През август 1972 г. голям брой американски магнитни мини във

През август 1972 година огромен брой американски магнитни мини във водите към Северен Виетнам стартират непринудено да експлодират, без да има транспортен съд до тях. Съединени американски щати оповестяват за десетки детонации, само че се пресмята, че количеството им доближава към 4000.

Какво би могло да задейства тези експлозиви? Изненадващо – Слънцето.

През август 1972 година една от най-мощните слънчеви стихии, регистрирани в миналото, удря Земята. Този месец Слънцето демонстрира нараснала слънчева интензивност, след което отприщва поредност от извънредно мощни слънчеви изригвания.

Геомагнитната стихия е интензивно изригване на радиация от повърхността на Слънцето, породено от взаимоотношението на мощните магнитни полета на звездата. Това експлоадиране на сила може да бъде последвано от коронално изхвърляне на маса (КИМ), каквото можете да видите на видеото. КИМ е магнитен облак от радиоактивни частици, които се изхвърлят от Слънцето в студеното галактическо пространство с ненадейно високи скорости. Въпреки че Слънцето е на съвсем 150 милиона километра от Земята, естествените КИМ могат да стигнат до нашата планета единствено за един или два дни.

По време на бурята от 1972 година най-мощният припадък се случва на 4 август, изпращайки намагнетизиран и радиоактивен облак, който доближи Земята единствено за 14,6 часа, което е връх, който и до през днешния ден стои като най-краткото записано време за изтласкване на коронална маса.

При идването й датчиците и устройствата за наблюдаване по цялата Земя са залети със заредени частици, които нарушават работата на екраните на тези системи. По същия метод магнитометрите са претрупани. Взаимодействието на бурята с магнитосферата на Земята провокира ярки полярни сияния доста по-на юг от естественото – част от тях изключително ниско, чак в Испания.

Опасностите от стихии с тази мощ обаче не се лимитира единствено до планетата ни. Сателитите и други галактически кораби могат да бъдат съществено развалени от изхвърлянето на една толкоз интензивна коронална маса, като тя може да аргументи на един сателит приема към две години изхабяване.

Тревожното е, че бурята се случва сред Аполо 16 и Аполо 17, като последната задача ще се реализира единствено няколко месеца по-късно. Ако астронавтите са на задача по време на събитието, те щяха да бъдат изложени на рискова доза радиация даже в предпазения команден модул на кораба. Ако са на лунна разходка в този миг, те евентуално биха получили доза радиация, задоволителна да подсигурява гибелта.

Американските мини, ситуирани към Северен Виетнам, се задействат с магнит. Сензорите в мините непрекъснато следят магнитните полета към устройството, които биха се трансформирали, когато транспортен съд влезе наоколо до него. Самата мощ на слънчевата стихия от 1972 година обаче е задоволителна, с цел да промени магнитното поле на Земята и надлежно задоволително мощна, с цел да задейства тези мини.

По това време военните към този момент знаят, че слънчевите стихии могат да повлияят на системите на Земята, само че не схващат доколко това може да се случи.

През 1972 година странните събития, породени от голямото КИМ, се преглеждат като незначителни и най-много попадат под радара на откривателите по това време. Едва когато Делорес Нип, откривател в Университета на Колорадо Боулдър, стартира да проучва случая, същинският мащаб на дейностите на Слънцето са осъзнати.

Изследванията на Книп стартират след инцидентен диалог с сътрудник, който по това време работи в това, което по-късно щеше да се трансформира в Центъра за прогнозиране на галактическото време. Там сътрудника му става очевидец по какъв начин чиновници на Военноморски сили на Съединени американски щати влизат на среща с шефа си и въпреки да не чува детайлности, той знае, че става дума за скорошна тогава слънчева стихия и нейното влияние върху армията.

След като научава за това, Нип се потапя във военните архиви, където открива документ, който е разкрит през 90-те години на предишния век и съдържа информация за спонтанното взривяване на морските мини в Азия.

С още малко ровене, тя осъзнава, че оценките, направени по това време, доста понижават силата на бурята. Нип има вяра, че бурята в действителност е доста по-близо до събитието от Карингтън от 1859 година, най -голямата геомагнитна стихия, записана в миналото.

Въпреки това мнозина не съумяват да осъзнаят смисъла й.

„ Мисля, че хората не помниха за бурята “, сподели тя. „ Те не знаят за казуса с морската мина, а резултатът върху електрическите мрежи е оповестен в инженерни списания, а не в научни списания. “