Пациент CAL-1: Най-радиоактивният човек, живял някога
През май 1945 година калифорнийският бояджия Албърт Стивънс почнал своята история с необикновен неприятен шанс, като получил неправилна диагноза рак на стомаха и му споделили, че му остават шест месеца живот.
Макар да се случило извънредно нещо, шансът му щял да стане доста по-лош. По време на плана „ Манхатън “ през миналата година учените се тревожели за боравенето с плутоний и резултата му върху хората, като препоръчвали „ стратегия за следене на хода на плутония в тялото, която да стартира допустимо най-скоро “.
За страдание на Стивънс, хората от плана разбрали за него и неговия (неистински) терминален рак, до момента в който търсели пациенти за първите си опити с хора. Стивънс, избран като пациент CAL-1, получил най-високата доза радиация от всички в опитите, под формата на примес от плутоний-239 (0,75 микрограма) и плутоний-238 (0,2 микрограма). Плутоний-238 бил определен, тъй като по-високата му интензивност улеснила следенето и разбора.
След една година без да развива нов рак, неговите лекари почнали да си мислят, че Стивънс в действителност имал доброкачествена стомашна язва, което означавало, че са дали на другояче здрав човек най-високата насъбрана доза радиация, която някой човек в миналото е получавал. Всъщност това било доста пъти по-голяма от учебникарската съдбовна доза плутоний.
Стивънс не е бил вярно осведомен за протичащото се с него. Ако му е било казано, че би трябвало да бъде инжектиран с радиация, няма доказателства, които да допускат, че би дал единодушието си за сходен опит.
Освен че е неетично, това че не уведомили Стивънс, основало на практика проблеми на лекарите, когато той желал да се отдалечи от региона. За да продължат да следят равнищата на радиация в тялото му, лекарите решили да му заплащат 50 $ на месец, с цел да остане в региона и да продължи да дава проби от изпражнения.
Забележително е, че макар че получавал 446 пъти повече от междинното излагане на плутоний през целия си живот, Стивънс оживял още 21 години, умирайки от сърдечно заболяване на 79 години. Д-р Джоузеф Хамилтън, който опитал със Стивънс, умрял на 49 години от левкемия, евентуално породена от излагането на радиация по време на неговата работа.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Макар да се случило извънредно нещо, шансът му щял да стане доста по-лош. По време на плана „ Манхатън “ през миналата година учените се тревожели за боравенето с плутоний и резултата му върху хората, като препоръчвали „ стратегия за следене на хода на плутония в тялото, която да стартира допустимо най-скоро “.
За страдание на Стивънс, хората от плана разбрали за него и неговия (неистински) терминален рак, до момента в който търсели пациенти за първите си опити с хора. Стивънс, избран като пациент CAL-1, получил най-високата доза радиация от всички в опитите, под формата на примес от плутоний-239 (0,75 микрограма) и плутоний-238 (0,2 микрограма). Плутоний-238 бил определен, тъй като по-високата му интензивност улеснила следенето и разбора.
След една година без да развива нов рак, неговите лекари почнали да си мислят, че Стивънс в действителност имал доброкачествена стомашна язва, което означавало, че са дали на другояче здрав човек най-високата насъбрана доза радиация, която някой човек в миналото е получавал. Всъщност това било доста пъти по-голяма от учебникарската съдбовна доза плутоний.
Стивънс не е бил вярно осведомен за протичащото се с него. Ако му е било казано, че би трябвало да бъде инжектиран с радиация, няма доказателства, които да допускат, че би дал единодушието си за сходен опит.
Освен че е неетично, това че не уведомили Стивънс, основало на практика проблеми на лекарите, когато той желал да се отдалечи от региона. За да продължат да следят равнищата на радиация в тялото му, лекарите решили да му заплащат 50 $ на месец, с цел да остане в региона и да продължи да дава проби от изпражнения.
Забележително е, че макар че получавал 446 пъти повече от междинното излагане на плутоний през целия си живот, Стивънс оживял още 21 години, умирайки от сърдечно заболяване на 79 години. Д-р Джоузеф Хамилтън, който опитал със Стивънс, умрял на 49 години от левкемия, евентуално породена от излагането на радиация по време на неговата работа.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ