Айседора Дънкан ревнувала Есенин от жените, той нея – от славата
През май се навършиха 100 години от сватбата на съветския стихотворец Сергей Есенин и американската балерина Айседора Дънкан. Този брак, издържал едвам 12 месеца, продължава да вълнува биографите. Какво е свързвало двамата именити актьори: неистова пристрастеност или мъчителна взаимозависимост?
В деня на тяхното запознанство Дънкан е на 44 години, а Есенин на 25. Той не признава различен език с изключение на родния си, тя владее единствено британски и произнася двайсетина думи на съветски. Зад гърба си той има две момчета и едно момиче от два провалени брака. Тя е претърпяла низ от несполучливи връзки и страшната покруса да изгуби двете си деца в автомобилна злополука. Той е звезда в Русия, където го считат за национално благосъстояние, тя е направила гражданска война в международната хореография и е фамозна на няколко континента.
В книгата си „ Айседора и Есенин “ Гордън МакВей разказва запознанството им по време на вечеринка у художника Жорж Якулов. Дънкан се появява там в ефирна алена туника и поетът незабавно я вижда. Тя оглежда помещението с очи, „ сходни на чинии от наследник фаянс “, насочва ги към младежа и му се усмихва. После се изтяга на дивана, а Есенин ляга в нозете й. Заравя ръка в косите му и споделя: „ Solotaia golova! “, след което го целува по устните. „ Anguel “, прошепва му танцьорката и прибавя „ Tschort! “ (дявол), деликатно артикулирайки съветските думи, спомня си свидетел на срещата.
Айседора има тълпи от фенове в Русия,
националният комисар по просветата Анатолий Луначарски дори публично й предлага да открие танцова школа в Москва. Любовният й разказ с Есенин се развива пред очите на столичната интелигенция. По този мотив някогашната партньорка на поета Надежда Волпин разяснява: „ В откровената обич на Айседора аз безусловно повярвах. Но в възприятията на Есенин към нея? Силно полово привличане? Да, допустимо е. Но това не може да се назова обич. Бил е влюбен не толкоз в нея, колкото в целия й антураж, в славата й “.
Двамата подписват брак 6 месеца след първата среща. По думите на преводача и секретар на Дънкан Иля Шнейдер, в навечерието на церемонията тя помолила леко да бъде поправена датата на раждане в паспорта й: „ Ние с него не усещаме тези 15 години разлика (всъщност са 18), само че тук тя е написана черно на бяло… а на следващия ден ще дадем паспортите си в непознати ръце… На него може да му е неприятно… “. Така разликата е понижена на половина. На другия ден след сватбата младоженците поемат към летището: на Дънкан предстоят гастроли в Европа, а Есенин съпровожда жена си на всички места. В чужбина обаче всички
възприемат поета като „ прибавка “ към именитата балерина
Това не се харесва на Есенин, който има самочувствие, съответстващо на гения му, и се счита за надалеч по-велик от нея. През цялото време той й повтаря: „ Твоето изкуство е живо, до момента в който танцуваш на сцената, а моето е постоянно “. На собствен другар поетът написа по какъв начин е раздрал вестник на дребни късчета и дълго не можел да се успокои, тъй като във всеки брой под „ физиономията “ му имало текст: „ Есенин, съветски мужик, брачен партньор на популярната, несравнимата, очарователната балерина Айседора Дънкан, чийто вечен танц… “ и така нататък, и така нататък
Според биографите точно поради това Есенин се пристрастява към алкохола. Писателят Захар Прилепин споделя, че поетът започвал сутринта с шампанско, в ранния следобяд минавал на коняк и по този начин – до вечерта. Когато се връща в родината, майка му за пръв път го вижда пийнал. За нея случилото се е същинска покруса и тя се заема да търси знахари, които да го откъснат от порока. А Айседора пие даже повече от него…
Гордън МакВей написа, че в първите месеци на 1923-та държанието на поета става „ бясно като вятъра “. Пиян, той прави нетактични забележки, оцветени с антисемитизъм, на събиране на руско-еврейски поети в Ню Йорк, удря Айседора и се постанова да го усмиряват със мощ. В Америка връзките сред съпрузите стремглаво се изострят. Сергей тъгува по Русия, не знае езика, с Дънкан поддържат връзка фрагментарно, освен това тя е мъчително ревностна. Не го пуска да излиза самичък, постоянно някой би трябвало да го „ пази ", тъй като Есенин се радва на огромен триумф измежду дамите.
Около година след сватбата двойката се връща в Русия и Айседора се надява, че в родината си поетът ще се успокои и още веднъж ще я обикне, само че
в Москва те съвсем не се виждат
Балерината повече няма сили да търпи това състояние и отпътува за Париж. Междувременно му е посочила света, финансирала е издаването на стиховете му „ Изповедта на един гамен “ на френски език, пръснала е по него цялото си положение напълно безкористно.
В Париж я настига депеша: „ Обичам друга. Щастлив съм. Есенин “. Става дума за Галина Бениславская, негов книжовен сътрудник – дамата, при която е живял преди запознанството си с американката и при която се открива незабавно след завръщането си. Според създателя на „ Роман без неистина “ Анатолий Мариенгоф, персонално познавал Есенин, той „ можел да легне с Айседора само пийнал до лудост “. Друг публицист – Александър Тарасов-Родионов, обаче си спомня признанията на поета, че в живота си е обичал единствено две дами и втората била Дънкан, макар че след разрива им той се свързва в цивилен съюзи още два пъти (формално по този начин и не се развежда с балерината). Скорошна находка от архива на поета – недовършен фрагмент в прозаичност, писан след раздялата им, свидетелства: „ Аз съм на 27 години, на следващия ден или вдругиден ще съм на 28. Тя беше към 45. Искам да кажа, че белите влакна, спускащи се от челото й, не бих сменил за златните коси на най-красивото момиче “. Самата Айседора Дънкан също в никакъв случай не обелва неприятна дума за единствения си брачен партньор.
Две години след съдбовната депеша Сергей Есенин се самоубива: обесва се с чаршаф в ленинградския хотел „ Англетер “. Година и половина по-късно си отива и Айседора. В Ница тя пътува в кабриолет с дълъг развяващ се шарф към врата, чийто край инцидентно попада в оста на колелото. Като децата си, и Дънкан умира при автомобилна акцидент.
В деня на тяхното запознанство Дънкан е на 44 години, а Есенин на 25. Той не признава различен език с изключение на родния си, тя владее единствено британски и произнася двайсетина думи на съветски. Зад гърба си той има две момчета и едно момиче от два провалени брака. Тя е претърпяла низ от несполучливи връзки и страшната покруса да изгуби двете си деца в автомобилна злополука. Той е звезда в Русия, където го считат за национално благосъстояние, тя е направила гражданска война в международната хореография и е фамозна на няколко континента.
В книгата си „ Айседора и Есенин “ Гордън МакВей разказва запознанството им по време на вечеринка у художника Жорж Якулов. Дънкан се появява там в ефирна алена туника и поетът незабавно я вижда. Тя оглежда помещението с очи, „ сходни на чинии от наследник фаянс “, насочва ги към младежа и му се усмихва. После се изтяга на дивана, а Есенин ляга в нозете й. Заравя ръка в косите му и споделя: „ Solotaia golova! “, след което го целува по устните. „ Anguel “, прошепва му танцьорката и прибавя „ Tschort! “ (дявол), деликатно артикулирайки съветските думи, спомня си свидетел на срещата.
Айседора има тълпи от фенове в Русия,
националният комисар по просветата Анатолий Луначарски дори публично й предлага да открие танцова школа в Москва. Любовният й разказ с Есенин се развива пред очите на столичната интелигенция. По този мотив някогашната партньорка на поета Надежда Волпин разяснява: „ В откровената обич на Айседора аз безусловно повярвах. Но в възприятията на Есенин към нея? Силно полово привличане? Да, допустимо е. Но това не може да се назова обич. Бил е влюбен не толкоз в нея, колкото в целия й антураж, в славата й “.
Двамата подписват брак 6 месеца след първата среща. По думите на преводача и секретар на Дънкан Иля Шнейдер, в навечерието на церемонията тя помолила леко да бъде поправена датата на раждане в паспорта й: „ Ние с него не усещаме тези 15 години разлика (всъщност са 18), само че тук тя е написана черно на бяло… а на следващия ден ще дадем паспортите си в непознати ръце… На него може да му е неприятно… “. Така разликата е понижена на половина. На другия ден след сватбата младоженците поемат към летището: на Дънкан предстоят гастроли в Европа, а Есенин съпровожда жена си на всички места. В чужбина обаче всички
възприемат поета като „ прибавка “ към именитата балерина
Това не се харесва на Есенин, който има самочувствие, съответстващо на гения му, и се счита за надалеч по-велик от нея. През цялото време той й повтаря: „ Твоето изкуство е живо, до момента в който танцуваш на сцената, а моето е постоянно “. На собствен другар поетът написа по какъв начин е раздрал вестник на дребни късчета и дълго не можел да се успокои, тъй като във всеки брой под „ физиономията “ му имало текст: „ Есенин, съветски мужик, брачен партньор на популярната, несравнимата, очарователната балерина Айседора Дънкан, чийто вечен танц… “ и така нататък, и така нататък
Според биографите точно поради това Есенин се пристрастява към алкохола. Писателят Захар Прилепин споделя, че поетът започвал сутринта с шампанско, в ранния следобяд минавал на коняк и по този начин – до вечерта. Когато се връща в родината, майка му за пръв път го вижда пийнал. За нея случилото се е същинска покруса и тя се заема да търси знахари, които да го откъснат от порока. А Айседора пие даже повече от него…
Гордън МакВей написа, че в първите месеци на 1923-та държанието на поета става „ бясно като вятъра “. Пиян, той прави нетактични забележки, оцветени с антисемитизъм, на събиране на руско-еврейски поети в Ню Йорк, удря Айседора и се постанова да го усмиряват със мощ. В Америка връзките сред съпрузите стремглаво се изострят. Сергей тъгува по Русия, не знае езика, с Дънкан поддържат връзка фрагментарно, освен това тя е мъчително ревностна. Не го пуска да излиза самичък, постоянно някой би трябвало да го „ пази ", тъй като Есенин се радва на огромен триумф измежду дамите.
Около година след сватбата двойката се връща в Русия и Айседора се надява, че в родината си поетът ще се успокои и още веднъж ще я обикне, само че
в Москва те съвсем не се виждат
Балерината повече няма сили да търпи това състояние и отпътува за Париж. Междувременно му е посочила света, финансирала е издаването на стиховете му „ Изповедта на един гамен “ на френски език, пръснала е по него цялото си положение напълно безкористно.
В Париж я настига депеша: „ Обичам друга. Щастлив съм. Есенин “. Става дума за Галина Бениславская, негов книжовен сътрудник – дамата, при която е живял преди запознанството си с американката и при която се открива незабавно след завръщането си. Според създателя на „ Роман без неистина “ Анатолий Мариенгоф, персонално познавал Есенин, той „ можел да легне с Айседора само пийнал до лудост “. Друг публицист – Александър Тарасов-Родионов, обаче си спомня признанията на поета, че в живота си е обичал единствено две дами и втората била Дънкан, макар че след разрива им той се свързва в цивилен съюзи още два пъти (формално по този начин и не се развежда с балерината). Скорошна находка от архива на поета – недовършен фрагмент в прозаичност, писан след раздялата им, свидетелства: „ Аз съм на 27 години, на следващия ден или вдругиден ще съм на 28. Тя беше към 45. Искам да кажа, че белите влакна, спускащи се от челото й, не бих сменил за златните коси на най-красивото момиче “. Самата Айседора Дънкан също в никакъв случай не обелва неприятна дума за единствения си брачен партньор.
Две години след съдбовната депеша Сергей Есенин се самоубива: обесва се с чаршаф в ленинградския хотел „ Англетер “. Година и половина по-късно си отива и Айседора. В Ница тя пътува в кабриолет с дълъг развяващ се шарф към врата, чийто край инцидентно попада в оста на колелото. Като децата си, и Дънкан умира при автомобилна акцидент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ