FT: Кристин Лагард напуска предсрочно ЕЦБ
Кристин Лагард се чака да напусне Европейската централна банка (ЕЦБ) преди приключването на осемгодишния ѝ мандат като президент. Информацията е на Financial Times, който цитира собствен източник, стартират с желанията на най-високопоставения централен банкер в Европа.
Лагард която пое управлението на основаната във Франкфурт ЕЦБ през ноември 2019 година, откакто преди този момент оглавяваше МВФ, желае да се отдръпна преди френските президентски избори през април идната година. Все още не е ясно по кое време тъкмо ще се случи нейното овакантяване.
Според източника на FT, Кристин Лагард желае да даде опция на оттеглящия се френски президент Еманюел Макрон и на немския канцлер Фридрих Мерц да намерят нов началник на една от най-важните институции в Европейски Съюз.
Лагард е напълно фокусирана върху своята задача и не е взела никакво решение по отношение на края на мандата си “, обявиха от ЕЦБ при питане от страна на Financial Times.
Интервюирани от FT европейски икономисти през декември показват някогашния шеф на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос и нидерландския му сътрудник Клаас Кнот като любимци за идващ президент на централната банка на еврозоната. Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел също съобщи, че демонстрира интерес към поста, а източници, осведомени с позицията на президента на Бундесбанк Йоахим Нагел, споделят, че и той има упоритости за ролята.
Източници на FT, осведомени за полемиките в Париж, са споделили, че Макрон – който няма право на трети мандат като президент на Франция – от месеци желае да има думата при избора на нов ръководител на ЕЦБ.
Решението на Лагард следва хода на шефа на Френската централна банка Франсоа Вилероа дьо Гало, който този месец разгласи, че ще се отдръпна през юни – 18 месеца преди края на мандата си. Макар Вилероа дьо Гало да съобщи, че напуща, с цел да оглави благотворителна организация, критици настояват, че Макрон е разчистил пътя, с цел да може да направи новото предопределение.
Президентските избори във Франция през април следващата година ще бъдат от основно значение за втората по величина стопанска система в еврозоната и за Европейски Съюз като цяло.
Марин Льо Пен, водач на крайнодясната партия „ Национален общ брой “, устойчиво води в социологическите изследвания, което я слага в мощна позиция да стигне до балотажа на финалния президентски избор.
Въпреки че Льо Пен може да бъде лишена от право да се кандидатира за народен представител, откакто предходната година беше наказана за заграбване на средства от Европейския парламент, тя съобщи, че нейното протеже Жордан Бардела ще я замести при сходно развиване.
Както Льо Пен, която апелира присъдата си, по този начин и Бардела са евроскептици, което би могло да усложни връзките с европейските институции като ЕЦБ.
Макрон предприе стъпки за „ укрепване “ и на други основни постове преди 2027 година, като неотдавна назначи собствен непосредствен съдружник отпред на националната одитна институция.
Мандатът на Лагард отпред на ЕЦБ беше белязан от поредност от рецесии, в това число пандемията от COVID-19, пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и търговски спор със Съединени американски щати.
По време на нейното ръководство инфлацията в еврозоната се увеличи до близо 11% в края на 2022 година, откакто цените на силата скочиха в резултат на съветската офанзива против прилежащата страна, а световните вериги на доставки бяха затруднени от пандемията.
ЕЦБ увеличи лихвените проценти от минус 0.5% до 4% за малко повече от година.
От средата на 2024 година централната банка намали цената на заемите до 2%, откакто инфлацията се върна към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%.
Назначаването на Лагард за президент на ЕЦБ стана факт, откакто Макрон и тогавашният немски канцлер Ангела Меркел реализираха изненадващо съглашение през 2019 година
Те се договориха Лагард да поеме ЕЦБ, а тогавашният немски министър на защитата Урсула фон дер Лайен да стане ръководител на Европейската комисия.
Миналия месец Лагард съобщи пред Bloomberg, че е приела поста в ЕЦБ с разбирането, че ще изкара петгодишен мандат – коментар, който наблюдаващи възприеха като допустима подготовка за по-ранно отдръпване.
Тя описа по какъв начин е споделила на Макрон, откакто се е съгласила да оглави ЕЦБ: „ Ще бъда във Франкфурт пет години. “ А в този миг Макрон дал отговор: „ Не, осем години. “
През лятото на предходната година представител на ЕЦБ акцентира, че Лагард „ е решена да изкара цялостния си осемгодишен мандат “, откакто някогашният ръководител на Световния стопански конгрес Клаус Шваб съобщи, че тя е обсъждала опцията за по-ранно овакантяване, с цел да поеме управлението на организацията.
Съжалявам да ви кажа, че няма да се отървете от мен толкоз скоро “, сподели Лагард пред публицисти в централата на ЕЦБ през юни.
Кристин Лагард
Лагард която пое управлението на основаната във Франкфурт ЕЦБ през ноември 2019 година, откакто преди този момент оглавяваше МВФ, желае да се отдръпна преди френските президентски избори през април идната година. Все още не е ясно по кое време тъкмо ще се случи нейното овакантяване.
Според източника на FT, Кристин Лагард желае да даде опция на оттеглящия се френски президент Еманюел Макрон и на немския канцлер Фридрих Мерц да намерят нов началник на една от най-важните институции в Европейски Съюз.
Лагард е напълно фокусирана върху своята задача и не е взела никакво решение по отношение на края на мандата си “, обявиха от ЕЦБ при питане от страна на Financial Times.
Интервюирани от FT европейски икономисти през декември показват някогашния шеф на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос и нидерландския му сътрудник Клаас Кнот като любимци за идващ президент на централната банка на еврозоната. Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел също съобщи, че демонстрира интерес към поста, а източници, осведомени с позицията на президента на Бундесбанк Йоахим Нагел, споделят, че и той има упоритости за ролята.
Източници на FT, осведомени за полемиките в Париж, са споделили, че Макрон – който няма право на трети мандат като президент на Франция – от месеци желае да има думата при избора на нов ръководител на ЕЦБ.
Решението на Лагард следва хода на шефа на Френската централна банка Франсоа Вилероа дьо Гало, който този месец разгласи, че ще се отдръпна през юни – 18 месеца преди края на мандата си. Макар Вилероа дьо Гало да съобщи, че напуща, с цел да оглави благотворителна организация, критици настояват, че Макрон е разчистил пътя, с цел да може да направи новото предопределение.
Президентските избори във Франция през април следващата година ще бъдат от основно значение за втората по величина стопанска система в еврозоната и за Европейски Съюз като цяло.
Марин Льо Пен, водач на крайнодясната партия „ Национален общ брой “, устойчиво води в социологическите изследвания, което я слага в мощна позиция да стигне до балотажа на финалния президентски избор.
Въпреки че Льо Пен може да бъде лишена от право да се кандидатира за народен представител, откакто предходната година беше наказана за заграбване на средства от Европейския парламент, тя съобщи, че нейното протеже Жордан Бардела ще я замести при сходно развиване.
Както Льо Пен, която апелира присъдата си, по този начин и Бардела са евроскептици, което би могло да усложни връзките с европейските институции като ЕЦБ.
Макрон предприе стъпки за „ укрепване “ и на други основни постове преди 2027 година, като неотдавна назначи собствен непосредствен съдружник отпред на националната одитна институция.
Мандатът на Лагард отпред на ЕЦБ беше белязан от поредност от рецесии, в това число пандемията от COVID-19, пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и търговски спор със Съединени американски щати.
По време на нейното ръководство инфлацията в еврозоната се увеличи до близо 11% в края на 2022 година, откакто цените на силата скочиха в резултат на съветската офанзива против прилежащата страна, а световните вериги на доставки бяха затруднени от пандемията.
ЕЦБ увеличи лихвените проценти от минус 0.5% до 4% за малко повече от година.
От средата на 2024 година централната банка намали цената на заемите до 2%, откакто инфлацията се върна към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%.
Назначаването на Лагард за президент на ЕЦБ стана факт, откакто Макрон и тогавашният немски канцлер Ангела Меркел реализираха изненадващо съглашение през 2019 година
Те се договориха Лагард да поеме ЕЦБ, а тогавашният немски министър на защитата Урсула фон дер Лайен да стане ръководител на Европейската комисия.
Миналия месец Лагард съобщи пред Bloomberg, че е приела поста в ЕЦБ с разбирането, че ще изкара петгодишен мандат – коментар, който наблюдаващи възприеха като допустима подготовка за по-ранно отдръпване.
Тя описа по какъв начин е споделила на Макрон, откакто се е съгласила да оглави ЕЦБ: „ Ще бъда във Франкфурт пет години. “ А в този миг Макрон дал отговор: „ Не, осем години. “
През лятото на предходната година представител на ЕЦБ акцентира, че Лагард „ е решена да изкара цялостния си осемгодишен мандат “, откакто някогашният ръководител на Световния стопански конгрес Клаус Шваб съобщи, че тя е обсъждала опцията за по-ранно овакантяване, с цел да поеме управлението на организацията.
Съжалявам да ви кажа, че няма да се отървете от мен толкоз скоро “, сподели Лагард пред публицисти в централата на ЕЦБ през юни.
Кристин Лагард
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ