Колко ожесточени могат да бъдат: Най-големите протести в Китай през последните десетилетия
През миналата седмица хиляди китайци в доста градове стачкуваха против политиката на локдауни поради COVID-19. Това бяха едни от най-големите митинги в Китай от идването на власт на президента Си Цзинпин през 2012 година
Ройтерс показа последователност на някои други митинги и прояви на публично неодобрение поради политиката на ръководещата Китайска комунистическа партия.
1978 година - Движение " Стената на демокрацията " - в края на 70-те години на предишния век, след бурната Културна гражданска война в Китай, китайци залепват плакати с " огромни букви “ на тухлена стена на улица " Сидан " в Пекин и това място оказва се като " Стената на демокрацията ". Хиляди китайци вземат участие в шествие в края на ноември на същата година с апел за повече народна власт.
1989 година - Площад „ Тянанмън “ в Пекин - до 100 000 души, в продължение на няколко месеца вземат участие в демонстрации в китайската столица, водени от студенти, посредством които упорстват за свободи от западен вид и за демократични промени. Протестите се популяризират в Сиан, Чанша, Ченду и Шанхай. На 4 юни бойци откриват огън по невъоръжени жители, при което съгласно правозащитни групи са убити стотици, а може би и хиляди хора.
1999 година - над 10 0000 членове на духовната общественост Фалун Гонг се събират пред " Чжунанхай " – комплекс от здания на висшето управление на Китай - в безмълвен митинг. По-късно управляващите назовават групата " фракция " и арестуват хиляди.
2008 година - Тибет - стотици монаси организират шествие в столицата на Тибет - Лхаса, което отприщва митинги и конфликти. Стига се до подпалване на магазини, при което, съгласно информации, има 18 починали. Протестите се популяризират в над 130 обитаеми места в Западен Китай. Тибетският нравствен водач, живеещ в заточение Далай Лама по-късно споделя, че районът се е трансформирал в " пъкъл на земята ".
2009 година - Синцзян - най-тежките етнически безредици в района от десетилетия, при които етнически уйгури атакуват китайци от болшинството хан след случай с уйгурски служащи във фабрика в южната част на Китай. Кървавите конфликти, подхранвани от " годините на репресии " от страна на Пекин лишават живота на 197 души. По-късно Китай обособява големи центрове, с цел да трансформира Синцзян в това, което eксперти на ООН разказват като " голям лагер за интерниране, затулен в загадка ".
2011 година - " Жасминови " митинги - китайски онлайн консуматори популяризират апели за дребни демонстрации в редица градове, в това число Пекин, Шанхай и Гуанджоу, с цел да изискат политически промени. Много от тях са пресечени в зародиш, само че няколко не престават, в това число една в Пекин, където полицията нападна няколко публицисти.
2011 година - елементи от Вътрешна Монголия са разтърсени от митинги на етнически монголци след гибелта на овчар, който стачкува против замърсяването, породено от въглищна мина. През 2020 г, етническите монголци провеждат невиждани митинги против промени в образователния развой, при които се отстранява образованието на монголски език като един от главните образователни предмети.
2011 година - Укан - митинги избухват в рибарското населено място Укан в южната част на Китай поради присвояване на земя от корумпирани чиновници. Бунтът притегля вниманието на международните медии и приключва с необикновени демократични отстъпки от страна на управляващите, в това число производство на избори в селото. В по-късните години доста от водачите на протеста са задържани и хвърлени в пандиза. Нови митинги избухват през 2016 година, само че са потушени с арести.
Юли 2015 година - в отговор на основаването на " Ново Движение на жителите ", формирано от правозащитни групи и обособени лица, които се стремят да сложат завършек на властническото ръководство в Китай, на 9 юли управляващите стартират репресии в цялата страна. В резултат са задържани над 300 правозащитници и деятели, измежду които Ли Хъпин, Сюй Чжъюн, Дин Цзяси. Някои от тях са държани под домакински арест месеци наред и са измъчвани.
2019 година - Милиони хора в Хонконг провеждат в продължение на доста месеци антикитайски и продемократични митинги, което се трансформира в най-смелото и многолюдно предизвикателство към водачите на Пекин от 1989 година насам. По-късно там Китай вкарва в действие закон за националната сигурност, арестува десетки демократи и закрива групи на гражданското общество и демократични медии, в това число вестник „ Епъл Дейли “.
Октомври 2022 година - Мъж развява бели флагове от надлез на моста „ Ситун “ в Пекин преди значимия партиен конгрес, на който Си Цзинпин си обезпечи трети мандат като водач на Китай. Някои от лозунгите включваха: " Не желаеме висш водач, желаеме гласоподаване " и " Не бъди плебей, бъди жител ". Протестиращият въодушевява и други свои сънародници, които в този момент приканват за по-големи свободи и за завършек на локдауните, въвеждани поради случаи на COVID-19.
Ройтерс показа последователност на някои други митинги и прояви на публично неодобрение поради политиката на ръководещата Китайска комунистическа партия.
1978 година - Движение " Стената на демокрацията " - в края на 70-те години на предишния век, след бурната Културна гражданска война в Китай, китайци залепват плакати с " огромни букви “ на тухлена стена на улица " Сидан " в Пекин и това място оказва се като " Стената на демокрацията ". Хиляди китайци вземат участие в шествие в края на ноември на същата година с апел за повече народна власт.
1989 година - Площад „ Тянанмън “ в Пекин - до 100 000 души, в продължение на няколко месеца вземат участие в демонстрации в китайската столица, водени от студенти, посредством които упорстват за свободи от западен вид и за демократични промени. Протестите се популяризират в Сиан, Чанша, Ченду и Шанхай. На 4 юни бойци откриват огън по невъоръжени жители, при което съгласно правозащитни групи са убити стотици, а може би и хиляди хора.
1999 година - над 10 0000 членове на духовната общественост Фалун Гонг се събират пред " Чжунанхай " – комплекс от здания на висшето управление на Китай - в безмълвен митинг. По-късно управляващите назовават групата " фракция " и арестуват хиляди.
2008 година - Тибет - стотици монаси организират шествие в столицата на Тибет - Лхаса, което отприщва митинги и конфликти. Стига се до подпалване на магазини, при което, съгласно информации, има 18 починали. Протестите се популяризират в над 130 обитаеми места в Западен Китай. Тибетският нравствен водач, живеещ в заточение Далай Лама по-късно споделя, че районът се е трансформирал в " пъкъл на земята ".
2009 година - Синцзян - най-тежките етнически безредици в района от десетилетия, при които етнически уйгури атакуват китайци от болшинството хан след случай с уйгурски служащи във фабрика в южната част на Китай. Кървавите конфликти, подхранвани от " годините на репресии " от страна на Пекин лишават живота на 197 души. По-късно Китай обособява големи центрове, с цел да трансформира Синцзян в това, което eксперти на ООН разказват като " голям лагер за интерниране, затулен в загадка ".
2011 година - " Жасминови " митинги - китайски онлайн консуматори популяризират апели за дребни демонстрации в редица градове, в това число Пекин, Шанхай и Гуанджоу, с цел да изискат политически промени. Много от тях са пресечени в зародиш, само че няколко не престават, в това число една в Пекин, където полицията нападна няколко публицисти.
2011 година - елементи от Вътрешна Монголия са разтърсени от митинги на етнически монголци след гибелта на овчар, който стачкува против замърсяването, породено от въглищна мина. През 2020 г, етническите монголци провеждат невиждани митинги против промени в образователния развой, при които се отстранява образованието на монголски език като един от главните образователни предмети.
2011 година - Укан - митинги избухват в рибарското населено място Укан в южната част на Китай поради присвояване на земя от корумпирани чиновници. Бунтът притегля вниманието на международните медии и приключва с необикновени демократични отстъпки от страна на управляващите, в това число производство на избори в селото. В по-късните години доста от водачите на протеста са задържани и хвърлени в пандиза. Нови митинги избухват през 2016 година, само че са потушени с арести.
Юли 2015 година - в отговор на основаването на " Ново Движение на жителите ", формирано от правозащитни групи и обособени лица, които се стремят да сложат завършек на властническото ръководство в Китай, на 9 юли управляващите стартират репресии в цялата страна. В резултат са задържани над 300 правозащитници и деятели, измежду които Ли Хъпин, Сюй Чжъюн, Дин Цзяси. Някои от тях са държани под домакински арест месеци наред и са измъчвани.
2019 година - Милиони хора в Хонконг провеждат в продължение на доста месеци антикитайски и продемократични митинги, което се трансформира в най-смелото и многолюдно предизвикателство към водачите на Пекин от 1989 година насам. По-късно там Китай вкарва в действие закон за националната сигурност, арестува десетки демократи и закрива групи на гражданското общество и демократични медии, в това число вестник „ Епъл Дейли “.
Октомври 2022 година - Мъж развява бели флагове от надлез на моста „ Ситун “ в Пекин преди значимия партиен конгрес, на който Си Цзинпин си обезпечи трети мандат като водач на Китай. Някои от лозунгите включваха: " Не желаеме висш водач, желаеме гласоподаване " и " Не бъди плебей, бъди жител ". Протестиращият въодушевява и други свои сънародници, които в този момент приканват за по-големи свободи и за завършек на локдауните, въвеждани поради случаи на COVID-19.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ