През август 1945 г. САЩ пускат две атомни бомби върху

През август 1945 година Съединени американски щати пускат две атомни бомби върху два японски града. Това остава, за благополучие, и до през днешния ден единственият път, в който нуклеарни оръжия са употребявани във боен спор. Двете бомби нанасят необикновено опустошаване. Но в действителност трябваше да има трета бомба. За благополучие, Япония се предава единствено дни преди тя да бъде употребена, спасявайки десетки хиляди животи. Въпреки това, до момента в който тази бомба не избухва, плутониевото й ядро ​​убива двама американски физици, спечелвайки й прозвището „ демоничното ядро “.

Взривовете над Хирошима и Нагасаки

Лесно е да се допусна, че проектът за плана Манхатън – ужасно огромната стратегия на Съединени американски щати за планиране и произвеждане на атомни оръжия – от самото начало е бил за създаване единствено на две атомни бомби. Но това не е по този начин. Проектът се трансформира в пълностоен конвейер за произвеждане на атомно оръжие. По-голямата част от ресурсите, употребявани при многомилиардната интервенция, отиват за събиране на обогатен уран и плутоний, които по това време са извънредно сложни за извличане.

До лятото на 1945 година планът създава задоволително гориво за три бомби, а четвъртата е на път. Това гориво ще се употребява в теста Тринити, бомбата Литъл пердах и бомбата Фат мен.

Япония не се предава незабавно след бомбардирането, което кара Съединени американски щати да приготвят и третата. Тя е планувана за стартиране на 19 август. Япония обаче се предава на 16 август.

По това време малко хора от плана Манхатън чакат да бъдат хвърлени единствено две бомби; мнозина считат, че ще са нужни още доста, единствено с цел да принудят Япония да се съобщи, и даже да се предадат, има опасения, че войната елементарно може да стартира още веднъж скоро по-късно.

Третата бомба обаче не е употребена, оставяйки Съединени американски щати с нейното плутониево ядро ​, тежко 6,2 кг и необятно 9 см. Ядрото е преназначено за тестване.

Двамата физици Хари Даглиан (вляво в центъра) и Луис Слотин (вдясно в центъра) по време на теста Тринити. И двамата умират след произшествия с „ демоничното ядро “

Ядрото от бомбата е употребявано за опити през 1945 и 1946 година Тъй като е предопределено за бомба, ядрото е конструирано по този начин, че има извънредно малко спънки пред това да доближи свръхкритичност.

Един от многото опити, извършени с него, се концентрира върху точно с достигането на свръхкритичност – моментът, в който един материал реализира или е в положение да реализира нуклеарна верижна реакция. В тези опити учените поставят към част от ядрото неутронни отразители, които да отразяват неутронити от реакцията на нуклеарно разделяне назад в ядрото, стимулирайки реакцията в допълнение.

Ако ядрото беше напълно заобиколено от неутронни отражатели, то бързо щеше да навлезе в супер сдържаност, освобождавайки мощна мълния радиация.

И през 1945 година, до момента в който физикът Хари Даглиан организира този опит, нещата се е объркват съдбовно. Той слага отразяващи неутрони блокове от волфрамов карбид към ядрото, с цел да го приближи до сдържаност, когато инцидентно пуска един от блоковете върху него. Даглиан го отстранява допустимо най-бързо, само че е прекомерно късно. В този къс миг ядрото стига суперкритичност и освобождава смъртоносно количество радиация.

Даглиан прекарва идващите три седмици в битка с радиационната болест, преди в последна сметка да почине. След гибелта му са въведени доста по-строги протоколи за сигурност, с цел да се предотвратят сходни произшествия.

На идната година един от сътрудниците на Даглиан, Луис Слотин, поема опитите. Слотин е ослепителен физик, само че е и прочут с това, че подценява сигурността.

Експериментите на Слотин с ядрото са сходни на тези на Даглиан, само че този път два полусферични неутронни отразителя се доближават последователно към ядрото, с цел да се усили интензивността му. Въпреки това, с цел да се предотврати нова повреда, сред полусферите са сложени железни дистанциращи детайли, които да ги предпазят от цялостното затваряне.

Любител на риска, Слотин пренебрегва протокола и отстранява детайлите, като вместо това употребява собствен личен способ. Този способ е по-бърз, само че и доста по-опасен – той употребява елементарна плоска отвертка, с цел да поддържа пролуката сред отражателите, като я контролира на ръка, в случай че е належащо. С времето става много умел в тази техника, а сътрудниците му я назовават „ гъделичкане на дракона по опашката “.

Илюстрация на метода

Колегите на Слотин са наясно, че това, което прави, е извънредно рисковано и даже се пробват да го предупредят, само че той продължава.

На 21 май 1946 година физикът прави опита пред дребна група хора в лаборатория в Лос Аламос. Използвайки нормалната си техника, той спуска двете неутронни отразителни полусфери към ядрото, като употребява отвертката, с цел да ги държи да не се затворят изцяло.

Този път обаче отвертката се плъзва леко, само че изцяло задоволително, с цел да се затворят изцяло двата неутронни отразителя към ядрото. То незабавно доближава суперкритичност, излъчвайки яркосиня мълния светлина и залп от радиация.

Слотин бързо отстранява рефлекторите, само че сходно на Даглиан, вредите към този момент са нанесени – той към този момент е обиден от извънредно висока доза радиация. Докато се навежда над ядрото сега на случая, той всмуква огромна част от радиацията, като евентуално избавя живота на останалите в стаята.

Само няколко минути след случая Слотин към този момент демонстрира признаци на радиационно отравяне. Почива 9 дни по -късно.

Именно откакто плутониевата сфера лишава два живота, тя става известна като „ демоничното ядро “. Предвиждаше се да се употребява в нуклеарните проби от интервенция Кросроудс, само че това в никакъв случай не се случва и в последна сметка е разтопено и рециклирано за други ядра.