Георги Ганев: Поправките "Пеевски" за КТБ са, за да вземат активи, които им се изплъзват
През предходната седмица правна комисия в Народното събрание одобри на първо четене, препоръчаните от депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид промени в Закона за банковата неплатежоспособност, които съгласно тях допълвали празноти в него и също така щели да спрат " вторичното плячкосване " на КТБ. Текстове от плана имат назад деяние за покупко-продажби, свързани с имущество на банката. Пеевски, обвързван с такива покупко-продажби, заключи в свое изказване по тематиката при оповестяването на концепцията, че КТБ е работила като пирамида. В комисия препоръчаните промени минаха с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи, а депутатите от Българска социалистическа партия бяха въздържали се. Какво в действителност целят измененията " Дневник " беседва с Георги Ганев от Центъра за демократични тактики, който е и в Ръководния съвет на плана KTBfiles.
Какви пропуски в Закона за банковата неплатежоспособност попълня плана на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски?
- Мисля, че не запълва пропуски. Доколкотo е явно, че в случай че някакви покупко-продажби се правят с лъжлива цел, и по сегашното законодателство могат да бъдат атакувани и обявявани за недействителни от позиция на заинтригуваните лица – КТБ и нейните синдици в този случай. Не виждам за какво би трябвало категорично да се написа това в другояче много профилиран закон.
Останалата част от проблемите, които този проектозакон се пробва да взема решение, се дължат на дейности на назначени от страната хора и надлежно не виждам за какво би трябвало да се написа закон, тя може просто да ги инструктира какво да вършат и какво да не вършат като станат квестори, синдици и така нататък Не виждам огромен смисъл да се прави този спомагателен закон. Мисля, че би трябвало наличните механизми да са задоволителни за това.
Какво целят вносителите?
- За мен кучето е заровено е в параграф 7 най-после, който споделя, че се афишират за недействителни във връзка с банката всички прехвърляния на акции и дялове на търговски сдружения, осъществени от длъжници на банката откакто тя е оповестена в неплатежоспособност. Да напомня, че датата на несъстоятелността на банката е 6 ноември 2014 година Тоест прехвърляния сред юли и ноември не се покриват от тази наредба. С други думи, в случай че вие сте която и да е компания по света и сте кредитополучател на българска банка, вие би трябвало мигновено да наложите запор на всички свои покупко-продажби с акции и дялове на каквото и да било, тъй като постоянно има заплаха банката да се окаже банкрутирала.
Любопитното е, че този параграф се отнася до преходните и заключителни разпореди, т.е. той се отнася не до изобщото, както считат създателите - т.е. да бъдат уредени нещата по този ред отсега нататък. Защото това въобще, което е уредено пък в параграф 2, предлага напълно друга уредба. Там се споделя, че за недействителни се одобряват единствено тези покупко-продажби, при които длъжникът на банката не е бил обезщетен в кеш или нещо, което е в същата равноценност. И в случай че е бил обезщетен, значи договорката не може бъде оповестена за недействителна във връзка с договорката. Така че в параграф 7 е напълно друго, което на процедура значи, че еди-какъв си е редът отсега нататък, само че за КТБ всевъзможни прехвърляния, без значение дали си получил кеш или не, са недействителни.
Тоест на създателите на план не им харесва по какъв начин нещо е било трансферирано и желаят да го отпрехвърлят най-вероятно, с цел да сложат ръце върху него. Някак си натрапчиво мисля си " Дунарит ", " Дунарит ", " Дунарит ". С други думи, желаят да извърнат това, че " Дунарит " им се изплъзва сред пръстенцата.
Да не приказваме пък за тази ретроактивност. Говорих с адвокати и те се позоваха на практиката на Конституционния съд, съгласно който, с цел да има ретроактивно деяние, би трябвало да има задоволително тежки условия, които да го оправдават - неспособност да се възвърне някакво състояние и т. н. А в тази ситуация става въпрос за обикновено настоящ закон и за назначени от страната хора, които са взели решения, които на господата Цонев, Пеевски и Хамид не им харесват. И не може това, което те са правили, да служи за опрощение за ретроактивност на закон и е доста евентуално конституционността на сходен текст да е проблематична.
Освен желанието за домогване до някакви активи, какво депутатът Пеевски желае да показва с плана?
- Първо се пробва да върне в патримониума на КТБ активи, които са му се изплъзнали и второ - пиар акция, вид преструване на интензивност. И не на последно място - да покрие с нови вести излизането на книгата " Държавата КТБ ". Тя май провокира повече обществен интерес в сравнение с него му харесва и дава огромни изявленията пред своите медии по този мотив.
Как ще се развият събитията към този законопрект?
- Предполагам, че в случай че мине на първо четене в Народното събрание, ще бъде любопитно какво ще кажат юристите в консултативния съвет по правни въпроси в Народното събрание за тази ретроактивност. Която да кажа отново е доста по-стриктна в сравнение с това, което се предлага като уредба отсега нататък. Пеевски се пробва сега да поддържа тезата, че който е срещу плана, е апаш, само че в случай че бъдат изложени задоволително стопански и юридически причини срещу тази ретроактивност, този текст мъчно може да мине в зала. Защото неподкрепящите текста могат да кажат, че не го поддържат за тези недостатъци, а не тъй като не желаят.
А и това, което са поставили там като смокинов лист вместо оценка за въздействието на плана, е смехотворно – няколко реда, в които се споделя, че никой и нищо няма да бъде наранено от плана, е безусловно неприемливо. Особено след измененията в рамката на оценката за въздействието на българските закони от края на предходната година. Този текст не конституира оценка на въздействието, под всякаква рецензия е. Самият факт, че в тази оценка се споделя, че нищо няма да се промени, а горните текстове споделят, че ще се промени, е задоволително съображение
този закон да не бъде одобряван. Той няма сериозна оценка на въздействието.
Откъдето и да го погледнем, в случай че влезе в действие, ще бъдат наранени доста лица. Да, може би бюджетът не толкоз, само че оценка за въздействието надалеч не се концентрира единствено върху бюджета, а върху цялото общество. И оценката би трябвало да е съпроводена със съответната сметка. Включително какъв брой повече пари се чака да влязат във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който сега е притежател на КТБ, вследствие на тази смяна. И след това като влязат тези пари във фонда по какъв начин това ще се отрази на вноските на банките през идващите години, което пък визира клиентите на тези банки. Всичко това би трябвало да бъде оценено, а го няма. Това е изцяло задоволително единствено по себе си да не се одобри законът.
Най-вероятно ще се отсрочва и гласуването до момента в който нямат задоволително пиарски причини, с цел да гласоподават както считат за добре.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Фалитът на КТБ (913)
Какви пропуски в Закона за банковата неплатежоспособност попълня плана на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски?
- Мисля, че не запълва пропуски. Доколкотo е явно, че в случай че някакви покупко-продажби се правят с лъжлива цел, и по сегашното законодателство могат да бъдат атакувани и обявявани за недействителни от позиция на заинтригуваните лица – КТБ и нейните синдици в този случай. Не виждам за какво би трябвало категорично да се написа това в другояче много профилиран закон.
Останалата част от проблемите, които този проектозакон се пробва да взема решение, се дължат на дейности на назначени от страната хора и надлежно не виждам за какво би трябвало да се написа закон, тя може просто да ги инструктира какво да вършат и какво да не вършат като станат квестори, синдици и така нататък Не виждам огромен смисъл да се прави този спомагателен закон. Мисля, че би трябвало наличните механизми да са задоволителни за това.
Какво целят вносителите?
- За мен кучето е заровено е в параграф 7 най-после, който споделя, че се афишират за недействителни във връзка с банката всички прехвърляния на акции и дялове на търговски сдружения, осъществени от длъжници на банката откакто тя е оповестена в неплатежоспособност. Да напомня, че датата на несъстоятелността на банката е 6 ноември 2014 година Тоест прехвърляния сред юли и ноември не се покриват от тази наредба. С други думи, в случай че вие сте която и да е компания по света и сте кредитополучател на българска банка, вие би трябвало мигновено да наложите запор на всички свои покупко-продажби с акции и дялове на каквото и да било, тъй като постоянно има заплаха банката да се окаже банкрутирала.
Любопитното е, че този параграф се отнася до преходните и заключителни разпореди, т.е. той се отнася не до изобщото, както считат създателите - т.е. да бъдат уредени нещата по този ред отсега нататък. Защото това въобще, което е уредено пък в параграф 2, предлага напълно друга уредба. Там се споделя, че за недействителни се одобряват единствено тези покупко-продажби, при които длъжникът на банката не е бил обезщетен в кеш или нещо, което е в същата равноценност. И в случай че е бил обезщетен, значи договорката не може бъде оповестена за недействителна във връзка с договорката. Така че в параграф 7 е напълно друго, което на процедура значи, че еди-какъв си е редът отсега нататък, само че за КТБ всевъзможни прехвърляния, без значение дали си получил кеш или не, са недействителни.
Тоест на създателите на план не им харесва по какъв начин нещо е било трансферирано и желаят да го отпрехвърлят най-вероятно, с цел да сложат ръце върху него. Някак си натрапчиво мисля си " Дунарит ", " Дунарит ", " Дунарит ". С други думи, желаят да извърнат това, че " Дунарит " им се изплъзва сред пръстенцата.
Да не приказваме пък за тази ретроактивност. Говорих с адвокати и те се позоваха на практиката на Конституционния съд, съгласно който, с цел да има ретроактивно деяние, би трябвало да има задоволително тежки условия, които да го оправдават - неспособност да се възвърне някакво състояние и т. н. А в тази ситуация става въпрос за обикновено настоящ закон и за назначени от страната хора, които са взели решения, които на господата Цонев, Пеевски и Хамид не им харесват. И не може това, което те са правили, да служи за опрощение за ретроактивност на закон и е доста евентуално конституционността на сходен текст да е проблематична.
Освен желанието за домогване до някакви активи, какво депутатът Пеевски желае да показва с плана?
- Първо се пробва да върне в патримониума на КТБ активи, които са му се изплъзнали и второ - пиар акция, вид преструване на интензивност. И не на последно място - да покрие с нови вести излизането на книгата " Държавата КТБ ". Тя май провокира повече обществен интерес в сравнение с него му харесва и дава огромни изявленията пред своите медии по този мотив.
Как ще се развият събитията към този законопрект?
- Предполагам, че в случай че мине на първо четене в Народното събрание, ще бъде любопитно какво ще кажат юристите в консултативния съвет по правни въпроси в Народното събрание за тази ретроактивност. Която да кажа отново е доста по-стриктна в сравнение с това, което се предлага като уредба отсега нататък. Пеевски се пробва сега да поддържа тезата, че който е срещу плана, е апаш, само че в случай че бъдат изложени задоволително стопански и юридически причини срещу тази ретроактивност, този текст мъчно може да мине в зала. Защото неподкрепящите текста могат да кажат, че не го поддържат за тези недостатъци, а не тъй като не желаят.
А и това, което са поставили там като смокинов лист вместо оценка за въздействието на плана, е смехотворно – няколко реда, в които се споделя, че никой и нищо няма да бъде наранено от плана, е безусловно неприемливо. Особено след измененията в рамката на оценката за въздействието на българските закони от края на предходната година. Този текст не конституира оценка на въздействието, под всякаква рецензия е. Самият факт, че в тази оценка се споделя, че нищо няма да се промени, а горните текстове споделят, че ще се промени, е задоволително съображение
този закон да не бъде одобряван. Той няма сериозна оценка на въздействието.
Откъдето и да го погледнем, в случай че влезе в действие, ще бъдат наранени доста лица. Да, може би бюджетът не толкоз, само че оценка за въздействието надалеч не се концентрира единствено върху бюджета, а върху цялото общество. И оценката би трябвало да е съпроводена със съответната сметка. Включително какъв брой повече пари се чака да влязат във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който сега е притежател на КТБ, вследствие на тази смяна. И след това като влязат тези пари във фонда по какъв начин това ще се отрази на вноските на банките през идващите години, което пък визира клиентите на тези банки. Всичко това би трябвало да бъде оценено, а го няма. Това е изцяло задоволително единствено по себе си да не се одобри законът.
Най-вероятно ще се отсрочва и гласуването до момента в който нямат задоволително пиарски причини, с цел да гласоподават както считат за добре.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Фалитът на КТБ (913)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ