Хората не се и замислят какво са това маркови дрехи, защото нямат питейна вода
През август 2015 година 193 страни се договориха да си сътрудничат за постигането на 17 цели, познати още като Цели за стабилно развиване, включени в Програма 2030 на Организация на обединените нации за стабилно развиване. Често хората споделят, че Целите са нереални, “добри пожелания ”, само че не виждат по какъв начин могат да ги изпълнят. Попитахме Шеймъс Джефрeсън, шеф на CONCORD Europe (Европейска конфедерация от неправителствени организации за развитие) за неговата визия за реализирането им.
Шеймъс Джефрeсън: Осъществяването на Целите за стабилно развиване, съгласно мен, ще се случи, когато ги извадим от бюрокрацията на Организация на обединените нации и ги превърнем в нещо, което ангажира всички хора. Обществата ги възприемат като документ, който интернационална организация е приела, държавните управления са го утвърдили, само че ние би трябвало да му придадем значение в всекидневието на хората и да го превърнем в нещо доста значимо и потребно за техния живот. Правителствата и Организация на обединените нации вършат доста за постигането им, само че постоянно езикът, който употребяват, е доста техничен и не го съотнасят до хората, тъй че те да могат да схванат проблемите, с цел да намерят тяхното решение. Затова считам, че първо би трябвало да намерим верния метод да приказваме за Целите и за какво те са значими за всички нас.
Как CONCORD работи по осъществяването на Целите?
Всички наши членове желаят да работим на европейско равнище. Европейският съюз има все по-голямо световно въздействие. Пример за това е филантропичната стратегия, която развива. Ние желаеме да окуражим Европейски Съюз Целите да бъдат част от неговата политика и да приказва повече за тях. Целите за стабилно развиване не би трябвало да се отнасят единствено за Латинска Америка, Африка и Азия, само че и за Европа. Европейски Съюз би трябвало посредством своите стратегии да им дава публичност.
В момента в Брюсел стартират договарянията за бюджет 2021-2027 и това, което желаеме да забележим, е един в действителност координиран с Целите бюджет. Целта е не просто Европейският съюз да споделя “прекрасна Програма 2030 ”, а да влага в нейното осъществяване, тъй като без средства, които да се вложат, няма по какъв начин Целите да бъдат изпълнени. Ще се опитаме да призовем те да бъдат наранени в капиталовите оферти за бюджета.
На България тази година за първи път е поверено Председателството на Съвета на Европейския съюз. Според Вас по какъв начин тази роля на страната ни може да способства за осъществяването на Програма 2030 на Организация на обединените нации?
Всяка една държава-председателка на Съвета на Европейски Съюз може да направи две неща. Първото и най-важното е да подсигури разискването на Целите за стабилно развиване да бъде в програмата на нейното председателство. Втората задача, която държавите-председателки имат, съгласно мен, е, когато се дискутира бюджета, те да питат по какъв начин е обвързван с Програмата, заложена от Организация на обединените нации, и по какъв начин може тя да бъде осъществена. Това не би трябвало да се прави единствено по време на пресмятането на финансите, а когато и да е, когато стане дума за развиване.
CONCORD сплотява разнообразни неправителствени организации. Каква в действителност е тяхната роля в осъществяването на Програмата 2030?
Неправителствените организации оказват помощ за осъществяването на Целите, като дават опция на доста доброволци да се включат в популяризирането им, както и в осъществяването им. Например организациите за земеделска култура и лов на риба със своята активност извършват цели 13, 14 и 15, които засягат околната среда. Организациите са поле, в което има място за всеки, който желае да направи нещо за света.
Какво могат да създадат за реализирането на Програма 2030 младежите?
Младите хора са доста тясно свързани с казуса, който виждам, а точно – [понастоящем] бюрократичният развой, който би трябвало да се трансформира в нещо значимо за хората. Защото протичащото се е вълнуващо, само че от време на време в действителност наподобява като деловодителство – и даже спряло на моменти. Затова считам, че младежите, както и младежките организации, би трябвало да се опитат да хвърлят малко повече светлина върху проблемите, с които Програмата 2020–2030 се пробва да се оправи, благодарение на своята креативност и иновативност.
Имам поради, че може да се употребява тяхната досетливост, с цел да се намерят нови способи и методологии, посредством които да се изясни какво значат другите цели. [Младежите] могат да въздействат на локалното ръководство, на държавното управление и даже на по-високо равнище. Младите хора имат доста благоприятни условия да се включат в разнообразни организации и да усилят познанието на останалите. Всички през днешния ден носим облекла, само че малко хора се питат какво стои зад тях. Някъде се употребява детски труд за изработката им, а на други места хората не се и замислят какво са това маркови облекла, тъй като нямат питейна вода. Точно в това пояснение могат да се включат младежите, с цел да повлияят на обществото, в което живеят, с цел да одобряват [всички] Целите за нещо значимо и значимо за тях.
На конференцията “Сътрудничество за развиване във време на изменящи се парадигми ”, която се организира в София на 21-22 март 2018 година, споменахте, че обществата в Европа гледат отрицателно на мигрантите, само че тази процедура би трябвало да бъде прекъсната и локалните общности да съумеят да ги интегрират. Според Вас по какъв начин може да се приготвят обществата за този развой?
Мнозина са обезпокоени от наличието на нови хора, които живеят в тяхната общественост. Мисля, че това е много естествено, а и постоянно е било по този начин. Затова, съгласно мен, първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се образоват хората по въпросите, които ги тревожат. Те най-често са свързани с стопанската система, като това дали ще има задоволително работни места. Социалните услуги също са обект на тревога, да вземем за пример дали ще има задоволително места в детските градини и учебните заведения, дали децата ще се схващат, само че всичко това е разбираемо. Може би тъй като през днешния ден има доста повече миграция на хора спрямо преди 20 години, изключително в България. Усещам, че това, което може да се направи от нас и от неправителствените организации, е да помогнем на хората да се приспособяват към измененията.
Най-важното за интеграцията е да спре да се гледа на хората като на “мигранти ”. Това е просто статистика. Зад всяко число в нея стои човешка история, постоянно много комплицирани аргументи, заради които хората се местят. Ние би трябвало да се опитаме да изслушаме тяхната история. Когато хората не знаят и за тях е просто статистика като “20 бежанци починаха, преминавайки Средиземно море ”, те си мислят, че може би тези хора не е трябвало да потеглят. Трябва да се отговори на въпросите за какво им се наложило да избягат, какво им се е случило и какви са техните очаквания. Ако това се случи, обществата ще схванат, че това не са просто данни, а са същински хора
Оригиналът на изявлението е оповестен в новинарския уебсайт на Дружеството на Обединените народи в България.
Шеймъс Джефрeсън: Осъществяването на Целите за стабилно развиване, съгласно мен, ще се случи, когато ги извадим от бюрокрацията на Организация на обединените нации и ги превърнем в нещо, което ангажира всички хора. Обществата ги възприемат като документ, който интернационална организация е приела, държавните управления са го утвърдили, само че ние би трябвало да му придадем значение в всекидневието на хората и да го превърнем в нещо доста значимо и потребно за техния живот. Правителствата и Организация на обединените нации вършат доста за постигането им, само че постоянно езикът, който употребяват, е доста техничен и не го съотнасят до хората, тъй че те да могат да схванат проблемите, с цел да намерят тяхното решение. Затова считам, че първо би трябвало да намерим верния метод да приказваме за Целите и за какво те са значими за всички нас.
Как CONCORD работи по осъществяването на Целите?
Всички наши членове желаят да работим на европейско равнище. Европейският съюз има все по-голямо световно въздействие. Пример за това е филантропичната стратегия, която развива. Ние желаеме да окуражим Европейски Съюз Целите да бъдат част от неговата политика и да приказва повече за тях. Целите за стабилно развиване не би трябвало да се отнасят единствено за Латинска Америка, Африка и Азия, само че и за Европа. Европейски Съюз би трябвало посредством своите стратегии да им дава публичност.
В момента в Брюсел стартират договарянията за бюджет 2021-2027 и това, което желаеме да забележим, е един в действителност координиран с Целите бюджет. Целта е не просто Европейският съюз да споделя “прекрасна Програма 2030 ”, а да влага в нейното осъществяване, тъй като без средства, които да се вложат, няма по какъв начин Целите да бъдат изпълнени. Ще се опитаме да призовем те да бъдат наранени в капиталовите оферти за бюджета.
На България тази година за първи път е поверено Председателството на Съвета на Европейския съюз. Според Вас по какъв начин тази роля на страната ни може да способства за осъществяването на Програма 2030 на Организация на обединените нации?
Всяка една държава-председателка на Съвета на Европейски Съюз може да направи две неща. Първото и най-важното е да подсигури разискването на Целите за стабилно развиване да бъде в програмата на нейното председателство. Втората задача, която държавите-председателки имат, съгласно мен, е, когато се дискутира бюджета, те да питат по какъв начин е обвързван с Програмата, заложена от Организация на обединените нации, и по какъв начин може тя да бъде осъществена. Това не би трябвало да се прави единствено по време на пресмятането на финансите, а когато и да е, когато стане дума за развиване.
CONCORD сплотява разнообразни неправителствени организации. Каква в действителност е тяхната роля в осъществяването на Програмата 2030?
Неправителствените организации оказват помощ за осъществяването на Целите, като дават опция на доста доброволци да се включат в популяризирането им, както и в осъществяването им. Например организациите за земеделска култура и лов на риба със своята активност извършват цели 13, 14 и 15, които засягат околната среда. Организациите са поле, в което има място за всеки, който желае да направи нещо за света.
Какво могат да създадат за реализирането на Програма 2030 младежите?
Младите хора са доста тясно свързани с казуса, който виждам, а точно – [понастоящем] бюрократичният развой, който би трябвало да се трансформира в нещо значимо за хората. Защото протичащото се е вълнуващо, само че от време на време в действителност наподобява като деловодителство – и даже спряло на моменти. Затова считам, че младежите, както и младежките организации, би трябвало да се опитат да хвърлят малко повече светлина върху проблемите, с които Програмата 2020–2030 се пробва да се оправи, благодарение на своята креативност и иновативност.
Имам поради, че може да се употребява тяхната досетливост, с цел да се намерят нови способи и методологии, посредством които да се изясни какво значат другите цели. [Младежите] могат да въздействат на локалното ръководство, на държавното управление и даже на по-високо равнище. Младите хора имат доста благоприятни условия да се включат в разнообразни организации и да усилят познанието на останалите. Всички през днешния ден носим облекла, само че малко хора се питат какво стои зад тях. Някъде се употребява детски труд за изработката им, а на други места хората не се и замислят какво са това маркови облекла, тъй като нямат питейна вода. Точно в това пояснение могат да се включат младежите, с цел да повлияят на обществото, в което живеят, с цел да одобряват [всички] Целите за нещо значимо и значимо за тях.
На конференцията “Сътрудничество за развиване във време на изменящи се парадигми ”, която се организира в София на 21-22 март 2018 година, споменахте, че обществата в Европа гледат отрицателно на мигрантите, само че тази процедура би трябвало да бъде прекъсната и локалните общности да съумеят да ги интегрират. Според Вас по какъв начин може да се приготвят обществата за този развой?
Мнозина са обезпокоени от наличието на нови хора, които живеят в тяхната общественост. Мисля, че това е много естествено, а и постоянно е било по този начин. Затова, съгласно мен, първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се образоват хората по въпросите, които ги тревожат. Те най-често са свързани с стопанската система, като това дали ще има задоволително работни места. Социалните услуги също са обект на тревога, да вземем за пример дали ще има задоволително места в детските градини и учебните заведения, дали децата ще се схващат, само че всичко това е разбираемо. Може би тъй като през днешния ден има доста повече миграция на хора спрямо преди 20 години, изключително в България. Усещам, че това, което може да се направи от нас и от неправителствените организации, е да помогнем на хората да се приспособяват към измененията.
Най-важното за интеграцията е да спре да се гледа на хората като на “мигранти ”. Това е просто статистика. Зад всяко число в нея стои човешка история, постоянно много комплицирани аргументи, заради които хората се местят. Ние би трябвало да се опитаме да изслушаме тяхната история. Когато хората не знаят и за тях е просто статистика като “20 бежанци починаха, преминавайки Средиземно море ”, те си мислят, че може би тези хора не е трябвало да потеглят. Трябва да се отговори на въпросите за какво им се наложило да избягат, какво им се е случило и какви са техните очаквания. Ако това се случи, обществата ще схванат, че това не са просто данни, а са същински хора
Оригиналът на изявлението е оповестен в новинарския уебсайт на Дружеството на Обединените народи в България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ