100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Недоверието към Пеевски
През миналата година националният представител Делян Славчев Пеевски показва чутовно израстване. Неговият светоглед, организационните му качества, обаятелното наличие в Народното събрание и лидерската му природа подариха България с политическа непоклатимост, евроатлантическа целенасоченост и ентусиазъм за това, че всеки може да се промени към положително.
През 2013 и 2014 година десетки хиляди стачкуваха всекидневно против от дълго време отменението негово предопределение отпред на ДАНС. Днес ролята му на смазка и взаимозависимост в ръководещата сглобка не е протестирана даже от гневната съпротива, която подви опашка, когато той застана с тялото си против опитите да бъде саботирана звуковата уредба в пленарната зала.
Бе глобен по световния закон " Магнитски " от държавното управление на Съединени американски щати и вместо да тръгне да отмъщава на разтърсената задокеанска империя, Пеевски одобри рецензията и се поправи. Много елементарно е да се реагира импулсивно и напук в такива обстановки, само че същинската мъдрост е да видиш грешките в себе си и да спреш да правиш това, което е разтревожило щатските служби за сигурност.
Доскоро апетитен за олигарх, подмолен фактор във всички ешелони на държавното ръководство, унищожител на медийната и икономическа среда в страната и кръшкащ от формалната си работа милиардер, притежаващ публично един опел от предишния век, през днешния ден Делян Пеевски е за образец на всички.
Слуша, взима присъединяване, предприемчив, съставлява народа си и си проличава, че националният интерес е непрестанна пътеводна звезда в делата и думите му. Дори патриаршеската тирада от Йорданцоневден бе белязана от вдъхновението, донесено от скорошна среща с депутата и висшия църковен клир.
Можем единствено да си пожелаем господин Пеевски да позволи обстановката с управлението на БФС, дострояването на автомагистрала " Хемус " и да натисне малко конгреса на Съединени американски щати да стартират отново да въоръжават Украйна, че от политически предизборни игрички там се рискува ориста на цяла Европа.
И тук досетливият четец с право ще се запита: Нали този текст е за националните недостатъци? Къде са, откакто всичко до момента е така хубаво и оптимистично?
Ето къде е националният недостатък: Недоверието в Пеевски продължава макар самоотвержената 2023 година И това съмнение не идва от непознати, ами от свои. От най-своя.
Обидно е, че Пеевски е по-приет за водач на парламентарната група на ГЕРБ наред с Десислава Атанасова, в сравнение с личната си партия. След отстраняването на Мустафа Карадайъ всички специалисти, почитатели и хора с повече от осем мозъчни кафези предвиждаха, че е пристигнало времето му да поеме рула на най-либералната, проевропейска и съвременна българска партия.
Номинациите от районните структури заваляха. Пеевски бе номиниран за ръководител на Движение за права и свободи от всички краища на Вселената. Признанието за неговия труд в последната година бе налице.
И тук пристигна шамарът. И от не кого да е, а от философа и най-прозорлив български общественик, раждан в миналото - доктор Ахмед Демир Доган. Пеевски да бил управлявал Движение за права и свободи в дует. Наглед смирено и рационално решение, само че никога демократично.
Представете си в една корпорация някой да реализира резултатите, да изнася на гърба си всички тежки решения, да бъде водач, оратор, подстрекател, другар и сътрудник с всички. И вместо да получи заслуженото покачване, да кажат, че ще му измислят пост, който да дели с човек, който просто познава по-отдавна баш шефчетата. Не е заслужено.
Сега пред Пеевски има огромна алтернатива, само че не трябва да се съмняваме, че ще вземе вярно решение. Или ще се помири с несправедливостта и ще работи даже по-усърдно, с цел да се потвърди още повече, че е заслужавал. Или ще направи най-накрая лична партия, в която да царува демокрацията и меритокрацията. А България и Обединена Европа да са най-висша и чиста полезност.
Очакваме изненади.
През 2013 и 2014 година десетки хиляди стачкуваха всекидневно против от дълго време отменението негово предопределение отпред на ДАНС. Днес ролята му на смазка и взаимозависимост в ръководещата сглобка не е протестирана даже от гневната съпротива, която подви опашка, когато той застана с тялото си против опитите да бъде саботирана звуковата уредба в пленарната зала.
Бе глобен по световния закон " Магнитски " от държавното управление на Съединени американски щати и вместо да тръгне да отмъщава на разтърсената задокеанска империя, Пеевски одобри рецензията и се поправи. Много елементарно е да се реагира импулсивно и напук в такива обстановки, само че същинската мъдрост е да видиш грешките в себе си и да спреш да правиш това, което е разтревожило щатските служби за сигурност.
Доскоро апетитен за олигарх, подмолен фактор във всички ешелони на държавното ръководство, унищожител на медийната и икономическа среда в страната и кръшкащ от формалната си работа милиардер, притежаващ публично един опел от предишния век, през днешния ден Делян Пеевски е за образец на всички.
Слуша, взима присъединяване, предприемчив, съставлява народа си и си проличава, че националният интерес е непрестанна пътеводна звезда в делата и думите му. Дори патриаршеската тирада от Йорданцоневден бе белязана от вдъхновението, донесено от скорошна среща с депутата и висшия църковен клир.
Можем единствено да си пожелаем господин Пеевски да позволи обстановката с управлението на БФС, дострояването на автомагистрала " Хемус " и да натисне малко конгреса на Съединени американски щати да стартират отново да въоръжават Украйна, че от политически предизборни игрички там се рискува ориста на цяла Европа.
И тук досетливият четец с право ще се запита: Нали този текст е за националните недостатъци? Къде са, откакто всичко до момента е така хубаво и оптимистично?
Ето къде е националният недостатък: Недоверието в Пеевски продължава макар самоотвержената 2023 година И това съмнение не идва от непознати, ами от свои. От най-своя.
Обидно е, че Пеевски е по-приет за водач на парламентарната група на ГЕРБ наред с Десислава Атанасова, в сравнение с личната си партия. След отстраняването на Мустафа Карадайъ всички специалисти, почитатели и хора с повече от осем мозъчни кафези предвиждаха, че е пристигнало времето му да поеме рула на най-либералната, проевропейска и съвременна българска партия.
Номинациите от районните структури заваляха. Пеевски бе номиниран за ръководител на Движение за права и свободи от всички краища на Вселената. Признанието за неговия труд в последната година бе налице.
И тук пристигна шамарът. И от не кого да е, а от философа и най-прозорлив български общественик, раждан в миналото - доктор Ахмед Демир Доган. Пеевски да бил управлявал Движение за права и свободи в дует. Наглед смирено и рационално решение, само че никога демократично.
Представете си в една корпорация някой да реализира резултатите, да изнася на гърба си всички тежки решения, да бъде водач, оратор, подстрекател, другар и сътрудник с всички. И вместо да получи заслуженото покачване, да кажат, че ще му измислят пост, който да дели с човек, който просто познава по-отдавна баш шефчетата. Не е заслужено.
Сега пред Пеевски има огромна алтернатива, само че не трябва да се съмняваме, че ще вземе вярно решение. Или ще се помири с несправедливостта и ще работи даже по-усърдно, с цел да се потвърди още повече, че е заслужавал. Или ще направи най-накрая лична партия, в която да царува демокрацията и меритокрацията. А България и Обединена Европа да са най-висша и чиста полезност.
Очакваме изненади.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ