Генезис и семантика на българския трикольор по археологически данни
През дългогодишната ми процедура като полеви реставратор на археологически обекти на територията на днешна България, неведнъж съм бивала директен очевидец на какви ли не забавни, вълнуващи и енигматични обстановки. Последното ми предпочитание е да се замесвам в безплодни полемики с било кого, само че в полза на справедливото отношение към съхраненото в Земята ни, съм длъжна да споделя, че интерпретациите, в огромна степен биваха повече от неудовлетворяващи. Някак необяснимо несправедливо минаваха под знака на мимолетната сензация. Възможно е това да е критерият за просвета в динамичното ни съвремие. И колкото и необикновено да прозвучи, с течение на времето и от дистанцията на насъбрания опит, у мен изкристализира убеждението, че няма по-точна, само че и по-конюнктюрна просвета от археологията. ЗЕМЯТА СЪХРАНЯВА САМО ФАКТИ! Отделна тематика е кой, по какъв начин и за какво се разминава с обстоятелствата при трактовката им. Или - в чия сгода...
От съприкосновението ми с очевадните несъответствия, напълно естествено се пораждаше предпочитание за търсене на по надеждни, оптимално-логични разновидности за интерпретация. С пословичното реставраторско самообладание, точност и непримиримост, събирах и подреждах пъзела на най-древното ни отминало, което Земята ни е съхранявала и съхранява. Така по силата на насъбраните археологически обстоятелства, обстойното им анализиране и в съгласие с литературни източници, си дадох сметка за произхода и смисъла на българския трикольор. Той, до ден сегашен, безапелационно бележи принадлежността ни към изконните български корени. Нe ще скрия, че крайният резултат от разбора ме изуми с устойчивостта на знаците, когато са с същински дълбоки корени.
Длъжна съм да поясня, че при всичките си дирения и проучвания усърдно съм се абстрахирала от страсти и персонални пристрастия. И в случай че не съм достигнала минимум до три надеждни източника, не си разрешавам съждения, камо ли систематизирания и мнения. Защото колкото по-древно е едно събитие и колкото по-дълга е темпоралната отдалеченост, толкоз по-трудно е за актуалния българин да одобри обективната истина. Особено, когато хилядолетия наред, усърдно е обременявана и е обрасла с подправени небивалици. Притчите за „ дребния народ” и „ варварския му бит” са наспорили отровните си плодове. Независимо от човешката последователност и нестихващите геополитически упоритости над многострадалната ни История, предците ни са били задоволително мъдри и далновидни да ни завещаят трайни ориентири за изконните ни етносни корени. На секрети и очевидни опити - неточно да бъдем лишавани от полагащото ни се историческо завещание. Българският трикольор е най-безапелационният образец за непреходната стойност на знак, наследен ни от предците. Дълбоко устойчивите му корени напираме в доста далечното, праисторическо време – в некропола от Големия остров при с.Дуранкулак, Добричко.
В публикацията си „ Шарените дрехи”, авторката и откривател - Мая Аврамова – от Центъра по тракология „ Проф. Александър Фол” - Българска академия на науките, посредством акуратен разбор ни дава сведения за цветовото разнообразие при заровените човеци. Тя оповестява, че от проучените 1204 погребения, 365 се отнасят към халколитната ера. Вземайки мотив от изложеното в публикацията, буквално ще изтъквам авторката: - „ Върху челата на девет скелета /5 мъже, 2 дами и 2 момчета/ е отпечатана от 2-4 см. необятна лента, оцветена в алено. Върху някои от тези ленти са били пришивани звена за диадема, направени от бялата черупка на средиземноморската мида спондилус”. к.ц. /М. Ав. -2008-23/. В профилираната литература, както и в огромна чест от епичните творби на античните създатели, цветовата символика е строго регламентирана. По предписание тя се отнася към съответния обществен статус на групите в обществото. Отново ще изтъквам М. Аврамова: „ Същественото е да се означи, че гробовете със следи от цветно облекло съдържат богат траурен инвентар, т.е. те са принадлежали на хора с висок обществен статус /старейшини на родове, жреци, жрици /” к.ц. /М. Ав, -2008-26/ Традицията при цветовата индикация е стабилно продължителна във времето. Това се наблюдава при съвсем всички праисторически погребения в позиция хокер. Практика, при която заровените са в свито състояние, наподобяващо ситуацията на зародиша в майчината вътрешност. Цветовата индикация продължава и при българската /тракийска/ религия и обредност. Срещаме я при погребенията осъществени посредством трупополагане, открити при археологически разкопки. Най сетне - за какво да забравяме,че не бе толкоз от дълго време времето, когато посредством обичайното, колоритно, българско облекло се разпознаваха родовите и районни характерности? Многобройните, настоящи, археологически открития от края на отминалото и началото на това столетоброене, по актуалната ни територия, не престават да сервират впечатляваща информация, която, както към този момент означих - не постоянно получава подобаваща трактовка. Разбираемо - в това малко ревю не ми е допустимо детайлно да изложа цялата фактология, само че ще си разреша да спра вниманието ви на едно впечатляващо изобретение, което е в директно отношение към тематиката. През лятото на 2007 година, под управлението на към този момент починалия доктор Георги Китов, археологическа експедиция ТЕМП изследва „ Далакова могила”, намираща се в землището на с. Тополчане, Сливенско. Еуфорията от намирането на втора златна маска мина „ точката на кипене”. Многобройни представители на научната мисъл се стекоха на полето и голям брой разнообразни отзиви се родиха. Кое от кое по изумителни. Блясъкът на жълтия метал несправедливо засенчи останалия траурен инвентар. Но не за дълго! В качеството ми на реставратор на експедицията ми бе предоставена възстановката на пет керамични съда /леканета/ върху чиито капаци се виждаха рисунки. /обр. 1/. След окончателното им възобновяване се оказа, че рисунките, в разумна поредност, са сюжетно- повествователни и носят скъпа информация за заровения. Тази загадка възбуди любознанието ми и след много твърдоглав труд ми с удаде да я плана смислово. Резултатите разгласих в две предварителни публикации, които по никой метод не претендират да са изчерпателни. Бегло щe отбележа, че се касае за заравяне посредством трупополагане, осъществено при много трагични условия, върху петте керамични съда, който бяха мощно фрагментирани. Като краен резултат от окончателната им реституция се оказа, че изобразените върху всеки похлупак подиуми в разумна поредност показват роман за доста основни моменти от живота на заровения цар Скил и „ преминаването” му в отвъдното. При капака на първото лекане, показан със забележително художествено майсторство, върху капака на първия съд - царят е показан без лента на челото, само че при капака на второто лекане, който е в разговор с дамата - е с лента на челото /обр. 2/. Повествованието, показано върху втория похлупак, търпи развиване - царят към този момент е минал в различен обществен статус и е с лента на челото /обр. 3/. При сцената от третия похлупак, крилатият дипломат или самия цар/ метафорично казано, е навестил своите близки. А прекомерно допустимо е да се касае за обред в памет на починалия. По-същественото в тази ситуация е, че крилатата мъжка фигура е с лента на челото. /обр.4 /.
Върху останалите два капака в „ акварелен” жанр със съответните ритуални танци и атрибути и съгласно традициите, е отразено приемането му в отвъдното. /обр.5; 6/. Върху преразпънатата в маска, трета златна фиала, както и по останалите погребални блага имаше следи от обмазване с алена охра. В хода на търсене на надеждни източници за личността на заровения, попаднах на мраморен вотивен жетон на цар Скил от Никония. Там царят, отчетливо, е показан с лента на челото /обр. 7/. А в едно надалеч по-ново време, с съвсем еднакъв знак на челото е и обликът на цар Иван Асен /обр. 8/.
НИМА ТОВА Е СЛУЧАЙНО? Символите са неподвластни на времето, човешката последователност и историческите исблъсъци! Но какво общо имат всичките тези съждения с българския трибагреник, би си споделил всеки наш съвременник? Нали сме трайно облъчени с квази познания за обруганата ни история. Нали мастити учени твърдяха, че траките не са българи. Нали траките били „ безписмен” народ. Нали българите са тези „ диви азиатски конни племена”, които на воля препускат през степите с конски опашки, грабейки и плячкосвайки всичко, което се изпречи пред взора.
И този ред на мисли - още веднъж ще повторя, че колкото по-далечна и дълга е темпоралната отдалеченост и колкото по-обрасла е с небивалици античната история, толкоз по-трудно е в наше време да се схване историческата истина. Но макар всички нелепи измислици – ЗЕМЯТА НИ Е НАШИЯТ СВЕЩЕН КИВОТ! Българският трибагреник, изрично и с устойчива поредност оборва безпаметните опити за подправяне на изконните ни родови корени! ТРИТЕ ЛЕНТИ - в началото върху чедата на духовните водачи, на земеделците и царете - във времена на исторически превратности умно са обединени в един СВЯТ СИМВОЛ за многочисления български /тракийски/ етнос, битуващ в разнообразни географски точки.
И ТАКА ДО НАШИ ДНИ! ТРИТЕ ЦВЯТА символизират стройния ред на българската държавност в далечното отминало време: БЕЛИЯТ ЦВЯТ - духовността - съсловието на мъдреците и жреците. ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ - Земята - земеделското съсловие. ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ - царете - политическото съсловие. В прематериализираното ни съвремие е някак мъчно за разбиране, че на политическото съсловие не е отредена първенствуващата роля. Но във времена на изразена нематериалност и човешка мъдрост, който ценностната система е била градена върху опита и обичайните устои на предците - е естествена причинност.
В поддръжка на това си умозаключение ще отбележа, че в Япония до ден сегашен е жива традицията само учителите да не се покланят на Императора. Не ще отмина обстоятелството, че в актуалния свят съществуват страни /Италия, Унгария, Иран/ с цветовете на нашия трикольор, само че те не са в същата поредност. А и това, без непотребна придирчивост, единствено ме предизвика безусловно да се доверя на въздесъщия Херодот за многобройността на българския /тракийски/ народ. В умозаключение ще отбележа, че в съвремието ни битуват доста и разнообразни версии за трибагреника ни. Някои, бих споделила - затрогващо наивни. Но до момента не съм срещнала съществено обоснована догадка за генезиса и семантиката му.
*** Авторът е художник-реставратор на археологически артефакти с 40-годишен стаж - двадесет, от които в експедиция ТЕМП,ръководена от починалия доктор Г. Китов
Автор:
От съприкосновението ми с очевадните несъответствия, напълно естествено се пораждаше предпочитание за търсене на по надеждни, оптимално-логични разновидности за интерпретация. С пословичното реставраторско самообладание, точност и непримиримост, събирах и подреждах пъзела на най-древното ни отминало, което Земята ни е съхранявала и съхранява. Така по силата на насъбраните археологически обстоятелства, обстойното им анализиране и в съгласие с литературни източници, си дадох сметка за произхода и смисъла на българския трикольор. Той, до ден сегашен, безапелационно бележи принадлежността ни към изконните български корени. Нe ще скрия, че крайният резултат от разбора ме изуми с устойчивостта на знаците, когато са с същински дълбоки корени.
Длъжна съм да поясня, че при всичките си дирения и проучвания усърдно съм се абстрахирала от страсти и персонални пристрастия. И в случай че не съм достигнала минимум до три надеждни източника, не си разрешавам съждения, камо ли систематизирания и мнения. Защото колкото по-древно е едно събитие и колкото по-дълга е темпоралната отдалеченост, толкоз по-трудно е за актуалния българин да одобри обективната истина. Особено, когато хилядолетия наред, усърдно е обременявана и е обрасла с подправени небивалици. Притчите за „ дребния народ” и „ варварския му бит” са наспорили отровните си плодове. Независимо от човешката последователност и нестихващите геополитически упоритости над многострадалната ни История, предците ни са били задоволително мъдри и далновидни да ни завещаят трайни ориентири за изконните ни етносни корени. На секрети и очевидни опити - неточно да бъдем лишавани от полагащото ни се историческо завещание. Българският трикольор е най-безапелационният образец за непреходната стойност на знак, наследен ни от предците. Дълбоко устойчивите му корени напираме в доста далечното, праисторическо време – в некропола от Големия остров при с.Дуранкулак, Добричко.
В публикацията си „ Шарените дрехи”, авторката и откривател - Мая Аврамова – от Центъра по тракология „ Проф. Александър Фол” - Българска академия на науките, посредством акуратен разбор ни дава сведения за цветовото разнообразие при заровените човеци. Тя оповестява, че от проучените 1204 погребения, 365 се отнасят към халколитната ера. Вземайки мотив от изложеното в публикацията, буквално ще изтъквам авторката: - „ Върху челата на девет скелета /5 мъже, 2 дами и 2 момчета/ е отпечатана от 2-4 см. необятна лента, оцветена в алено. Върху някои от тези ленти са били пришивани звена за диадема, направени от бялата черупка на средиземноморската мида спондилус”. к.ц. /М. Ав. -2008-23/. В профилираната литература, както и в огромна чест от епичните творби на античните създатели, цветовата символика е строго регламентирана. По предписание тя се отнася към съответния обществен статус на групите в обществото. Отново ще изтъквам М. Аврамова: „ Същественото е да се означи, че гробовете със следи от цветно облекло съдържат богат траурен инвентар, т.е. те са принадлежали на хора с висок обществен статус /старейшини на родове, жреци, жрици /” к.ц. /М. Ав, -2008-26/ Традицията при цветовата индикация е стабилно продължителна във времето. Това се наблюдава при съвсем всички праисторически погребения в позиция хокер. Практика, при която заровените са в свито състояние, наподобяващо ситуацията на зародиша в майчината вътрешност. Цветовата индикация продължава и при българската /тракийска/ религия и обредност. Срещаме я при погребенията осъществени посредством трупополагане, открити при археологически разкопки. Най сетне - за какво да забравяме,че не бе толкоз от дълго време времето, когато посредством обичайното, колоритно, българско облекло се разпознаваха родовите и районни характерности? Многобройните, настоящи, археологически открития от края на отминалото и началото на това столетоброене, по актуалната ни територия, не престават да сервират впечатляваща информация, която, както към този момент означих - не постоянно получава подобаваща трактовка. Разбираемо - в това малко ревю не ми е допустимо детайлно да изложа цялата фактология, само че ще си разреша да спра вниманието ви на едно впечатляващо изобретение, което е в директно отношение към тематиката. През лятото на 2007 година, под управлението на към този момент починалия доктор Георги Китов, археологическа експедиция ТЕМП изследва „ Далакова могила”, намираща се в землището на с. Тополчане, Сливенско. Еуфорията от намирането на втора златна маска мина „ точката на кипене”. Многобройни представители на научната мисъл се стекоха на полето и голям брой разнообразни отзиви се родиха. Кое от кое по изумителни. Блясъкът на жълтия метал несправедливо засенчи останалия траурен инвентар. Но не за дълго! В качеството ми на реставратор на експедицията ми бе предоставена възстановката на пет керамични съда /леканета/ върху чиито капаци се виждаха рисунки. /обр. 1/. След окончателното им възобновяване се оказа, че рисунките, в разумна поредност, са сюжетно- повествователни и носят скъпа информация за заровения. Тази загадка възбуди любознанието ми и след много твърдоглав труд ми с удаде да я плана смислово. Резултатите разгласих в две предварителни публикации, които по никой метод не претендират да са изчерпателни. Бегло щe отбележа, че се касае за заравяне посредством трупополагане, осъществено при много трагични условия, върху петте керамични съда, който бяха мощно фрагментирани. Като краен резултат от окончателната им реституция се оказа, че изобразените върху всеки похлупак подиуми в разумна поредност показват роман за доста основни моменти от живота на заровения цар Скил и „ преминаването” му в отвъдното. При капака на първото лекане, показан със забележително художествено майсторство, върху капака на първия съд - царят е показан без лента на челото, само че при капака на второто лекане, който е в разговор с дамата - е с лента на челото /обр. 2/. Повествованието, показано върху втория похлупак, търпи развиване - царят към този момент е минал в различен обществен статус и е с лента на челото /обр. 3/. При сцената от третия похлупак, крилатият дипломат или самия цар/ метафорично казано, е навестил своите близки. А прекомерно допустимо е да се касае за обред в памет на починалия. По-същественото в тази ситуация е, че крилатата мъжка фигура е с лента на челото. /обр.4 /.
Върху останалите два капака в „ акварелен” жанр със съответните ритуални танци и атрибути и съгласно традициите, е отразено приемането му в отвъдното. /обр.5; 6/. Върху преразпънатата в маска, трета златна фиала, както и по останалите погребални блага имаше следи от обмазване с алена охра. В хода на търсене на надеждни източници за личността на заровения, попаднах на мраморен вотивен жетон на цар Скил от Никония. Там царят, отчетливо, е показан с лента на челото /обр. 7/. А в едно надалеч по-ново време, с съвсем еднакъв знак на челото е и обликът на цар Иван Асен /обр. 8/.
НИМА ТОВА Е СЛУЧАЙНО? Символите са неподвластни на времето, човешката последователност и историческите исблъсъци! Но какво общо имат всичките тези съждения с българския трибагреник, би си споделил всеки наш съвременник? Нали сме трайно облъчени с квази познания за обруганата ни история. Нали мастити учени твърдяха, че траките не са българи. Нали траките били „ безписмен” народ. Нали българите са тези „ диви азиатски конни племена”, които на воля препускат през степите с конски опашки, грабейки и плячкосвайки всичко, което се изпречи пред взора.
И този ред на мисли - още веднъж ще повторя, че колкото по-далечна и дълга е темпоралната отдалеченост и колкото по-обрасла е с небивалици античната история, толкоз по-трудно е в наше време да се схване историческата истина. Но макар всички нелепи измислици – ЗЕМЯТА НИ Е НАШИЯТ СВЕЩЕН КИВОТ! Българският трибагреник, изрично и с устойчива поредност оборва безпаметните опити за подправяне на изконните ни родови корени! ТРИТЕ ЛЕНТИ - в началото върху чедата на духовните водачи, на земеделците и царете - във времена на исторически превратности умно са обединени в един СВЯТ СИМВОЛ за многочисления български /тракийски/ етнос, битуващ в разнообразни географски точки.
И ТАКА ДО НАШИ ДНИ! ТРИТЕ ЦВЯТА символизират стройния ред на българската държавност в далечното отминало време: БЕЛИЯТ ЦВЯТ - духовността - съсловието на мъдреците и жреците. ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ - Земята - земеделското съсловие. ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ - царете - политическото съсловие. В прематериализираното ни съвремие е някак мъчно за разбиране, че на политическото съсловие не е отредена първенствуващата роля. Но във времена на изразена нематериалност и човешка мъдрост, който ценностната система е била градена върху опита и обичайните устои на предците - е естествена причинност.
В поддръжка на това си умозаключение ще отбележа, че в Япония до ден сегашен е жива традицията само учителите да не се покланят на Императора. Не ще отмина обстоятелството, че в актуалния свят съществуват страни /Италия, Унгария, Иран/ с цветовете на нашия трикольор, само че те не са в същата поредност. А и това, без непотребна придирчивост, единствено ме предизвика безусловно да се доверя на въздесъщия Херодот за многобройността на българския /тракийски/ народ. В умозаключение ще отбележа, че в съвремието ни битуват доста и разнообразни версии за трибагреника ни. Някои, бих споделила - затрогващо наивни. Но до момента не съм срещнала съществено обоснована догадка за генезиса и семантиката му.
*** Авторът е художник-реставратор на археологически артефакти с 40-годишен стаж - двадесет, от които в експедиция ТЕМП,ръководена от починалия доктор Г. Китов
Автор:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ