допълват нашите познания за трагичните събития, случили се в тези далечни времена. А аз се надявам продължаващите разкопки на забавния и значим обект край Крумовград да дадат нова информация за този „ мрачен “ интервал от българската история.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ