През годините на пандемията от коронавирус много хора се обърнаха

През годините на пандемията от ковид доста хора се обърнаха към това, което се назовава „ терапия на дребно " или компулсивно извършване на покупки на облекла. Има нещо в изказванията, че пазаруването на нови облекла може да ви накара да се почувствате по-добре, само че позитивните страсти рядко траят дълго. Затова пък пътят на облеклата от производителя до последното им предназначение - гетата в бедния свят - е неимоверно дълъг. Д-р Джоузеф Меркола наблюдава този великански поток от текстил, който затрупва планетата ни.
След като новите ни облекла са ни писнали, те нормално влизат в общия поток на използваните текстилни произведения. Крайната спирка са даренията за бедните страни, където парцалите се сортират и продават или се изхвърлят на сметища, създавайки дребни планини от боклуци по плажовете, написа Меркола. 
Целта на стилната промишленост е да направи хората недоволни от облеклото си и да подхрани пристрастяването към пазаруването на още и още нови облекла. 
Можете да намалите въздействието на бързата мода, като предприемете няколко стъпки, в това число закупуване на висококачествено, стабилно направено облекло, корекция и повторна приложимост на вашите облекла, замяна на облекла с другари и близки, даряване на локални благотворителни организации, предлага доктор Меркола.

Мръсната загадка на стилната промишленост

Той в детайли разказва въздействието на бързата мода върху джоба ви и околната среда. Под целия искра на витрините и красивите фотоси онлайн се крият мръсни секрети, които стилната промишленост не желае да знаете или разбирате. Много хора въобще не мислят какво се случва с облеклата им, откакто ги дарят, написа в уеб страницата си Меркола.
Според него може би се чувствате горди от себе си и изпълнили задачата си като дарявате нежелани облекла за щедрост или ги оставяте в специфичните контейнери. Но тъжната действителност е, че огромна част от тези парцали просто се озовават на някое далечно бунище. Данните сочат, че през 2014 година американците са купили 500% повече облекла, в сравнение с през 80-те години на предишния век, а канадците са купили 400% повече облекла. 
Стейси Дули е проверяващ кореспондент на BBC, чийто документален филм от 2018 година Fashion's Dirty Secrets хвърли светлина върху вредите, които шопинг манията нанася в разрастващите се страни. Модата е на второ място след петрола като петте най-замърсяващи промишлености в света.
Повсеместно към този момент се вършат евтини копия на висши фешън продукти на налични цени. Хората се изкушават да обновят външния си тип. Това подхранва ненаситния им вкус за извършване на покупки на парцалки. За страдание, от голямото количество бърза мода, което доближава до контейнерите за назад приемане и благотворителните магазини, по-малко от 1% в последна сметка ще бъдат рециклирани в нови облекла.

Град от парцали

Голяма част от текстилните останки приключва пътя си по крайбрежието на Гана - съгласно организация Bloomberg страната е един от най-големите вносители на използвано облекло. Модната промишленост създава повече от 100 милиарда продукта всяка година. Bloomberg оповестява, че това са почти 14 ката облекла за всеки човек на Земята. Това е над два пъти повече от броя, създаден през 2000 година
След като облеклото дойде, то се подлага на подбиране от прекупвачи и преработватели, чиято активност е да изнасят облеклото в разрастващите се страни, където то ще бъде закупено и носено. След като носените парцали попаднат в потопа от облекла, превозени до Гана и Индия, няма метод да се наблюдава какво се случва с тях.
Ключът да дадете своя принос към опазването на околната среда е да запазите дрехата в приложимост допустимо най-дълго. Това е съветът на Марк Бъроуз Смит, основен изпълнителен шеф на Textile Recycling International. 
В Гана назовават цветните бали с парцалите obroni wawu - облекла на мъртви бели хора. Ганайците недоумяват по какъв начин е допустимо хората да изхвърлят толкоз доста облекла. Акра е столицата на Гана, а на юг е плажът Чоркор около Гвинейския залив. Там ще намерите стена от облекла, висока над 6 фута. Парцалите са опаковани и защото са под намерено небе те плесенясват и се трансформират във вонящи гнили купчини. Бедняци даже са построили малко населено място върху основа от парцали.

Само един % от изхвърленото се рециклира

Старите облекла рядко се рециклират в нови, тъй като не съществува универсална технология за обработка на текстилните боклуци. Освен това другите нишки изискват разнообразни химикали за разграждане. Много облекла се вършат с два или три типа нишки, което прави преработването съвсем невероятно. Митът за преработването е основан и поддържан от компании, които желаят хората да продължат да купуват облекла, без да се усещат отговорни за случилото се с парцалите, които изхвърлят, написа Меркола.
Въпреки мощната си еко акция, стартирала през 2013-а за събиране на използвани облекла в 40 страни, една известна комерсиална верига през днешния ден признава, че 1% от събраното се рециклира всяка година.

Подобни инициативи подеха и други фешън вериги, само че никоя не призна, че опцията за преработване в подобен мащаб не съществува, написа в публикацията си лекарят, чийто уебсайт по време на пандемията беше блокиран поради масираните му офанзиви против имунизациите.
В Съединени американски щати една дреха, преди да се изхвърли, е обличана приблизително към 50 пъти. В Китай - 62 пъти, а в близкото минало - 200.
Бизнес моделът на промишлеността е главният проблем, а стратегиите за преработване са елементарен метод промишлеността да наподобява по-отговорна, без в действителност да трансформира метода, по който прави бизнес, коментира Меркола.

Как да бъдем съпричастни 

Освен че се хаби доста вода при направата на да вземем за пример памучни произведения, от багрилата се отделят химикали и токсични субстанции, което способства за световния проблем със замърсяването на околната среда. Но, съгласно Меркола, всеки от нас може да даде отпор на процеса като се включи в концепцията за понижаване на общото ползване.
Купувайте рядко, само че висококачествено и стабилно облекло. Когато купувате облекла, търсете тъкани, които са направени от органически памук, коноп, коприна, вълна и бамбук. Помислете за замяна на облекла със фамилията и приятелите си, изключително когато в дрешника ви висят облекла, които не са носени повече от 6 месеца.
Намерете способи да поправите и употребявате наново облеклата си и помислете за продажба или подмяна онлайн. Занесете ги в църквата, в дом за възрастни или сираци, в подслон - там, където знаете, че облеклата ще стигнат до нуждаещите се незабавно.