През 2020 г. - рекорден ръст на индивидуалните дарения
През миналата година българите са дарили 14.6 млн. лв. . Това сочат данни от национално представително изследване, извършено от „ Алфа Рисърч “, през месец юни 2021 година по поръчка на Българския дарителски конгрес (БДФ).
Отчита се забележителен растеж на самостоятелното дарителство през миналата година, като се подаряват повече средства, артикули, труд и време за обществени и здравни дела, най-много за поддръжка за общностите, най-силно наранени от COVID-19 рецесията.
Спрямо 2019 година растежът на самостоятелните дарения е 30 % . Това е оптимистична наклонност, която приближава България до един по-устойчив и здрав модел на дарителството, в който точно хората (а не фирмите и фондациите) са главните донори и това дава повече сигурност и предвидимост на подкрепяните дела, регистрират от Българския дарителски конгрес.
Скокът в дарителството се изяснява с вълна от съпричастност измежду хората, които са имали предпочитание да поддържат засегнатите от COVID-19 и да им оказват помощ да преодолеят здравните и обществени последици от нея.
Хората не престават най-често да подаряват през платформи. По този метод са направени 40% от всички дарения за 2020 година, като на второ място е дарителството със sms-и.
Традиционно самостоятелните дарения са за обществени и здравни дела. Обичайно най-висока е дарителската интензивност при хората сред 30 и 50 години, които са стопански дейни и живеят в огромните градове. Пандемията е разширила дарителския профил и от ден на ден и все по-често са дарявали по-млади хора и поданици на по-малки обитаеми места.
От Българския дарителски конгрес означават, че се усилва щедростта. За последните четири години доста се е нараснал броят на хората, дарили суми над 100 лв. (от 4% през 2017 до 17% през 2020 година).
Данните са показани на 31 август в онлайн полемика, проведена от Българския дарителски конгрес. Проучването е направено с финансовата поддръжка на фонд „ Активни жители България “ (www.activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Отчита се забележителен растеж на самостоятелното дарителство през миналата година, като се подаряват повече средства, артикули, труд и време за обществени и здравни дела, най-много за поддръжка за общностите, най-силно наранени от COVID-19 рецесията.
Спрямо 2019 година растежът на самостоятелните дарения е 30 % . Това е оптимистична наклонност, която приближава България до един по-устойчив и здрав модел на дарителството, в който точно хората (а не фирмите и фондациите) са главните донори и това дава повече сигурност и предвидимост на подкрепяните дела, регистрират от Българския дарителски конгрес.
Скокът в дарителството се изяснява с вълна от съпричастност измежду хората, които са имали предпочитание да поддържат засегнатите от COVID-19 и да им оказват помощ да преодолеят здравните и обществени последици от нея.
Хората не престават най-често да подаряват през платформи. По този метод са направени 40% от всички дарения за 2020 година, като на второ място е дарителството със sms-и.
Традиционно самостоятелните дарения са за обществени и здравни дела. Обичайно най-висока е дарителската интензивност при хората сред 30 и 50 години, които са стопански дейни и живеят в огромните градове. Пандемията е разширила дарителския профил и от ден на ден и все по-често са дарявали по-млади хора и поданици на по-малки обитаеми места.
От Българския дарителски конгрес означават, че се усилва щедростта. За последните четири години доста се е нараснал броят на хората, дарили суми над 100 лв. (от 4% през 2017 до 17% през 2020 година).
Данните са показани на 31 август в онлайн полемика, проведена от Българския дарителски конгрес. Проучването е направено с финансовата поддръжка на фонд „ Активни жители България “ (www.activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ