От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Историята на Древен Рим постоянно припомня на сюжет на сполучлив сериал – кървясъл, изпълнен с разврат, изменничества и политически интриги. Този облик значително се основава на непокътнатите и достигнали до нас текстове на римските създатели, писали най-много в края на остарялата и началото на новата епоха. Изпълнени с анекдоти, клюки и фабрикации, техните трудове рисуват един цветен свят, чиято златна фасада крие тъмно задкулисие. В онази ера на превратности и благоприятни условия, във висшите кръгове на обществото оцелявали единствено най-силните, безскрупулните и пресметливите. Сред неколцината велики мъже на късната Република и Ранната империя обаче изпъква името на една дама – целеустремена, смъртоносна и неустрашима, която съумява да надиграе всички съперници и да остане и до през днешния ден обхваната от славата на кукловод и политик, почтено ентусиазъм за Макиавели. Тацит я назовава „ най-страшното злополучие, сполетяло Римската империя “, само че актуалните историци от дълго време рисуват един по-смислен и реален облик на единствената жена, покорила сърцето на Божествения Октавиан – Ливия Друсила. 

Ливия Друсила се ражда през 59 година прочие Хр. в Рим. Баща й Марк Ливий Друс Клавдиан е правоприемник на две антични богати семейства. По кръвна линия той произлиза от Пухерите – остарял сенаторски жанр, чийто най-известен предходник е Апий Клавдий Цеций, на който е кръстен фамозният Виа Апия, свързващ Рим и Неапол. Като дете, Марк е осиновен в редиците на плебейския жанр на Ливиите, от който също произлизат мнозина консули и политици, а също и фамозният римски публицист и историк Тит Ливий. Майка й Алфидия е от елементарен просташки жанр, евентуално по-заможни търговци или дребни магистрати.

Малко се знае за детството на Ливия, само че то минава под сянката на Гражданските войни в Рим, издигането на Първия триумвират и възходът на Цезар. Както множеството млади римски девойки, Ливия безспорно получава лимитирано обучение от частни учители вкъщи, само че то едва ли я приготвя за значимата роля, която ще изиграе в бъдеще, защото в класическото римско общество, дамите не били считани за дейни обществени играчи – от тях се очаквало да управляват семейството и да са правилни опори в политическото издигане на своите съпрузи. Важно е да се означи, че Марк Ливий Друс бил покровител на Републиката и зложелател на Цезар, което слага фамилията му в неловко състояние през 40-те години на I в. прочие Хр. За да укрепи политическите си позиции, през 43 година прочие Хр. Друс дами своята щерка Ливия за Тиберий Клавдий Нерон – досегашен съдружник на убития през 44 година Цезар. Този съюз дава краткотрайно успокоение на фамилията, само че през 42 година Друс умира по време на борбата при Филипи, откакто се съюзява с Брут и Касий по време на следващия дял от Гражданската война. След като татко й умира, Ливия и брачният партньор й се причисляват към пиратската войска на Секст Помпей – наследник на Помпей Велики. 

Ренегат и въстаник, Секст стартира война с Втория триумвират, която продължава до 39 година прочие Хр. След оповестената прошка, Тиберий Нерон и Ливия се връщат назад в Рим, търсейки милостта на Октавиан. Тиберий Нерон се надява, че ще успее да омилостиви цезаровия правоприемник, като се оправдае, че би трябвало да се грижи за жена си и за своя непълнолетен наследник. Вместо това, виждайки Ливия за първи път, Октавиан се влюбва в нея буйно и неконтролируемо. Той постанова на Тиберий Нерон да се разведе със брачната половинка си, която таман е родила второто им дете – Друс. Октавиан наподобява е сложил бъдещето на Тиберий Нерон на карта, тъй като унизеният брачен партньор се съгласява и на всичко от горната страна завежда персонално Ливия до брачния олтар, предавайки я на своя противник. Така, през 39 година прочие Хр. Октавиан се дами за Ливия, поставяйки началото на един необикновен брак, който ще продължи цели 51 години.

Бракът на Ливия за Октавиан има своите политически измерения. От една страна, той му донася роднинство с значимите и богати семейства на Клавдиите и Ливиите, а въпреки това – избавя рода на Нероните от политическо гонене, откакто са заели неверната страна във войната на Втория триумвират с помпеанците. Въпреки това Ливия бързо потвърждава, че не е безгласна писмен знак или красиво бижу, което просто да минава от едни ръце в други. За това свидетелства и фактът, че първата й и единствена бременност след брака й с Август приключва с аборт, след който остава бездетна. Въпреки това, Октавиан не се разделя със брачната половинка си и не я заменя с друга, а в противен случай, съгласява се да осинови синовете й Тиберий и Друс Млади и да ги одобри за свои наследници, паралелно с децата на своята щерка от първия брак – Юлия. 

С Тиберий

Животът на Ливия претърпява съществена смяна в края на 30-те години на I в. прочие Хр. През 31 година Октавиан печели борбата при Акциум и се завръща триумфално в Рим. Ливия става брачна половинка на първия човек в империята. Позицията става публична през 27 година прочие Хр., когато Октавиан е приет за принцепс, а Ливия се трансформира в първата императрица на Рим. Успоредно с почестите върви и развиването на персоналния им живот. Още през 35 година прочие Хр. Октавиан прави дръзка и необикновена за епохата стъпка – позволява на жена си да има своя частна благосъстоятелност и обособени фамилни приходи. Приходите на Ливия идват от няколко разнообразни места – плантации за папирус, лозя и ниви в разнообразни елементи на империята. Същевременно на Ливия е поверена грижата за фамилния дом на Юлиите на хълма Палатин. В желанието си да резервира облика на непретенциозен и правоверен жител, Октавиан не уголемява дома си и резервира сдържан метод на живот. Ливия се придържа към този облик, играейки ролята на строга, консервативна матрона – в никакъв случай не се облича разточително, не носи непотребен грим или бижута и постоянно сама шие облеклата на своя брачен партньор. Зад тази фасада на сдържаност и римски традиционализъм се крие сърцевината на действителната власт в империята. Нито един създател – античен или актуален, не се съмнява, че Ливия се издига като най-верния и сигурен консултант на Октавиан за всичките му военни и политически ходове. Макар и заобиколен от сенатори, магистрати и военни, Август се доверява на първо място на брачната половинка си, чиято дума постоянно се чува последна. Същевременно Ливия построява своя лична политическа мрежа от клиенти и протежета, която финансира посредством персоналните си приходи. Сенатори, генерали и служители се оказват изкусно манипулирани от първата дама на империята.

Лошата популярност на Ливия като манипулатор и палач на мнозина от роднините на брачна половинка й се построява в интервала 25 година прочие Хр. – 14 година сл. Хр., когато забележителна част от наследниците на Август по линия на щерка му Юлия и брачният партньор й Марк Випсаний Агрипа умират, нерядко при много съмнителни условия. Древните създатели Тацит и Дион Касий са склонни да приписват на Ливия основна роля в пренареждането на линията за унаследяване на Август. Техните текстове, включващи много от клюките и слуховете, които се носят в Рим, се трансформират в основата, върху която английският публицист Робърт Грейвс построява екранния и книжовен облик на Ливия в „ Аз, Клавдий “. Именно на този живописен персонаж, а не толкоз на действителната персона се гради всеобщата модерна визия за първата императрица на Рим. 

До каква степен фикцията и истината си кореспондират е мъчно да се каже. Ливия безспорно е била умел политически пълководец и манипулатор, само че някои от нещастните фамилни нещастия е доста евентуално да са разследване на заболявания или хранителни натравяния, които през днешния ден се лекуват елементарно, само че тогава са причинявали съвсем сигурна гибел. Същевременно в битките за власт играят роля и други политически фракции и не на последно място персоналните упоритости на Тиберий – първородният наследник на Ливия. Няма подозрение обаче, че майката оказва помощ за издигането на сина и прави каквото е нужно когато е нужно, с цел да подсигури трона му. 

В последна сметка, когато Октавиан умира през 14 година, наследството му е поделено като две-трети отиват при Тиберий, дружно с политическите трофеи и почести, а една трета остава в персонално притежание на Ливия – голяма за времето си сума, която й дава опция да резервира основната си позиция в Рим. Това проличава и в множеството политически измами, в които тя се впуска през първото десетилетие от ръководството на сина си. Древните клюки и истории раздухват ролята й на кукловод зад трона на Тиберий,  само че безспорно вдовстващата императрица умее да дърпа лостовете на властта. Именно тази й податливост последователно я опълчва на Тиберий, който се бори да се еманципира от въздействието на своята майка и все по-често взема решения, които опонират на нейните политически ползи.

Според историята на Дион Касий, Тиберий, страхувайки се от въздействието на майка си, избягал на о. Капри, където се открил и от където управлявал империята до гибелта си. Оттеглянето на императора безспорно оставя столицата в краката на неговата всевластна майка. Именно в позицията на в действителност иконом на столицата, Ливия прекарва последните седем години от живота си. Разболява се тежко през 29 година и умира. Тиберий отхвърля да се върне за погребението й и изпраща там своя племенник и правоприемник Калигула, който прочита надгробното слово. Омразата на Тиберий очевидно е била много сериозна, защото постанова несъгласие върху всички опити на Сената да гласоподава посмъртни почести за Ливия и даже не разрешава да се извършва експлицитното й наследство. 

Паметта на Ливия е почетена едвам 13 години по-късно от нейният внук Клавдий. Когато поема престола през 42 година сл. Хр., Клавдий възвръща всички почести, които се поставят на починалата му баба, включително нейното обожествяване като Божествената Августа и „ Майка на Отечеството “.

Жена разрешила си да е властна, решителна и непреклонна в един необработен, мъжки свят, Ливия безспорно е респектирала своите съвременници. Единствената жена, която същински съумява да покори Август – стопанин на целия Древен свят, тя се оказва надарен финансист, умел шеф, безсъвестен политик и сръчен манипулатор на римските обществени пристрастености. В едно общество, привикнало да третира дамите като втора употреба жители, Ливия се издига до самия връх на властовата пирамида и получава почести, почитание и възпоменание, на което малко дами в древността се радват. Вдъхновение за безчет клюки, анекдоти и мрачни истории, Ливия продължава към този момент 2000 години да занимава въображението на историци, писатели, драматурзи и създатели. Желязната дама на Древен Рим е майка, баба и прабаба на четирима императори, брачна половинка на първия принцепс и самата тя първа императрица на Рим – купа, към която ще се стремят идващите генерации дами в Европа.