Матей Геров представя България в две важни мисии
През есента на 1918 година на страниците на ежедневната преса в София наред с информацията за хода на военните дейности в края на Първата международна война и за битието на популацията, е оповестен и материал за пътно-транспортно произшествие в центъра на столицата. Това звучи сензационно, защото по това време в града се движат едвам към 50-60 частни автомобила.
Денят е 27 октомври 1918 година По тротоара на бул. " Цар Освободител ", покрай Руската черква, върви достоен мъж на към 45-50 години. В същото време от ул. " Георги Бенковски " лека кола завива по булеварда. Автомобилът излиза от пътното трасе и блъсва пешеходеца в гърба. Той пада и си удря смъртоносно главата в каменната настилка. Закаран е незабавно в Александровската болница. Въпреки напъните на лекарите, пет дни по-късно той умира.
Загиналият е известният измежду българската общност и в македонското национално-освободително придвижване Матей Геров. Той е заровен на 3 ноември. Опелото е отслужено в църквата " Света Неделя " от ръководещия софийската епархия митрополит Варлаам.
Тялото на Геров е положено на почетно място
в Софийските гробища, покрай гробовете на Йосиф Ковачев, Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Роден през 1871 година в Тетово, Османската империя, Матей Геров приключва Солунската българска мъжка гимназия. С отпусната финансова помощ от Евлоги Георгиев следва медицина в Лозана, Швейцария. Дипломира се през 1895 година След това записва право още веднъж в Лозанския университет. Няма данни и по всяка възможност не приключва тази компетентност. През 1896 година се завръща в България и се открива в Стара Загора. От 1899 година следва в Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а през 1903 година записва последния си учебен срок в Белградския университет.
Матей се включва интензивно в македонското националноосвободително придвижване. Става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е измежду най-верните последователи на Борис Сарафов. През ноември 1903 година идва в Белград, където извършва ролята на медиатор сред своя подстрекател и сръбския пълномощен министър в София Света Симич. Тук Геров среща своя сътрудник и другар Михаил Думбалаков, който по-късно го разказва със следните думи: "...Крайно талантлив,
тоя човек разполагаше с едно безапелационно слово,
пред което малко на брой устояваха. Енергичен и настоятелен, той имаше едно перо, което владееше всички нюанси на публицистиката... "
Верен на своите национални копнежи, Геров взе участие в Балканската и Междусъюзническата война - 1912-1913 година Включва се като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Той е измежду неколцината лица, които са зачислени за " особени поръчения " към щабовете на войсковите елементи. Назначен е за адютант на Четиринадесета Воденска тайфа. За проявени качества във военните дейности е награден с медал " За смелост " ІV степен и със сребърен кръст " Свети Александър ".
Най-силните изяви на Геров са като публицист
В началото в Стара Загора написа и редактира вестник " Отбрана ". След това написа в " Реформи ", " Отечество ", " Свободна мисъл ", " Дневник ", " Народни права " и други Сред журналистическата колегия и в публичните среди е прочут като " Майстора ". Откроява се присъединяване му в списването на вестник " Балканска естрада ". Ежедневникът излиза през 1906-1908 година Той е всекидневен орган на така наречен " Опозиционен блок ". Финансира се от Народната партия. От страниците на печатното издание се води акция против персоналния режим на княз Фердинанд І и срещу стамболовистките държавни управления на Димитър Петков и доктор Петър Гудев. Поместват се карикатури с антимонархически настроения, а създател на текстовете под тях в множеството случаи е Геров.
Името на Матей Геров е
обвързвано и с едно от знаковите политически убийства
в родната история. На 27 февруари 1907 година министър-председателят Димитър Петков е погубен на бул. " Цар Освободител ". Убиецът е Александър Петров от Видин. Следствието открива, че в своите дейности той е стимулиран и от оповестена на 24 февруари подигравка във в. " Балканска естрада ". Текстът под нея е написан от редактора М. Геров, който с дебелашка подигравка заплашва премиера. Карикатурата е открита в сакото на терориста. По предписание на прокурора е подхванат обиск в редакцията. Задържани са шефът на вестника Иван Икономов и самият Геров. Организирана е очна ставка с атентатора. При разпитите те не се признават за отговорни. Но все пак Геров е измамен под правосъдна отговорност като подстрекател съизвършител. На 21 юни 1907 година Софийският боен съд произнася присъдите. Журналистът е приет за почтен и освободен от ареста.
След експлоадирането на Първата международна война (1 август 1914) държавното управление на доктор Васил Радославов подхваща дейности за пропагандиране на българската идея във Франция. За тази цел през март 1915 година министър председателят изпраща Геров в Париж. Неговата задача е
да обърне публичното мнение в интерес на България
Той владее доста добре френски език и това му дава опция да провежда конференции. Среща се с видни френски политици, измежду които и президента Рeймон Поанкаре. Пред тях излага мнението на България по отношение на избухналия международен спор. От френската столица идват обещаващи отчети, които би трябвало да оправдаят разноските по пътуването на Геров. Ала резултатите от командировката са лимитирани. Похвалите за неговата активност са пресилени, тъй като той непрестанно е наблюдаван от полицейските служби в Париж.
През лятото на 1915 година Матей стартира работа като политически редактор във вестник " Воля ". Това е орган на крилото в Народнолибералната партия, ръководено от доктор Никола Генадиев. Издава се от Симеон Радев. Скоро обаче Геров влиза в спор с партийния водач, напуща изданието и отпътува за Цариград. Заедно с известния столичен производител и търговец на взривни материали Наум Тюфекчиев се захваща да доставя бомби за турското военно министерство. Това му носи немалки приходи. На поздравленията на своите другари във връзка финансовия си разцвет Матей дава отговор: " За да бъдеш същински публицист, независим в мисълта си, човек на фактически свободното перо, би трябвало да си материално самостоятелен... "
На 18 септември 1917 година в Стокхолм се организира огромна проява в интерес на мира и прекратяването на международната война. След това е проведена конференция по балканските въпроси. Събитието е
добър мотив Геров да се насочи към столицата на Швеция
Приет е от министъра на външните работи на скандинавската страна. Включва се и интензивно взе участие в дебатираните тематики. Показва детайлно познаване на историческите и актуалните проблеми на Балканите. Пропагандира и македонската идея.
След тази задача Геров се отдръпва от публични изяви. Затваря се в себе си и съвсем не се среща със старите си другари и сътрудници. За да се стигне до нелепата му крах.
Денят е 27 октомври 1918 година По тротоара на бул. " Цар Освободител ", покрай Руската черква, върви достоен мъж на към 45-50 години. В същото време от ул. " Георги Бенковски " лека кола завива по булеварда. Автомобилът излиза от пътното трасе и блъсва пешеходеца в гърба. Той пада и си удря смъртоносно главата в каменната настилка. Закаран е незабавно в Александровската болница. Въпреки напъните на лекарите, пет дни по-късно той умира.
Загиналият е известният измежду българската общност и в македонското национално-освободително придвижване Матей Геров. Той е заровен на 3 ноември. Опелото е отслужено в църквата " Света Неделя " от ръководещия софийската епархия митрополит Варлаам.
Тялото на Геров е положено на почетно място
в Софийските гробища, покрай гробовете на Йосиф Ковачев, Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Роден през 1871 година в Тетово, Османската империя, Матей Геров приключва Солунската българска мъжка гимназия. С отпусната финансова помощ от Евлоги Георгиев следва медицина в Лозана, Швейцария. Дипломира се през 1895 година След това записва право още веднъж в Лозанския университет. Няма данни и по всяка възможност не приключва тази компетентност. През 1896 година се завръща в България и се открива в Стара Загора. От 1899 година следва в Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а през 1903 година записва последния си учебен срок в Белградския университет.
Матей се включва интензивно в македонското националноосвободително придвижване. Става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е измежду най-верните последователи на Борис Сарафов. През ноември 1903 година идва в Белград, където извършва ролята на медиатор сред своя подстрекател и сръбския пълномощен министър в София Света Симич. Тук Геров среща своя сътрудник и другар Михаил Думбалаков, който по-късно го разказва със следните думи: "...Крайно талантлив,
тоя човек разполагаше с едно безапелационно слово,
пред което малко на брой устояваха. Енергичен и настоятелен, той имаше едно перо, което владееше всички нюанси на публицистиката... "
Верен на своите национални копнежи, Геров взе участие в Балканската и Междусъюзническата война - 1912-1913 година Включва се като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Той е измежду неколцината лица, които са зачислени за " особени поръчения " към щабовете на войсковите елементи. Назначен е за адютант на Четиринадесета Воденска тайфа. За проявени качества във военните дейности е награден с медал " За смелост " ІV степен и със сребърен кръст " Свети Александър ".
Най-силните изяви на Геров са като публицист
В началото в Стара Загора написа и редактира вестник " Отбрана ". След това написа в " Реформи ", " Отечество ", " Свободна мисъл ", " Дневник ", " Народни права " и други Сред журналистическата колегия и в публичните среди е прочут като " Майстора ". Откроява се присъединяване му в списването на вестник " Балканска естрада ". Ежедневникът излиза през 1906-1908 година Той е всекидневен орган на така наречен " Опозиционен блок ". Финансира се от Народната партия. От страниците на печатното издание се води акция против персоналния режим на княз Фердинанд І и срещу стамболовистките държавни управления на Димитър Петков и доктор Петър Гудев. Поместват се карикатури с антимонархически настроения, а създател на текстовете под тях в множеството случаи е Геров.
Името на Матей Геров е
обвързвано и с едно от знаковите политически убийства
в родната история. На 27 февруари 1907 година министър-председателят Димитър Петков е погубен на бул. " Цар Освободител ". Убиецът е Александър Петров от Видин. Следствието открива, че в своите дейности той е стимулиран и от оповестена на 24 февруари подигравка във в. " Балканска естрада ". Текстът под нея е написан от редактора М. Геров, който с дебелашка подигравка заплашва премиера. Карикатурата е открита в сакото на терориста. По предписание на прокурора е подхванат обиск в редакцията. Задържани са шефът на вестника Иван Икономов и самият Геров. Организирана е очна ставка с атентатора. При разпитите те не се признават за отговорни. Но все пак Геров е измамен под правосъдна отговорност като подстрекател съизвършител. На 21 юни 1907 година Софийският боен съд произнася присъдите. Журналистът е приет за почтен и освободен от ареста.
След експлоадирането на Първата международна война (1 август 1914) държавното управление на доктор Васил Радославов подхваща дейности за пропагандиране на българската идея във Франция. За тази цел през март 1915 година министър председателят изпраща Геров в Париж. Неговата задача е
да обърне публичното мнение в интерес на България
Той владее доста добре френски език и това му дава опция да провежда конференции. Среща се с видни френски политици, измежду които и президента Рeймон Поанкаре. Пред тях излага мнението на България по отношение на избухналия международен спор. От френската столица идват обещаващи отчети, които би трябвало да оправдаят разноските по пътуването на Геров. Ала резултатите от командировката са лимитирани. Похвалите за неговата активност са пресилени, тъй като той непрестанно е наблюдаван от полицейските служби в Париж.
През лятото на 1915 година Матей стартира работа като политически редактор във вестник " Воля ". Това е орган на крилото в Народнолибералната партия, ръководено от доктор Никола Генадиев. Издава се от Симеон Радев. Скоро обаче Геров влиза в спор с партийния водач, напуща изданието и отпътува за Цариград. Заедно с известния столичен производител и търговец на взривни материали Наум Тюфекчиев се захваща да доставя бомби за турското военно министерство. Това му носи немалки приходи. На поздравленията на своите другари във връзка финансовия си разцвет Матей дава отговор: " За да бъдеш същински публицист, независим в мисълта си, човек на фактически свободното перо, би трябвало да си материално самостоятелен... "
На 18 септември 1917 година в Стокхолм се организира огромна проява в интерес на мира и прекратяването на международната война. След това е проведена конференция по балканските въпроси. Събитието е
добър мотив Геров да се насочи към столицата на Швеция
Приет е от министъра на външните работи на скандинавската страна. Включва се и интензивно взе участие в дебатираните тематики. Показва детайлно познаване на историческите и актуалните проблеми на Балканите. Пропагандира и македонската идея.
След тази задача Геров се отдръпва от публични изяви. Затваря се в себе си и съвсем не се среща със старите си другари и сътрудници. За да се стигне до нелепата му крах.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ