,fit(1920:897)&format=webp)
Как Америка стигна до SpaceX: Дългата история на големите IPO-та започва през 1783 г.
Първичното обществено предложение на SpaceX за 75 милиарда $ счупи пазарни върхове, трансформира създателя Илон Мъск в първия трилионер в света и отвори нови диспути за корпоративните оценки и ръководството на фирмите.
Това не е първият път, когато едно IPO трансформира разпоредбите на играта.
Първичните обществени предлагания преобразяват пазарите още от дебюта на Bank of North America през 1783 година, който слага началото на тази история за младата американска република.
Железопътната тресчица през XIX век за първи път уголемява вложението оттатък тесния кръг на богатите и го отваря към елементарните жители.
IPO-то на магазините Sears, Roebuck през 1906 година бележи възхода на търговията на дребно, както и на Goldman Sachs, която тогава води първото си първично обществено предложение. Петдесет години по-късно младият правоприемник на автомобилна династия Хенри Форд II демонстрира по какъв начин човек може да продаде част от компанията си, без в действителност да изгуби контрола върху нея, написа Barron`s.
Hewlett-Packard излиза на борсата през 1957 година, а скоро по-късно „ Силициевата котловина “ влиза в езика като знак на огромните технологии и огромните оценки. IPO-тата не престават да порастват: AT&T Wireless с 10,6 милиарда $ през 2000 година, Фейсбук с 16 милиарда $ през 2012 година и Alibaba с 22 милиарда $ през 2014 година
Сега върхът е на SpaceX. Той обаче може да се окаже временен, защото OpenAI и Anthropic приготвят лични мегалиствания, задвижвани от AI. Винаги има идващото огромно нещо.
Първото огромно нещо, от което младата република се нуждае, съгласно основоположника Александър Хамилтън, е национална банка. Неговият модел е Bank of England, чието финансиране е основно за индустриалната гражданска война във Англия - нещо, което Хамилтън желае Съединени американски щати да повторят.
„ Нима нашите хора с пари са по-малко просветени за личния си интерес или по-малко предприемчиви в преследването му? “, написа бъдещият финансов министър през 1780 година
„ Защо да не можем да имаме американска банка? “
Bank of North America получава харта през идната година във Филаделфия. Правомощията ѝ са лимитирани в съпоставяне със актуалните централни банки, само че тя оказва помощ за стабилизирането на финансите на страната.
Нейното IPO - 1000 акции по 400 $ всяка - слага началото на оживена търговия, най-малко откакто федералното държавно управление придобива 633 акции, обезпечени със заем от Франция. Хамилтън и Томас Джеферсън са измежду първите записали акции, само че множеството бумаги са притежавани от поданици на Филаделфия. Другите градове гледат със злоба.
През 1784 година в Бостън е учредена Massachusetts Bank, с цел да обслужва текстилните производители в Нова Англия. Няколко месеца по-късно Хамилтън провежда Bank of New York, с цел да финансира корабоплаването.
Със основаването на фондови тържища във Филаделфия през 1790 година и в Ню Йорк през 1792 година, както и на същинска централна банка посредством първата Bank of the United States през 1791 година, на американска почва стартира да пуска корени витален финансов пазар.
Железниците са първите огромни бизнеси на страната. Подобно на банките, те са основани, с цел да отговорят на търговски потребности.
Baltimore & Ohio, първата настояща железопътна линия в Съединени американски щати, стартира работа през 1830 година Тя е финансирана от търговци от Балтимор, които желаят достъп до растящите пазари оттатък Апалачите.
B&O е капитализирана с 3 млн. $, като половината акции са продадени на щата Мериленд и град Балтимор, а другата половина - на нетърпелива аудитория.
„ Повече от една четвърт от популацията на Балтимор - към 22 000 души - купува дял от железницата, като някои получават даже единствено част от акция от презаписаната емисия “, написа Дейвид Шли в книгата Steam City: Railroads, Urban Space, and Corporate Capitalism in Nineteenth-Century Baltimore.
Това слага началото на народен железопътен взрив. Но до момента в който релсите стартират да прорязват страната, балонът се пука няколко пъти. Най-тежкият срив провокира Паниката от 1873 година и хвърля страната в меланхолия.
Към началото на XX век съчетанието сред индустриализация и урбанизация основава нов вид американец - потребителя, написа Barron`s.
Появата на този консуматор е оповестена на Уолстрийт през 1906 година посредством IPO-то на Sears, Roebuck за 40 млн. $. Каталогът на компанията за поръчки по пощата носи стоките от магазините даже до изолирани селски домове. Той прави Ричард У. Сиърс богат и прочут.
„ Възходът на Сиърс е чудото на Уолстрийт “, гласи заглавие на Richmond, Va., Times от 10 юни 1906 година, с което се оповестява за IPO-то. „ Натрупа милиони за 15 години. “
Goldman Sachs оказва помощ за продажбата на акциите посредством нова идея - съотношението цена/печалба, индикатор за компании, които нямат твърдите активи на железниците или производителите на стомана.
Това отваря вратата на Уолстрийт към растящия бранш на търговията на дребно и големи нови източници на капитал. Goldman повежда процеса, като поема излъчвания на огромни имена в търговията и промишлеността, в това число F.W. Woolworth през 1912 година, Merck през 1919 година и General Foods през 1922 година
IPO-то на Sears обаче не е посрещнато еднопосочно.
Скептицизмът на някои елементи от Съединени американски щати към Уолстрийт е остарял и бездънен. Той може да се види и през днешния ден измежду тези, които се тормозят за SpaceX в пенсионните си проекти вид 401(k).
Хенри Форд споделя този песимизъм.
„ Аз не съм под Уолстрийт “, декларира вторият най-богат човек в страната след Джон Д. Рокфелер, заставайки на страната на клиентите си от Средна Америка и запазвайки непоколебим надзор върху Ford Motor до гибелта си през 1947 година
Хенри Форд II, който наследява компанията на дядо си, има по-добри връзки с финансовите пазари. Старшият сътрудник на Goldman Sachs Сидни Уайнбърг е негов непосредствен консултант, а през 1956 година го превежда през рекордното IPO на Ford Motor за 657,9 млн. $.
То провокира същинска тресчица за покупки.
„ Изтощени брокери споделят, че би трябвало да разпределят, а не да продават акции на Ford “, написа The Wall Street Journal на 17 януари 1956 година, откакто 10,2 млн. акции на емблематичния авто производител се оказват надалеч незадоволителни, с цел да задоволят търсенето.
Макар Форд II да се съгласява компанията да излезе на борсата, той не отстъпва контрола. Чрез акции клас B с право на глас той резервира съвсем толкоз здрав надзор върху Ford Motor, колкото е имал и дядо му.
Най-ранните IPO-та в Силициевата котловина, в това число тези на Varian Associates през 1956 година и Hewlett-Packard през 1957 година, са относително дребни излъчвания, целящи набиране на капитал, с цел да се избегне придобиване.
Към 1980 година IPO-то на Apple към този момент е за нещо друго - покупка на дял от лъскаво, обещаващо и доходоносно високотехнологично бъдеще.
„ От времето на Ева насам нито една ябълка не е предизвиквала такова прелъщение “, написа The Wall Street Journal на 7 ноември 1980 година, когато IPO-то на производителя на компютри за 110 млн. $ е най-голямото по-късно на Ford.
IPO-то на Netscape през 1995 година носи нещо ново: компания, която още не е печеливша, само че е толкоз търсена, че цената на акциите бързо се удвоява. Това оказва се като Big Bang IPO - моментът, в който Уолстрийт и Мейнстрийт се влюбват в обещанията на високотехнологичното бъдеще.
То е и предизвестие. Netscape губи „ войната на браузърите “ против Microsoft и скоро изчезва. Оттогава обаче - без значение какво споделя съотношението цена/печалба на Goldman - наподобява, че значение имат най-много огромните упования.
SpaceX е най-новият образец. Макар визиите на Мъск за великански ракети, орбитални AI центрове за данни и градове на Марс към момента да са най-вече упоритости, SpaceX към този момент е измежду най-скъпите компании в света, с пазарна капитализация от трилиони.
Самата компания признава в проспекта си: „ Имаме история на чисти загуби и може да не реализираме облага в бъдеще. “
А с цел да получат дял от производителя на ракети, вложителите би трябвало да се откажат от част от обичайните си права като притежатели. Мъск резервира 85% от правата на глас посредством същия ход с акции клас B, който в миналото употребява Хенри Форд II.
И все пак хората се редят за акции, както са го правили в предишното за B&O, Ford и Netscape.
Някои неща в никакъв случай не се трансформират. Сред тях е Goldman Sachs, която още веднъж е в центъра на процеса и прибира внушителните 100 млн. $ като съводещ поемател на емисията на SpaceX.
Това не е първият път, когато едно IPO трансформира разпоредбите на играта.
Първичните обществени предлагания преобразяват пазарите още от дебюта на Bank of North America през 1783 година, който слага началото на тази история за младата американска република.
Железопътната тресчица през XIX век за първи път уголемява вложението оттатък тесния кръг на богатите и го отваря към елементарните жители.
IPO-то на магазините Sears, Roebuck през 1906 година бележи възхода на търговията на дребно, както и на Goldman Sachs, която тогава води първото си първично обществено предложение. Петдесет години по-късно младият правоприемник на автомобилна династия Хенри Форд II демонстрира по какъв начин човек може да продаде част от компанията си, без в действителност да изгуби контрола върху нея, написа Barron`s.
Hewlett-Packard излиза на борсата през 1957 година, а скоро по-късно „ Силициевата котловина “ влиза в езика като знак на огромните технологии и огромните оценки. IPO-тата не престават да порастват: AT&T Wireless с 10,6 милиарда $ през 2000 година, Фейсбук с 16 милиарда $ през 2012 година и Alibaba с 22 милиарда $ през 2014 година
Сега върхът е на SpaceX. Той обаче може да се окаже временен, защото OpenAI и Anthropic приготвят лични мегалиствания, задвижвани от AI. Винаги има идващото огромно нещо.
Първото огромно нещо, от което младата република се нуждае, съгласно основоположника Александър Хамилтън, е национална банка. Неговият модел е Bank of England, чието финансиране е основно за индустриалната гражданска война във Англия - нещо, което Хамилтън желае Съединени американски щати да повторят.
„ Нима нашите хора с пари са по-малко просветени за личния си интерес или по-малко предприемчиви в преследването му? “, написа бъдещият финансов министър през 1780 година
„ Защо да не можем да имаме американска банка? “
Bank of North America получава харта през идната година във Филаделфия. Правомощията ѝ са лимитирани в съпоставяне със актуалните централни банки, само че тя оказва помощ за стабилизирането на финансите на страната.
Нейното IPO - 1000 акции по 400 $ всяка - слага началото на оживена търговия, най-малко откакто федералното държавно управление придобива 633 акции, обезпечени със заем от Франция. Хамилтън и Томас Джеферсън са измежду първите записали акции, само че множеството бумаги са притежавани от поданици на Филаделфия. Другите градове гледат със злоба.
През 1784 година в Бостън е учредена Massachusetts Bank, с цел да обслужва текстилните производители в Нова Англия. Няколко месеца по-късно Хамилтън провежда Bank of New York, с цел да финансира корабоплаването.
Със основаването на фондови тържища във Филаделфия през 1790 година и в Ню Йорк през 1792 година, както и на същинска централна банка посредством първата Bank of the United States през 1791 година, на американска почва стартира да пуска корени витален финансов пазар.
Железниците са първите огромни бизнеси на страната. Подобно на банките, те са основани, с цел да отговорят на търговски потребности.
Baltimore & Ohio, първата настояща железопътна линия в Съединени американски щати, стартира работа през 1830 година Тя е финансирана от търговци от Балтимор, които желаят достъп до растящите пазари оттатък Апалачите.
B&O е капитализирана с 3 млн. $, като половината акции са продадени на щата Мериленд и град Балтимор, а другата половина - на нетърпелива аудитория.
„ Повече от една четвърт от популацията на Балтимор - към 22 000 души - купува дял от железницата, като някои получават даже единствено част от акция от презаписаната емисия “, написа Дейвид Шли в книгата Steam City: Railroads, Urban Space, and Corporate Capitalism in Nineteenth-Century Baltimore.
Това слага началото на народен железопътен взрив. Но до момента в който релсите стартират да прорязват страната, балонът се пука няколко пъти. Най-тежкият срив провокира Паниката от 1873 година и хвърля страната в меланхолия.
Към началото на XX век съчетанието сред индустриализация и урбанизация основава нов вид американец - потребителя, написа Barron`s.
Появата на този консуматор е оповестена на Уолстрийт през 1906 година посредством IPO-то на Sears, Roebuck за 40 млн. $. Каталогът на компанията за поръчки по пощата носи стоките от магазините даже до изолирани селски домове. Той прави Ричард У. Сиърс богат и прочут.
„ Възходът на Сиърс е чудото на Уолстрийт “, гласи заглавие на Richmond, Va., Times от 10 юни 1906 година, с което се оповестява за IPO-то. „ Натрупа милиони за 15 години. “
Goldman Sachs оказва помощ за продажбата на акциите посредством нова идея - съотношението цена/печалба, индикатор за компании, които нямат твърдите активи на железниците или производителите на стомана.
Това отваря вратата на Уолстрийт към растящия бранш на търговията на дребно и големи нови източници на капитал. Goldman повежда процеса, като поема излъчвания на огромни имена в търговията и промишлеността, в това число F.W. Woolworth през 1912 година, Merck през 1919 година и General Foods през 1922 година
IPO-то на Sears обаче не е посрещнато еднопосочно.
Скептицизмът на някои елементи от Съединени американски щати към Уолстрийт е остарял и бездънен. Той може да се види и през днешния ден измежду тези, които се тормозят за SpaceX в пенсионните си проекти вид 401(k).
Хенри Форд споделя този песимизъм.
„ Аз не съм под Уолстрийт “, декларира вторият най-богат човек в страната след Джон Д. Рокфелер, заставайки на страната на клиентите си от Средна Америка и запазвайки непоколебим надзор върху Ford Motor до гибелта си през 1947 година
Хенри Форд II, който наследява компанията на дядо си, има по-добри връзки с финансовите пазари. Старшият сътрудник на Goldman Sachs Сидни Уайнбърг е негов непосредствен консултант, а през 1956 година го превежда през рекордното IPO на Ford Motor за 657,9 млн. $.
То провокира същинска тресчица за покупки.
„ Изтощени брокери споделят, че би трябвало да разпределят, а не да продават акции на Ford “, написа The Wall Street Journal на 17 януари 1956 година, откакто 10,2 млн. акции на емблематичния авто производител се оказват надалеч незадоволителни, с цел да задоволят търсенето.
Макар Форд II да се съгласява компанията да излезе на борсата, той не отстъпва контрола. Чрез акции клас B с право на глас той резервира съвсем толкоз здрав надзор върху Ford Motor, колкото е имал и дядо му.
Най-ранните IPO-та в Силициевата котловина, в това число тези на Varian Associates през 1956 година и Hewlett-Packard през 1957 година, са относително дребни излъчвания, целящи набиране на капитал, с цел да се избегне придобиване.
Към 1980 година IPO-то на Apple към този момент е за нещо друго - покупка на дял от лъскаво, обещаващо и доходоносно високотехнологично бъдеще.
„ От времето на Ева насам нито една ябълка не е предизвиквала такова прелъщение “, написа The Wall Street Journal на 7 ноември 1980 година, когато IPO-то на производителя на компютри за 110 млн. $ е най-голямото по-късно на Ford.
IPO-то на Netscape през 1995 година носи нещо ново: компания, която още не е печеливша, само че е толкоз търсена, че цената на акциите бързо се удвоява. Това оказва се като Big Bang IPO - моментът, в който Уолстрийт и Мейнстрийт се влюбват в обещанията на високотехнологичното бъдеще.
То е и предизвестие. Netscape губи „ войната на браузърите “ против Microsoft и скоро изчезва. Оттогава обаче - без значение какво споделя съотношението цена/печалба на Goldman - наподобява, че значение имат най-много огромните упования.
SpaceX е най-новият образец. Макар визиите на Мъск за великански ракети, орбитални AI центрове за данни и градове на Марс към момента да са най-вече упоритости, SpaceX към този момент е измежду най-скъпите компании в света, с пазарна капитализация от трилиони.
Самата компания признава в проспекта си: „ Имаме история на чисти загуби и може да не реализираме облага в бъдеще. “
А с цел да получат дял от производителя на ракети, вложителите би трябвало да се откажат от част от обичайните си права като притежатели. Мъск резервира 85% от правата на глас посредством същия ход с акции клас B, който в миналото употребява Хенри Форд II.
И все пак хората се редят за акции, както са го правили в предишното за B&O, Ford и Netscape.
Някои неща в никакъв случай не се трансформират. Сред тях е Goldman Sachs, която още веднъж е в центъра на процеса и прибира внушителните 100 млн. $ като съводещ поемател на емисията на SpaceX.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ