Откъде идва словосъчетанието „добри руснаци“ и има ли такива
През май 2022 година на конференция на Руския антивоенен комитет във Вилнюс се разисква, наред с други неща, концепцията за основаване на документ на " положителния руснак ". Това наименование влиза в приложимост с помощта на обява от 19 май 2022 година в канала " Можем объяснить " в Telegram (той принадлежи на Михаил Ходорковски, член на Руския антивоенен комитет), в която цитира " един от уредниците " на конференцията във Вилнюс.
Предполага се, че това е един тип документ или гаранция: че притежателят на този документ, въпреки и съветски жител, не поддържа режима на Путин и неговата военна експанзия в Украйна.
Рускоезичното издание " Сигнал " споделя от кое място идва това фразеология, има ли вероятности за появяването на сходен документ, кои руснаци са " положителни " и има ли такива въобще.
Според първичния план този документ би трябвало да улесни живота на политическите емигранти, които поради " токсичния " съветски паспорт не получават визи или позволения за престояване, не могат да откриват банкови сметки, не ги вземат на работа или не могат да си наемат жилище.
Идеята за " паспорт на положителния руснак " се провали с гръм и тропот още преди да бъде осъществена. Дори създателите й скоро избират да го не помнят като нещо неудобно. Но не се получава: изразът " положителни руснаци " към момента се употребява саркастично от доста украински създатели. Общото им обръщение е просто: Вашата страна ни бомбардира, а вие се оплаквате, че не ви откриват банкови сметки в Европа; с какво сте по-добри?
Откъде идва словосъчетанието?
Словосъчетанието очевидно идва от британското " good Germans " и това е кардинално значимо.
След провалянето на Германия във Втората международна война там се организира денацификация от окупационните администрации: руска, американска, английска и френска. Те надлежно имат правото да дефинират кои немци са " положителни " (т.е. степента на тяхното присъединяване в нацистките престъпления) и кои не са.
Тук незабавно поражда първият проблем с " положителните руснаци ": за тях няма такава външна инстанция. Може би единствено към този момент.
Политиката на денацификация в Германия значително е несполучлива. Милиони германци са били подложени на унизителна бюрократична " инспекция " в окупационните администрации. И прекомерно постоянно идейните нацисти са получавали документи за това, че са чисти, в подмяна на подкупи или " по изключение " в подмяна на скъпи разследващи данни или, да речем, чертежи на ракета " Фау-2 ".
Разбира се, че когато болшинството германци се изправят пред " денацификаторите ", те декларират, че не знаят нищо за Холокоста или зверствата на Секретен сътрудник, не утвърждават войната и са се включили към Националсоциалистическата немска работническа партия (NSDAP), " тъй като по този начин е било признато ". Разбира се, " денацификаторите " нормално не са били склонни да им имат вяра. И най-често са били прави. Обикновените германци може и да не са знаели всички ужасяващи детайлности за Аушвиц и Бабий Яр, само че за тях е било просто невероятно да не знаят нищо за Холокоста до 1945 година
От друга страна, управляващите в окупационните зони, най-много английската и американската, са разглеждали тези процеси като условност. Те търсят " положителни германци ", които да могат да изградят нова, нетоталитарна Германия. А това ненадейно постоянно са били членове на някогашния нацистки политически, настоятелен и интелектуален хайлайф.
Затова както в британския, по този начин и в други езици изразът " положителни германци " съвсем незабавно се слага в кавички. Тоест " положителните руснаци " в действителност са подигравка на пародията.
Непосредствено след войната за доста германци не е било явно, че нацизмът е безусловно зло (за тях безусловно всичко е било " не толкоз еднопосочно " ). През 1951 година единствено една трета от жителите на Федерална Република Германия считат, че единствено Германия е отговорна за Втората международна война. До 1967 година, след правосъдните процеси във Франкфурт против някогашната администрация на Освиенцим, те към този момент са две трети.
Признаването на груповата отговорност на немския народ за нацизма е доста по-ново събитие. Символично може да се счита, че то води началото си от 7 декември 1970 година, когато немският канцлер Вили Бранд коленичи пред паметника на жертвите на Варшавското гето. А през 70-те и 80-те години на ХХ век се появява " разногласието на историците " - голям спор в пресата за закономерността или случайността на нацизма, за груповата виновност и отговорност, както и за опцията за немски национализъм.
Днес признаването на отговорността на целия немски народ за войната и Холокоста, за това, че е подкрепял или най-малкото е търпял Хитлер, знаейки за неговите закононарушения, е консенсус на съвсем всички политически сили в Германия, с изключение може би на крайнодясната " Алтернатива за Германия ". Впрочем търсенето на " положителните германци " обаче към момента продължава: видни предприемачи и политици избират да ги търсят в личните си фамилии, като мълчат за своите родственици военнопрестъпници.
В какво се заключава " добрината "?
В случая с " положителните германци " - в това да са се борили или най-малко не са сътрудничили на нацистите. В случая с " положителните руснаци ", явно, е да бъдат срещу войната и срещу Путин. С всички корекции по отношение на несъпоставимостта на нацизма с който и да е различен режим (неговата уникалност в международната история е един от главните заключения в " разногласието на историците " ).
На процедура обаче не-сътрудничество е извънредно обезсърчителен аршин. Може ли да се счита за " добър немец " един преподавател от Бавария, който не е бил абстрактен нацист, само че е бил заставен да се причисли към нацисткия синдикат (други не е и имало), тъй като в противоположен случай просто е нямало да бъде взет на работа? А за " добър руснак " - преподавател, да кажем, от Воронежка област, който е бил член на СИК на фалшифицирани избори, само че персонално не е добавял подправени бюлетини в урните?
А може ли да се счита за " добър немец " или " добър руснак " човек, който просто е желал да си живее живота и не се е посветил на битката с режима?
След Втората международна война и двете Германии - Германска демократична република и Федерална Република Германия - настояват, че съставляват " същинската, положителната Германия ".
Немският публицист и нобелов лауреат Томас Ман напуща Германия незабавно след идването на Хитлер на власт през 1933 година и записва антинацистки апели към сънародниците си по време на войната. На 29 май 1945 година, три седмици след капитулацията на Германия, той, към този момент жител на Съединени американски щати, произнася тирада в Библиотеката на Конгреса, в която изрично отхвърля да се счита за " добър немец " и като цяло разграничава " добра Германия " и " неприятна Германия ".
Във Франция, съвсем незабавно след Втората международна война, даже се появява специфичен термин - résistantialisme (нещо като " съпротивленчество " ). Използва се с пренебрежение към хора и цели организации, които преувеличават присъединяване си в Съпротивата и употребяват за кавга с политическите си съперници (включително отнемане от изборни права и затвор) обвинявания в това, че не са били " задоволително положителни " по време на нацистката окупация.
През 1987 година френският историк Анри Русо вкарва доста подобен, само че кардинално друг термин - résistancezialisme. Той твърди, че фактът, че избрани лица се показали и показват за герои на Съпротивата и на тази основа си претендират за избран специфичен статут във френската политика (същността на първичния résistanceialisme), е половината от казуса, или даже по-малко. По-лошото е, че с това в действителност се занимава цяла Франция като групова персона. Французите напълно съществено се считат за " нация на Съпротивата ", в която колаборационизмът или пасивната преданост към нацистите са по-скоро изключение, в сравнение с норма (в 40-милионна Франция е имало сред 100 000 и 400 000 бойци от Съпротивата).
Подобни успокояващи легенди съществуват в доста европейски страни. Австрия през 1945 година, директно след формалното анулиране на аншлуса (присъединяването към Германия през 1938 г.), по подстрекателство на Сталин се афишира за " първата жертва на нацизма ". Тази концепция служи за основа на цялостната политика на страната през идващите четиридесет години: макар че Австрия е пълноценна част от Третия райх, тя не признава личната си отговорност за закононарушенията на нацисткия режим, не заплаща репарации и не преследва някогашни членове на NSDAP и други нацистки организации.
В Италия към момента е необятно публикуван изразът " italiani brava gente " ( " Италианците са положителни хора " ), съгласно който всички са толкоз благи и симпатични - безусловно неразбираемо е по какъв начин такава прелестна страна може да стане татковина на фашизма. Според този метод фашистките " черни двайсет години " (1922-1943 г.) не са нищо повече от случайност - Мусолини просто е объркал " положителните хора ".
При промяна на режима " добротата " постоянно се оказва доста значим политически актив. Ако се инициира лустрация, това е единственият късмет за най-малко някаква значима социална роля при новата власт.
Нещо повече, неналичието на " добрина " постоянно не се компенсира от никакви заслуги и никакво смирение. През 80-те години Лех Валенса се трансформира в народен воин и народен водач на Полша (така да се каже, пример на " добър поляк " ) като герой против комунистическия режим. После се оказа, че през 70-те години, още преди " Солидарност ", той е сътрудничил на службите за сигурност. През 90-те години на предишния и при започване на новия век Полша е разтърсвана от непрекъснати кавги поради тези разкрития. Те изиграват значима роля за това, че Валенса губи президентските избори през 1995 година и 2000 година и в този момент е по-популярен в чужбина, в сравнение с в Полша.
Могат ли " положителните руснаци " да изградят " добра Русия "?
Накратко - не. Защото " положителният руснак " е статус, който в началото въобще не е фиктивен за приложимост в Русия.
Защитавайки концепцията за " добър съветски паспорт " на същата конференция във Вилнюс през май, живеещият от години във Англия съветски предприемач Евгений Чичваркин не загатва нищо за битка с режима. За него това е метод да улесни живота на богатите емигранти от Русия в Европа. Не с цел да приближи построяването на " прелестната Русия на бъдещето " или да приготви завръщането в нея на съветски жители, избягали от войната, преследванията и " обичайните полезности ".
Руският антивоенен комитет несъзнателно разкрива, че задачата му е напълно друга.
Ако се съди по разпръснатите публични и неофициални данни, броят на напусналите Русия през 2022 година (тя към момента не е завършила) се мери със стотици хиляди. Писателят Борис Акунин (той също от години не живее в Русия) назовава тяхното бягство " най-голямата и най-радикална опозиционна проява в актуалната история на Русия ".
Дори да е по този начин, тази акция не води до промяна на режима в Русия. По-скоро е противоположното. Това е главният укор към съветските емигранти от страна на доста украинци и европейски политици (предимно от балтийските държави): " вместо да бягате, по-добре да бяхте свалили Путин ".
Инициативата с " паспорта на положителния руснак " наподобява по-скоро на (неуспешен) опит за образуване на пълноценна съветска диаспора. Това не е просто група от хора, които идват от една страна и живеят в разнообразни други страни. Според класическото определение на израелския политолог Габриел Шефер, диаспората е и политически проведена група, която поддържа постоянни връзки с родината.
Руснаците, живеещи в някогашните руски републики; руските емигранти; постсъветските емигранти; емигрантите от 2022 година - това са изцяло разнообразни групи, които не образуват единна диаспора като еврейската или арменската.
В спешни обстановки като войната в Украйна диаспората може да повлияе на обстановката вкъщи по разнообразни способи: финансова и осведомителна поддръжка за някои сили или начинания, лобиране в приемащите страни и така нататък Много съветски емигранти се пробват да създадат всичко това, само че заради своята раздробеност имат, меко казано, стеснен триумф.
Полският публицист и политически анализатор Славомир Сиераковски обаче счита, че " новата съветска диаспора " (тази, която се пробва да се провежда през 2022 г.), за разлика от " остарялата ", може да изиграе основна роля в промените в Русия след края на ръководството на Владимир Путин. Но при едно изрично изискване: тя би трябвало да се откаже от упоритостите си на велика мощ, както полската диаспора след Втората международна война се отказала от концепцията за " Полша от море до море " (от Балтийско до Черно море - има се поради фантазията за възобновление на Жечпосполита в границите от XVIII в., когато тя е владяла забележителна част от балтийските страни, Беларус и Украйна).
Така че на процедура се оказва, че функционалността на " паспорт на добър руснак " се извършва от паспорт или позволение за престояване на страна, друга от Русия (за предпочитане, несъмнено, на страна - членка на ЕС). А що се отнася до промяната на режима в Русия, с това наподобява ще би трябвало да се занимават тези, които нямат подобен " паспорт ". А те надали ще търсят между тях " положителни руснаци " - няма за какво.
И нещо забавно за... Буркина Фасо
През 1984 година президентът на Горна Волта Том Санкара преименува страната на Буркина Фасо. Първата част на името, " буркина ", значи " почтен " или " заслужен " на езика моси (най-разпространения език в страната). Втората част, " фасо ", значи " бащин дом " или " татковина " на езика диула (говорен от по-малко от 1% от популацията на страната). Така се оказва, че Санкара назовава своята страна " татковина на почтени хора ". Той идва на власт посредством боен прелом и я губи (заедно с живота си) по същия метод.
Превод Dir.bg (заглавието е на редакцията)
Предполага се, че това е един тип документ или гаранция: че притежателят на този документ, въпреки и съветски жител, не поддържа режима на Путин и неговата военна експанзия в Украйна.
Рускоезичното издание " Сигнал " споделя от кое място идва това фразеология, има ли вероятности за появяването на сходен документ, кои руснаци са " положителни " и има ли такива въобще.
Според първичния план този документ би трябвало да улесни живота на политическите емигранти, които поради " токсичния " съветски паспорт не получават визи или позволения за престояване, не могат да откриват банкови сметки, не ги вземат на работа или не могат да си наемат жилище.
Идеята за " паспорт на положителния руснак " се провали с гръм и тропот още преди да бъде осъществена. Дори създателите й скоро избират да го не помнят като нещо неудобно. Но не се получава: изразът " положителни руснаци " към момента се употребява саркастично от доста украински създатели. Общото им обръщение е просто: Вашата страна ни бомбардира, а вие се оплаквате, че не ви откриват банкови сметки в Европа; с какво сте по-добри?
Откъде идва словосъчетанието?
Словосъчетанието очевидно идва от британското " good Germans " и това е кардинално значимо.
След провалянето на Германия във Втората международна война там се организира денацификация от окупационните администрации: руска, американска, английска и френска. Те надлежно имат правото да дефинират кои немци са " положителни " (т.е. степента на тяхното присъединяване в нацистките престъпления) и кои не са.
Тук незабавно поражда първият проблем с " положителните руснаци ": за тях няма такава външна инстанция. Може би единствено към този момент.
Политиката на денацификация в Германия значително е несполучлива. Милиони германци са били подложени на унизителна бюрократична " инспекция " в окупационните администрации. И прекомерно постоянно идейните нацисти са получавали документи за това, че са чисти, в подмяна на подкупи или " по изключение " в подмяна на скъпи разследващи данни или, да речем, чертежи на ракета " Фау-2 ".
Разбира се, че когато болшинството германци се изправят пред " денацификаторите ", те декларират, че не знаят нищо за Холокоста или зверствата на Секретен сътрудник, не утвърждават войната и са се включили към Националсоциалистическата немска работническа партия (NSDAP), " тъй като по този начин е било признато ". Разбира се, " денацификаторите " нормално не са били склонни да им имат вяра. И най-често са били прави. Обикновените германци може и да не са знаели всички ужасяващи детайлности за Аушвиц и Бабий Яр, само че за тях е било просто невероятно да не знаят нищо за Холокоста до 1945 година
От друга страна, управляващите в окупационните зони, най-много английската и американската, са разглеждали тези процеси като условност. Те търсят " положителни германци ", които да могат да изградят нова, нетоталитарна Германия. А това ненадейно постоянно са били членове на някогашния нацистки политически, настоятелен и интелектуален хайлайф.
Затова както в британския, по този начин и в други езици изразът " положителни германци " съвсем незабавно се слага в кавички. Тоест " положителните руснаци " в действителност са подигравка на пародията.
Непосредствено след войната за доста германци не е било явно, че нацизмът е безусловно зло (за тях безусловно всичко е било " не толкоз еднопосочно " ). През 1951 година единствено една трета от жителите на Федерална Република Германия считат, че единствено Германия е отговорна за Втората международна война. До 1967 година, след правосъдните процеси във Франкфурт против някогашната администрация на Освиенцим, те към този момент са две трети.
Признаването на груповата отговорност на немския народ за нацизма е доста по-ново събитие. Символично може да се счита, че то води началото си от 7 декември 1970 година, когато немският канцлер Вили Бранд коленичи пред паметника на жертвите на Варшавското гето. А през 70-те и 80-те години на ХХ век се появява " разногласието на историците " - голям спор в пресата за закономерността или случайността на нацизма, за груповата виновност и отговорност, както и за опцията за немски национализъм.
Днес признаването на отговорността на целия немски народ за войната и Холокоста, за това, че е подкрепял или най-малкото е търпял Хитлер, знаейки за неговите закононарушения, е консенсус на съвсем всички политически сили в Германия, с изключение може би на крайнодясната " Алтернатива за Германия ". Впрочем търсенето на " положителните германци " обаче към момента продължава: видни предприемачи и политици избират да ги търсят в личните си фамилии, като мълчат за своите родственици военнопрестъпници.
В какво се заключава " добрината "?
В случая с " положителните германци " - в това да са се борили или най-малко не са сътрудничили на нацистите. В случая с " положителните руснаци ", явно, е да бъдат срещу войната и срещу Путин. С всички корекции по отношение на несъпоставимостта на нацизма с който и да е различен режим (неговата уникалност в международната история е един от главните заключения в " разногласието на историците " ).
На процедура обаче не-сътрудничество е извънредно обезсърчителен аршин. Може ли да се счита за " добър немец " един преподавател от Бавария, който не е бил абстрактен нацист, само че е бил заставен да се причисли към нацисткия синдикат (други не е и имало), тъй като в противоположен случай просто е нямало да бъде взет на работа? А за " добър руснак " - преподавател, да кажем, от Воронежка област, който е бил член на СИК на фалшифицирани избори, само че персонално не е добавял подправени бюлетини в урните?
А може ли да се счита за " добър немец " или " добър руснак " човек, който просто е желал да си живее живота и не се е посветил на битката с режима?
След Втората международна война и двете Германии - Германска демократична република и Федерална Република Германия - настояват, че съставляват " същинската, положителната Германия ".
Немският публицист и нобелов лауреат Томас Ман напуща Германия незабавно след идването на Хитлер на власт през 1933 година и записва антинацистки апели към сънародниците си по време на войната. На 29 май 1945 година, три седмици след капитулацията на Германия, той, към този момент жител на Съединени американски щати, произнася тирада в Библиотеката на Конгреса, в която изрично отхвърля да се счита за " добър немец " и като цяло разграничава " добра Германия " и " неприятна Германия ".
Във Франция, съвсем незабавно след Втората международна война, даже се появява специфичен термин - résistantialisme (нещо като " съпротивленчество " ). Използва се с пренебрежение към хора и цели организации, които преувеличават присъединяване си в Съпротивата и употребяват за кавга с политическите си съперници (включително отнемане от изборни права и затвор) обвинявания в това, че не са били " задоволително положителни " по време на нацистката окупация.
През 1987 година френският историк Анри Русо вкарва доста подобен, само че кардинално друг термин - résistancezialisme. Той твърди, че фактът, че избрани лица се показали и показват за герои на Съпротивата и на тази основа си претендират за избран специфичен статут във френската политика (същността на първичния résistanceialisme), е половината от казуса, или даже по-малко. По-лошото е, че с това в действителност се занимава цяла Франция като групова персона. Французите напълно съществено се считат за " нация на Съпротивата ", в която колаборационизмът или пасивната преданост към нацистите са по-скоро изключение, в сравнение с норма (в 40-милионна Франция е имало сред 100 000 и 400 000 бойци от Съпротивата).
Подобни успокояващи легенди съществуват в доста европейски страни. Австрия през 1945 година, директно след формалното анулиране на аншлуса (присъединяването към Германия през 1938 г.), по подстрекателство на Сталин се афишира за " първата жертва на нацизма ". Тази концепция служи за основа на цялостната политика на страната през идващите четиридесет години: макар че Австрия е пълноценна част от Третия райх, тя не признава личната си отговорност за закононарушенията на нацисткия режим, не заплаща репарации и не преследва някогашни членове на NSDAP и други нацистки организации.
В Италия към момента е необятно публикуван изразът " italiani brava gente " ( " Италианците са положителни хора " ), съгласно който всички са толкоз благи и симпатични - безусловно неразбираемо е по какъв начин такава прелестна страна може да стане татковина на фашизма. Според този метод фашистките " черни двайсет години " (1922-1943 г.) не са нищо повече от случайност - Мусолини просто е объркал " положителните хора ".
При промяна на режима " добротата " постоянно се оказва доста значим политически актив. Ако се инициира лустрация, това е единственият късмет за най-малко някаква значима социална роля при новата власт.
Нещо повече, неналичието на " добрина " постоянно не се компенсира от никакви заслуги и никакво смирение. През 80-те години Лех Валенса се трансформира в народен воин и народен водач на Полша (така да се каже, пример на " добър поляк " ) като герой против комунистическия режим. После се оказа, че през 70-те години, още преди " Солидарност ", той е сътрудничил на службите за сигурност. През 90-те години на предишния и при започване на новия век Полша е разтърсвана от непрекъснати кавги поради тези разкрития. Те изиграват значима роля за това, че Валенса губи президентските избори през 1995 година и 2000 година и в този момент е по-популярен в чужбина, в сравнение с в Полша.
Могат ли " положителните руснаци " да изградят " добра Русия "?
Накратко - не. Защото " положителният руснак " е статус, който в началото въобще не е фиктивен за приложимост в Русия.
Защитавайки концепцията за " добър съветски паспорт " на същата конференция във Вилнюс през май, живеещият от години във Англия съветски предприемач Евгений Чичваркин не загатва нищо за битка с режима. За него това е метод да улесни живота на богатите емигранти от Русия в Европа. Не с цел да приближи построяването на " прелестната Русия на бъдещето " или да приготви завръщането в нея на съветски жители, избягали от войната, преследванията и " обичайните полезности ".
Руският антивоенен комитет несъзнателно разкрива, че задачата му е напълно друга.
Ако се съди по разпръснатите публични и неофициални данни, броят на напусналите Русия през 2022 година (тя към момента не е завършила) се мери със стотици хиляди. Писателят Борис Акунин (той също от години не живее в Русия) назовава тяхното бягство " най-голямата и най-радикална опозиционна проява в актуалната история на Русия ".
Дори да е по този начин, тази акция не води до промяна на режима в Русия. По-скоро е противоположното. Това е главният укор към съветските емигранти от страна на доста украинци и европейски политици (предимно от балтийските държави): " вместо да бягате, по-добре да бяхте свалили Путин ".
Инициативата с " паспорта на положителния руснак " наподобява по-скоро на (неуспешен) опит за образуване на пълноценна съветска диаспора. Това не е просто група от хора, които идват от една страна и живеят в разнообразни други страни. Според класическото определение на израелския политолог Габриел Шефер, диаспората е и политически проведена група, която поддържа постоянни връзки с родината.
Руснаците, живеещи в някогашните руски републики; руските емигранти; постсъветските емигранти; емигрантите от 2022 година - това са изцяло разнообразни групи, които не образуват единна диаспора като еврейската или арменската.
В спешни обстановки като войната в Украйна диаспората може да повлияе на обстановката вкъщи по разнообразни способи: финансова и осведомителна поддръжка за някои сили или начинания, лобиране в приемащите страни и така нататък Много съветски емигранти се пробват да създадат всичко това, само че заради своята раздробеност имат, меко казано, стеснен триумф.
Полският публицист и политически анализатор Славомир Сиераковски обаче счита, че " новата съветска диаспора " (тази, която се пробва да се провежда през 2022 г.), за разлика от " остарялата ", може да изиграе основна роля в промените в Русия след края на ръководството на Владимир Путин. Но при едно изрично изискване: тя би трябвало да се откаже от упоритостите си на велика мощ, както полската диаспора след Втората международна война се отказала от концепцията за " Полша от море до море " (от Балтийско до Черно море - има се поради фантазията за възобновление на Жечпосполита в границите от XVIII в., когато тя е владяла забележителна част от балтийските страни, Беларус и Украйна).
Така че на процедура се оказва, че функционалността на " паспорт на добър руснак " се извършва от паспорт или позволение за престояване на страна, друга от Русия (за предпочитане, несъмнено, на страна - членка на ЕС). А що се отнася до промяната на режима в Русия, с това наподобява ще би трябвало да се занимават тези, които нямат подобен " паспорт ". А те надали ще търсят между тях " положителни руснаци " - няма за какво.
И нещо забавно за... Буркина Фасо
През 1984 година президентът на Горна Волта Том Санкара преименува страната на Буркина Фасо. Първата част на името, " буркина ", значи " почтен " или " заслужен " на езика моси (най-разпространения език в страната). Втората част, " фасо ", значи " бащин дом " или " татковина " на езика диула (говорен от по-малко от 1% от популацията на страната). Така се оказва, че Санкара назовава своята страна " татковина на почтени хора ". Той идва на власт посредством боен прелом и я губи (заедно с живота си) по същия метод.
Превод Dir.bg (заглавието е на редакцията)
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ