Краят на познатия ни свят: Защо „бизнесът по старому“ вече е опасна илюзия?
Ако към момента вярвате, че светът е спретнат, предвидим и се движи по разпоредбите на предишния век, проф. Ян Йонкер има неприятна вест за вас: тези правила към този момент не важат. В своята провокативна лекция специалистът по стабилно развиване очерта контурите на една нова действителност, в която единствената сигурна константа е преходът.
Ян Йонкер бе специфичен гост-лектор на петото издание на форума ESG&Friends 2026, проведен от Esgnews.bg, част от групата на " Бранд Медия България ". Той е прочут специалист по стабилно предприемачество, бизнес моделиране и резистентен преход. Получава рицарско звание с офицерски сан от краля на Нидерландия за неакадемичната си работа по разпространение на устойчивостта. Неговите проучвания са фокусирани върху това по какъв начин устойчивите и кръгови бизнес модели предизвикват прехода.
Правилата на един неуместен свят
Йонкер стартира остро: Навлизаме в епоха, в която предишното към този момент няма стойност; Светът се ръководи от 10 нови, сурови правила, споделя той и акцентира световния им мащаб. Накратко: предишното към този момент няма стойност, играта може да се преобърне без предизвестие, всичко е продажба, а единственото, което има значение, е облагата.
И въпреки всичко, измежду тази турбуленция, екологичните проблеми не са изчезнали – в противен случай, задълбочават се. И това е очевидно през течащото разрушение на екологични съглашения и институции в областта на околната среда.
Трябва да си " Mad Man " с побеляла коса, с цел да рушиш всичко, обвързвано с околната среда през днешния ден “, безапелационен е Йонкер.
Според професора човечеството е „ заклещено в средата “ на нещо. Имахме 30 години относителна непоклатимост, а в този момент гледаме към нещо ново, без да имаме визия какво е то – съгласно Йонкер този преход не е нито фешън дума, нито държавна стратегия с мандат от четири години.
Независимо дали става дума за сила, водни запаси или хранителни системи, смяната изисква време, което като че ли нямаме, само че сме длъжни да влагаме.
Въпросът, който задава, е неуместен:
Способни ли сме да управляваме прехода с инструментите, които имаме? Или ни би трябвало нещо друго? “
И дава отговор без съмнение: „ Да, нужно ни е нещо друго. Не би трябвало да изхвърляме ESG, само че би трябвало да мислим за друг модел. “
От ESG към нещо по-голямо: Колективната стойност
Йонкер не отхвърля рамки като известната идея за ESG (екологично, обществено и корпоративно управление) или Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации (SDGs). Те са значими исторически стъпки, само че поради гореописания временен миг, в който се намираме, съгласно професора има потребност от нов модел, основан на три нови мотора:
Системна резистентност (Resilience): Как да създадем енергийните и обществените си системи способни да оцеляват при шокове?Обществена самодостатъчност: понижаване на зависимостта от вноса, създаване на по-независими районни системи. „ Не значи да се затворим в себе си “, прецизира той. „ Означава да развием личните си системи с по-голяма самостоятелност. “Запазване на цената: Новата дума за „ кръгова стопанска система “. Можем ли да използваме ресурсите си повече пъти, по-внимателно и с по-малко вреди?Бизнес моделът като решение
Може би най-провокативната теза в лекцията е следната: преходът би трябвало да бъде завършен като бизнес модел, споделя Йонкер и акцентира, че това не е просто разбиране от сферата на корпоративния свят. Бизнес моделът, продължава професорът, е логичност за основаване на стойност – ценностно предложение, организация, ценообразуване и систематизиране. Приложена освен към компании, само че и към общности, райони, общества.
И точно тук идва концепцията, която Йонкер развива от години – груповите бизнес модели. Модели, в които разнообразни участници влагат дружно, провеждат се дружно, носят отговорност дружно и споделят облагата и загубата дружно.
Примерите са действителни, въпреки и към момента редки. Енергийни кооперативи в Испания и хранителна дистрибуционна мрежа „ Dewey “ във Франция са част от образците. И съгласно Йонкер са доказателство, че бъдещето не принадлежи на фирмите, затворени в своите организационни граници, а на груповите бизнес модели.
Светът, в който бизнесът се грижи единствено за своя двор, а обществото – за всичко останало, е мъртъв. Преходът изисква да преминем още един – да стартираме да сътворяваме стойност оттатък стените на офиса си.
Светът се е трансформирал. Въпросът не е дали ще участваме в прехода – а дали ще го оформим умишлено, или ще го оставим да ни оформи той.
ESG ESG&FRIENDS ESGnews бизнес модел екологична резистентност резистентен бизнес резистентност Ян Йонкер
Ян Йонкер бе специфичен гост-лектор на петото издание на форума ESG&Friends 2026, проведен от Esgnews.bg, част от групата на " Бранд Медия България ". Той е прочут специалист по стабилно предприемачество, бизнес моделиране и резистентен преход. Получава рицарско звание с офицерски сан от краля на Нидерландия за неакадемичната си работа по разпространение на устойчивостта. Неговите проучвания са фокусирани върху това по какъв начин устойчивите и кръгови бизнес модели предизвикват прехода.
Правилата на един неуместен свят
Йонкер стартира остро: Навлизаме в епоха, в която предишното към този момент няма стойност; Светът се ръководи от 10 нови, сурови правила, споделя той и акцентира световния им мащаб. Накратко: предишното към този момент няма стойност, играта може да се преобърне без предизвестие, всичко е продажба, а единственото, което има значение, е облагата.
И въпреки всичко, измежду тази турбуленция, екологичните проблеми не са изчезнали – в противен случай, задълбочават се. И това е очевидно през течащото разрушение на екологични съглашения и институции в областта на околната среда.
Трябва да си " Mad Man " с побеляла коса, с цел да рушиш всичко, обвързвано с околната среда през днешния ден “, безапелационен е Йонкер.
Според професора човечеството е „ заклещено в средата “ на нещо. Имахме 30 години относителна непоклатимост, а в този момент гледаме към нещо ново, без да имаме визия какво е то – съгласно Йонкер този преход не е нито фешън дума, нито държавна стратегия с мандат от четири години.
Независимо дали става дума за сила, водни запаси или хранителни системи, смяната изисква време, което като че ли нямаме, само че сме длъжни да влагаме.
Въпросът, който задава, е неуместен:
Способни ли сме да управляваме прехода с инструментите, които имаме? Или ни би трябвало нещо друго? “
И дава отговор без съмнение: „ Да, нужно ни е нещо друго. Не би трябвало да изхвърляме ESG, само че би трябвало да мислим за друг модел. “
От ESG към нещо по-голямо: Колективната стойност
Йонкер не отхвърля рамки като известната идея за ESG (екологично, обществено и корпоративно управление) или Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации (SDGs). Те са значими исторически стъпки, само че поради гореописания временен миг, в който се намираме, съгласно професора има потребност от нов модел, основан на три нови мотора:
Системна резистентност (Resilience): Как да създадем енергийните и обществените си системи способни да оцеляват при шокове?Обществена самодостатъчност: понижаване на зависимостта от вноса, създаване на по-независими районни системи. „ Не значи да се затворим в себе си “, прецизира той. „ Означава да развием личните си системи с по-голяма самостоятелност. “Запазване на цената: Новата дума за „ кръгова стопанска система “. Можем ли да използваме ресурсите си повече пъти, по-внимателно и с по-малко вреди?Бизнес моделът като решение
Може би най-провокативната теза в лекцията е следната: преходът би трябвало да бъде завършен като бизнес модел, споделя Йонкер и акцентира, че това не е просто разбиране от сферата на корпоративния свят. Бизнес моделът, продължава професорът, е логичност за основаване на стойност – ценностно предложение, организация, ценообразуване и систематизиране. Приложена освен към компании, само че и към общности, райони, общества.
И точно тук идва концепцията, която Йонкер развива от години – груповите бизнес модели. Модели, в които разнообразни участници влагат дружно, провеждат се дружно, носят отговорност дружно и споделят облагата и загубата дружно.
Примерите са действителни, въпреки и към момента редки. Енергийни кооперативи в Испания и хранителна дистрибуционна мрежа „ Dewey “ във Франция са част от образците. И съгласно Йонкер са доказателство, че бъдещето не принадлежи на фирмите, затворени в своите организационни граници, а на груповите бизнес модели.
Светът, в който бизнесът се грижи единствено за своя двор, а обществото – за всичко останало, е мъртъв. Преходът изисква да преминем още един – да стартираме да сътворяваме стойност оттатък стените на офиса си.
Светът се е трансформирал. Въпросът не е дали ще участваме в прехода – а дали ще го оформим умишлено, или ще го оставим да ни оформи той.
ESG ESG&FRIENDS ESGnews бизнес модел екологична резистентност резистентен бизнес резистентност Ян Йонкер
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ