Фаталната красавица Брунхилда
През 558 година крал Хлотар I от династията на Меровингите обединил всички земи на франките в една огромна страна. Тази групировка не надживяла доста своя основател: четиримата синове на Хлотар незабавно след гибелта му през 561 година разделили кралството на 4 елементи.
Един от братята, Сигеберт, наследил големи земи в сегашните Германия, Белгия и Франция. Страната получила името Австразия. Нейни центрове били градовете Реймс и Мец. Сигеберт бил добър военачалник. Той воювал против саксите, превземал земи на западните славяни и устоявал против набезите на аварския каганат. Освен това, непрекъснато имал конфликти с братята си, всеки от които свойски мечтаел да откъсне парче от Австразия.
Сигеберт възнамерявал династичен брак и изпратил сватовници в далечния испански Толедо. Тамошният крал Атанагилд имал две дъщери за омъжване. Сватовете харесали по-младата – Бруна. По средновековните стандарти тя към този момент не била млада, но 23-годишната принцеса се отличавала с хубост, просветеност и образование. Австразийците връчили богати дарове на краля и я отвели за младоженка на своя държател.
В Реймс разкрили пречка: Бруна изповядвала арианството, което се считало за разкол. Годеницата обаче приела ортодоксалното християнство (тогава то към момента не било разграничено на Православие и католицизъм) и била наново кръстена под името Брунхилда, което значи „ Жена-воин, облечена в броня “.
Бракът изглеждал благополучен. Въпреки, че Сигиберт непрекъснато се разсейвал от семейния живот с войни и сражения, Брунхилда родила на брачна половинка си наследник и две дъщери.
На щастието на австразийското кралско семейство завидял Хилперик, един от братята на Сигиберт, който управлявал кралство Нейстрия с център в Париж. Самият той бил заточил законната си брачна половинка в манастир и открито съжителствал с нейната слугиня Фредегунда. Завистта го предиздвикала краткотрайно да остави любовницата си настрана и да се ожени за Галесвинта, по-голямата щерка на Атанагилд. Сега двамата братя били женени за две сестри – но семейният живот на Хилперик въобще не бил толкова слънчев, както този на Сигеберт. Кралят на Нейстрия очевидно не бил скъсал с любовницата си и обидената Галесвинта решила да се върне в родния й Толедо. За да предотврати фамилен и международен скандал, Хилперик заповядал да удушат спящата му брачна половинка, и девет дни по-късно се оженил за слугинята Фредегунда.
В отговор на такава обида Брунхилда, която обичала сестра си, убедила брачна половинка си да разгласи война на Нейстрия. Закалените в непрекъснати борби войски на Австразия през 575 година завладяли Париж. Хилперик и Фредегунда трябвало да избягат от столицата. Но кралицата на Нейстрия дала отговор на военния погром с политическо ликвидиране. Тя изпратила убийци, които проболи Сигеберт с отровни оръжия.
Брунхилда не само останала вдовица, но и попаднала в плен при убийците на сестра си и на своя брачен партньор. Победителят Хилперик я изпратил дружно с дъщерите й в Руан.
През 576 година се разнесла новината за брака на Брунхилда със сина на Хилперик от първия му брак – Меровей. 33-годишната кралица към момента била красива и не е изненадващо, че се харесала на 26-годишният принц. Все отново армията на Хилперик завладяла с машинация Меровей, а Брунхилда и дъщерите й били отпратени в Австразия.
Меровей също избягал при нея. Но австразийската аристокрация го посрещнала недоброжелателно, тъй като не желала да се кара с татко му. Брунхилда също не проявила кой знае каква любов към съпруга си. Вероятно сватбата в Руан за нея била единствено метод да избяга от плен. Обезкуражен, след няколко битки с армията на татко си, Меровей помолил собствен приятел да го прободе с кинжал, с цел да не бъде екзекутиран като бунтовник.
През 583 година синът на Брунхилда – Хилдеберт, станал крал и на Австразия и Бургундия. В началото на 596 година Хилдеберт починал съвсем по едно и също време със съпругата си. Това породило клюки, че са отровени от пратеници на Фредегунда. Брунхилда почнала да се готви за нова война с Нейстрия. Но през 597 година Фредегунда умряла, а синът й Хлотар II започнал да управлява кралството Нейстрия.
По-големият внук на Брунхилда – Теодеберт, скоро пораснал и изгонил баба си от Австразия. Тя отишла пеш при по-малкия си внук Теодорих, крал на Бургундия. В желанието да отмъсти на Теодоберт за изгонването й от Австразия, насъскала против него Теодорих, като го убедила, че двамата въобще не са родственици. След две години битки бургундците победили през 612 г. Крал Теодоберт бил доведен във вериги при брат си и екзекутиран. Малко по-късно умъртвили и дребния му наследник. Но Теодорих внезапно се влюбил в щерка му и изискал да се ожени за нея. Брунхилда се ужасила и забранила кръвосмешението. Тогава Теодорих избухнал: „ Нали споделяше, че не сме родственици? “ В гняв той се втурна към баба си с нож в ръка и само придворните я избавили. В отговор кралицата заповядала да изпратят отровно вино на внука си, от което той умрял.
Брунхилда, която към този момент била съвсем на 70 години, още веднъж става регентка, в този момент на 10-годишния си правнук. Бургундите, които от дълго време мразели жестоката бабичка, се сговорили с краля на Нейстрия Хлотар. Брунхилда и правнукът й избягали в Алпите, надявайки се да намерят леговище при тамошните немски племена, но били предадени на Хлотар. В тази блъсканица момчето умряло, а прабаба му била обвинена за неговата гибел.
Бившата кралица била изправена пред съда на Хлотар, наследник на Фредегунда. Той я обвинил за смъртта на 10 франкски крале, като присъединил измежду тях и жертвите на майка си. След три дни жестоки изтезания, тогавашната хубавица била завързана за опашката на див кон и го подкарали в галоп…
600 години по-късно красивата, само че нещастна владетелка станала първообраз на друга Брунхилда – героинята на немския епос „ Песента на нибелунгите “.
–
