През детството нашите родители и учители ни насърчават да развиваме

През детството нашите родители и учители ни предизвикват да развиваме капацитета си за всичко, което можем да реализираме. В университета обсегът ни се уголемява – желаеме да увеличим оптимално приноса си към света, да оставим своя отпечатък и да променим нещата към по-добро. Но когато някои от нас доближат зрелост, тези възвишени цели се свеждат до един-единствен, наложителен императив: с цел да имаме стойност, би трябвало да произвеждаме повече стойност. Без да видим, възприятието ни за себе си се измества от нашия вътрешен капацитет към това, което този капацитет може да създаде: обучение, заплата, материални притежания, взаимоотношения, известност. Добавете към това фактът, че живеем в мощно конкурентен свят, насочен към резултатите, и става изцяло разбираемо за какво доста от нас в никакъв случай не са удовлетворени с това, което са постигнали и което имат.

Това ни води до безмилостно гонене на работливост, дотам, че я приоритизираме пред нашето физическо, прочувствено и психическо здраве – с други думи, от време на време избираме високата продуктивност пред нашите съществени човешки потребности. Това построява привички като перфекционизъм, прекалено ангажиране, неустановеност, самопренебрегване и изолираност. Дори достижения, с които сме се гордели най-вече, престават да имат значение за нас – те се трансформират в ред от отметки в безконечен  или поредност от стъпала към дестинация, която в никакъв случай няма да достигнем. Наричам това токсична работливост.

Всеки израз на токсична работливост е друг, тъй като всички го изпитваме по разнообразни прочувствени аргументи, само че открих, че има няколко общи основополагащи вярвания. Може би било по-подходящо да ги назовем легенди - явно погрешни истории, в които все пак имаме вяра без подозрение, тъй като са подсилени от фамилни, университетски, професионални и културни въздействия през целия ни живот. Тези легенди може да ни бъдат преподадени под формата на директни уроци, само че по-често те ни се предават посредством образец или опаковани в амбициозни концепции като „ мощна работна нравственос “ или „ блян към триумф “.