През 50-те години около 35% от работните места в частния

През 50-те години към 35% от работните места в частния бранш в Съединени американски щати са били в производството. Днес индустриалните работни места са 12.8 милиона, което съставлява едвам 9.4% от работните места в частния бранш.

Президентът Доналд Тръмп декларира, че огромният му тарифен проект има за цел да върне производството назад в Съединени американски щати. Икономистите обаче се съмняват, че митата могат да реализират това, отбелязвайки, че вредите ще надвишават изгодите.

За да разберем дали е допустимо възобновяване на производството в Съединени американски щати, би трябвало първо да разберем по какъв начин страната изгуби лидерската си позиция в международната промишленост.
Възходът на американското произвеждане
Издигането на Съединени американски щати като международна индустриална мощ е резултат от съвпадане на редица фактори.

В началото на XX век Съединени американски щати вкарват потреблението на взаимозаменяеми елементи и проведени процеси за всеобщо произвеждане. Втората международна война води до голямо разгръщане на индустриалните потенциали и по едно и също време с това унищожава индустриалните съперници, отбелязва пред The Wall Street Journal Сюзан Хелпър, икономист от Case Western Reserve University.

В следвоенните години от ден на ден американци влизат в междинната класа, което води до растеж на потреблението на дълготрайни артикули – коли, домашен уреди и други артикули за новите им домове. Америка е най-големият консуматор на личните си създадени артикули.

Много от тях са високотехнологични за времето си – съдомиялни, тв приемници, реактивни самолети – постоянно резултат от нововъведения, зародили по време на войната. Производството им в Съединени американски щати, а не в чужбина, е имало смисъл, тъй като нововъведенията изискват близка връзка сред научноизследователските екипи и индустриалните мощности.

Допълнително преимущество е образованата работна мощ, с помощта на придвижването за всеобщо приблизително обучение от началото на века – тогава Съединени американски щати разполагат с най-образованите служащи в света.
Превес на услугите
След 50-те години ролята на производството в стопанската система на Съединени американски щати стартира да понижава. Една от аргументите е, че с увеличението на благосъстоянието американците стартират да харчат повече за услуги – пътувания, заведения за хранене, опазване на здравето.

„ Когато забогатееш, можеш да си купиш единствено избран брой коли, а по-късно започваш да купуваш услуги “, изяснява Хелпър.

Работните места следват разноските – от ден на ден хора се насочват към бранша на услугите: хотели, банки, адвокатски адвокатски фирми, лечебни заведения. Макар да има възходи и падения, сред средата на 60-те и началото на 80-те години заетостта в производството остава относително постоянна, до момента в който работните места в услугите порастват непрестанно.

Междувременно се трансформира и географията на производството - доста от по-евтините артикули, като облекла - стартират да се създават в южните щати на Съединени американски щати поради по-ниските разноски за труд.

По същото време страни от Латинска Америка и Азия с още по-ниски трудови разноски стартират да развиват лично произвеждане. Постепенно Съединени американски щати стартират да внасят от ден на ден от тези артикули, в това число и леки дълготрайни артикули като блендери.
Китайският потрес
През 80-те американските производители стартират да изпитват съществени усложнения да се конкурират със страни с на ниска цена труд. Това се ускорява през 90-те години с подписването на Северноамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA), което понижава митата върху мексиканските артикули.

Производителите на стомана също губят позиции поради увеличеното произвеждане в страни като Южна Корея, което води до световен остатък от стомана, означават икономисти пред WSJ.

Но събитията през 80-те и 90-те години бледнеят спрямо това, което се случва откакто Китай се причислява към Световната комерсиална организация през 2001 година Това отваря страната за непознати вложения и ѝ обезпечава достъп до световните пазари.

„ Изведнъж имаме голям индустриален потенциал в страна с ниски заплати – това беше радикална смяна “, споделя икономистът от Харвард Гордън Хансън.

Съединени американски щати са се сблъсквали с конкуренция от други страни и преди, само че в никакъв случай от такава огромна стопанска система с толкоз огромно население. И Китай навлиза доста по-бързо от предишни съперници като Япония. През 1999 година износът на китайски артикули възлиза на едвам една десета от този на Съединени американски щати – даже по-малко от този на Швеция. До 2008 година Китай към този момент е най-големият експортьор на артикули в света.

Най-сериозно страдат производителите на нискотехнологични артикули като мебели и домашен уреди. Хансън, дружно с Дейвид Аутор и Дейвид Дорн, документират по какъв начин приливът на евтини китайски артикули нанася тежък удар върху индустриалните общности в южните и среднозападните щати. Те назовават това събитие „ Китайският потрес “ – име, което остава трайно в икономическата литература.
Къде са Съединени американски щати през днешния ден
Докато Китай създава от ден на ден физически артикули, Съединени американски щати се усъвършенстват в производството на услуги.

Много от тях не могат да се търгуват интернационално – човек в Лондон мъчно би отишъл на ортодонт в Сан Диего. Но други, като програмен продукт и интелектуална благосъстоятелност, могат. През 2023 година да вземем за пример Съединени американски щати са изнесли услуги в областта на рекламата на стойност 24 милиарда $, отбелязва WSJ.

Общият експорт на услуги от Съединени американски щати надвишава 1 трилион $ - повече от която и да е друга страна. Реалният размер евентуално е още по-голям, защото доста американски компании трансферират правата върху интелектуална благосъстоятелност (като патенти и търговски марки) в други страни с по-благоприятно данъчно облагане. Така да вземем за пример Ирландия, където постоянно се записват тези права, се смята за четвъртия по величина експортьор на услуги в света.

Според ново проучване на Хансън и Енрико Морети, през 1980 година производството е представлявало 39% от добре платените работни места в Съединени американски щати (след промяна за обучение и други фактори). До 2021 година този дял е понижен до 20%. За същия интервал делът на високоплатените работни места във финансовия, юридическия и професионалния бранш нараства от 8% до 26%.

////

Може ли производството да се върне?

Икономистите от дълго време се афишират против необятното потребление на мита – и това не се е трансформирало. Според тях по-високите цени, които потребителите и бизнесът ще заплащат, ще понижат разноските за други артикули и услуги – в това число такива, създадени в Съединени американски щати. Това ще обезврежда всевъзможни изгоди от увеличеното вътрешно произвеждане.

Дори 30% растеж на индустриалните работни места би повишил каузи им в частната претовареност до едвам към 12% – доста по-ниско от предходните равнища, отбелязва Хансън.

Сюзън Хаусман, икономист в института Upjohn, фокусиран върху проучванията на заетостта, обаче показва, че индустриалните работни места основават вторични резултати и водят до пораждане на спомагателна претовареност, каквато други браншове не генерират. Тя е измежду растящия брой икономисти, които считат, че Съединени американски щати би трябвало да създават повече вкъщи – само че посредством целенасочени вложения, а не посредством широкомащабни мита.

Пример за това е увеличеното вътрешно произвеждане на високотехнологични артикули като полупроводници – освен поради евентуалните работни места, а и по стратегически стопански и военни съображения. Но тази логичност не важи за евтини артикули.

„ Искаме ли още веднъж да стартираме да произвеждаме тениски? “, пита риторично Хаусман.