Как Джими Картър почти загуби изборите заради интервю в Playboy
През лятото на 1976 година, Картър сяда за поредност от широкообхватни изявленията за едно списание, които образуват може би най-богатият документ за метода на мислене на кандидат-президент в историята на американските избори. Джими е извънредно открит за себе си и прям в признаването на грешките на Америка. Той изрича подозренията, които има в себе си, и страховете си, само че също и неналичието на боязън във връзка с опцията да бъде погубен. Причината, съгласно него, е християнската му религия. Това довежда до продължителна полемика за религията, която приключва с пояснение на християнската идея за прегрешението и изкуплението и с мнението на Картър, че Бог му е дал прошка, макар че е направил „ похотта в своето сърце “. И тъй като изявлението се появява в ноемврийския брой на еротичното списание Playboy, полемиката на Картър за секса става извънредно известна.
Това превръщане не се случва от единствено себе си.
Група евангелисти – Фондацията за християнска независимост – към този момент са уверени, че Картър в никакъв случай не е бил един от тях заради връзката си с беззаконията на либерализма. Тя, учредена от водещи консервативни християни, пишат до 120 000 свещеници като към писмата си включват и дребна брошура, със заглавие „ Петте отговорности на християнския жител “ и справочник по какъв начин да се избират „ същинските християни “ в държавното управление. Ръководството предлага на претендентите да се задава въпросът „ Какво мислите за Нелсън Рокфелер или Роналд Рейгън като претенденти за президентската позция? “ При изказано желание към двойката, политикът излиза от сметките.
Междувременно акцията Картър е заета да доближава до гласоподаватели от феминистки през членове на синдикатите до еколози – и читатели на Playboy, несъмнено. Тя приема евангелистите за даденост.
На 22 септември, в деня откакто изявлението в Playboy излиза, Джералд Форд, актуалният президент, е хазаин на 34 евангелски водачи в кабинета си в Белия дом. Най-изявеният от тях, Уоли Крисуел, по-късно е разказан от Фауел като „ протестантският папа на Америка от това потомство “. Подобно на доста пастори-фундаменталисти, които се потапят в политика, Крисуел, пасторът на солидната Първа баптистка черква в Далас, е от някогашната сегрегация. След като Върховният съд постанови решението си в делото Браун против Образователния ръб (с което се отстранява расовото разделяне на училищата), той дава известна проповед, в която назовава деятелите за расова интеграция „ тайфа неверници, мърта от врата нагоре “, проповядвайки, че „ концепцията за всеобщото приятелство е отказване на всичко в Библията. “ През 1960 година Крисуел притегля погледите в цялата страна, водейки молитва против опцията католик да се причисли към Белия дом. До 1972 година той се включва в интеграцията, само че е толкоз сърдит от връзките на Ричард Никсън към комунистическия Китай, че президентът го кани в Белия дом да си поговорят.
Сега, през 1976 година, той се завръща – приема го президентът, чиято брачна половинка, Бети, неотдавна е разкрита, че поддържа легализирането на абортите и че е на страната на щерка си, която има предбрачна спекулация. Но откакто Форд му изяснява, че религията има „ голямо субективно влияние “ върху вземането на решения в Белия дом и споделя, че той и Бети четат Библията всяка нощ, Крисуел се впечатлява и взема решение да предложения президента да се моли в църквата му.
Крисуел наругава Картър за това, че в друго изявление споделя, че счита да стартира да полза с налог църковните бизнеси като радиостанции, телевизионни стратегии, колежи и издателски къщи. Крисуел споделя, че четенето на това изявление донася „ смут в най-дълбоките елементи на душата ми. Да таксуваме някое от тези неща значи да таксуваме църквата, което води до опция за унищожаването ни. Чувам Джералд Форд, нашият президент, да споделя самоуверено, че ще прекъсне всяко сходно придвижване в Америка. Нека Господ да му даде мощ! “
Сле този религиозният бич Джими Картър колкото да печели в Тексас с три точки и в електоралния избор с 57 гласа. Твърди се, че съществена причина Форд да не съумява да победи Картър в щати като Тексас и Мисисипи е, че героят на консерваторите и някогашен губернатор на Калифорния Роналд Рейгън не желае да пропагандира за него. Четири години по-късно обаче, когато Рейгън е номинираният, болшинството от евангелистите считат Джими Картър за нещо като антихриста.
