През далечната 1952 г. учените от Лос Аламос решават да

През далечната 1952 година учените от Лос Аламос вземат решение да създадат стъпка напред в своите изследвания. Енрико Ферми, Джон Паста и Станислав Улам стартират да търсят решение и метод, по който да впрегнат своята нова играчка – МАНИАК. Това е един от първите суперкомпютри в света и е възложен на лаборантите, с цел да спестят време в разработки и проучвания. По това време всичко можело да се случи благодарение на лабораторни проучвания или сметки на ръка в комплицирани математически формули.

Трите умни глави имали голямо предпочитание да спестят всичко това, само че в същото време трябвало да накарат компютъра да приказва на техния личен език, в случай че от него се чака да стартира да прави най-различни симулации. В този случай желали виртуално да пресъздадат система, с която да следят връзките сред атомите на молекулярно равнище.

Ако съумеят, те ще бъдат първите, които са постигнали това, а знанията могат да се предадат на доста други учени, които също изпитват сходни усложнения. Изборът им е основаването на точкови маси благодарение на пружини, които би трябвало да изобразят свързването на атоми в техните химични връзки и по-късно да следят придвижването на силата, която ще премине през цялата верига.

Системата, която доста напомняла на вибрираща струна, е изключително сложна за пресъздаване, тъй като е нелинеална – т.е. не може да се разбие на по-малки детайли и да се следи на степени – нужен е повсеместен взор и проучване на веригата като цяло, а още по-лошото е, че микроскопите не са задоволително мощни, с цел да доставят сходна картина, затова всичко остава единствено и само с компютъра. При триумф ще има първи документиран случай за наблюдаване на сила на атомно равнище.

Тримата основават своя опит, само че също по този начин търсят човек, който да им помогне с програмния език – Мери Тсингоу. На нея се пада задачата да напише логаритъм и по-късно да го вкара в компътра, с цел да може да прави най-различни симулации, като в хода на самото проучване ще се вършат и спомагателни настройки и дебъгване, с цел да се стигне до някакво извънредно решение. Учените подозирали, че силата в една мрежа ще се движи досега, в който ще доближи своя пик, само че ще продължи да се движи и в никакъв случай няма да се откри в избрана точка. Експериментът ще даде една нова посока в нелинейните науки, които през днешния ден включват съществено количество научни и математически калкулации и дават независимост на по този начин наречената доктрина на хаоса.

Според доста учени, този опит дава началото за инспекция и проучване на науката оттатък границите и познанията оттатък това равнище. Самият опит ще носи името ФПУ – поставяйки имената на откривателите, които ще го показват през 1955 година, само че тук не би трябвало да забравяме, че в научните среди се назовава ФТУП, добавяйки семейството на Тсингоу. Оригиналният текст на обявата от Лос Аламос стартира с признателност към Мери за нейното предпочитание да помогне и да показва брилянтния код за провеждането на проучването.

Интересното тук е, че този програмист в никакъв случай не е търсил славата и до през днешния ден продължава да живее в Лос Аламос. Изненадва се, че в последните години има толкоз доста фенове, освен това за стратегия, която основава преди повече от 50 години. Освен това декларира, че в никакъв случай не се е тормозила от обстоятелството, че не е включена в научното проучване, знанията са били на нейните сътрудници, тя се е занимавала единствено с програмирането, което е повече от обективна договорка.

Истината обаче е, че като четвъртия член на този теоретичен екип, дамата съумява да унищожи познанията и редовите проучвания за класическата галактика, поставяйки хаоса в цялото уравнение, с цел да може безусловно всичко да се позволява и приема като опция. Именно тази просвета разрешава всичко да бъде част и обект на проучване. Ролята на компютрите от този миг нататък ще бъде основна, изключително откакто нито един човек не може да се оправи толкоз бързо с изчисленията.

Първоначално Мери идва в градчето, с цел да бъде математик, само че когато първият суперкомпютър се появява, лабораториите търсят хора, които желаят да се занимават с писането на логаритми и откакто това е една нова среда, бързо се насочва в тази посока и избира на кого-какво да предложи. Първата среща е изключително занимателна, програмистите и учените следят компютъра и знаят, че той може да им отговори на всичко, само че просто някой би трябвало да формулира по-точно въпроса и да покаже какво може да се случи.

Едва след изчистване на някои благоприятни условия, хората вземат решение да тестват теорията на вибриращия пръстен. Както си спомняте от горните редове, опитите не дали резултат до 1955 година, откакто компютърът най-сетне работи съгласно протоколите на науката. Мери имала задачата да програмира, до момента в който някой не пристигна с ново условие за пресмятане, като най-важното в този случай е, че по-късно всички забравяли за приноса на суперкомпютъра и не престават със своите калкулации.

Жената извършва ролята на посредника сред науката – в този случай откривателите и машината – в този случай компютъра. И въпреки информацията от проучването да дава една нова посока, никой не е очаквал да реализира ново придвижване в науката, което да промени вечно усещанията и изчисленията в бъдеще.

В следствие и самите компютри стават доста по-масови и лесни за приложимост, само че както някои комици се майтапят и до през днешния ден – еквивалентът на компютърните система на NASA, с които са изстрелвали ракети, през днешния ден може да бъде открит в джоба на всеки един човек, само че в този момент се изстрелват побеснели птички по група свине.  

Снимки: Wikipedia