Откъде идва викът „Джеронимо“ преди скок
През 40-те години на предишния век американската войска тества дали би могло бойците да скачат с парашути от летящ аероплан. Едно от първите армейски звена, които се специализира в група за скоци, е ситуирано във Форт Бенинг, Джорджия. В нощта преди групата да направи първия си скок, всички се събират и излизат в града като програмата им се изчерпва с това да отидат да гледат филм и по-късно като цяло да се напият в някой бар. Твърди се, че филмът, който те гледат, е „ Geronimo “ от 1939 година, макар че това не се знае сигурно. Пределно ясно е обаче, че във кино лентата се споделя за един от представителите на индианския народ от Северна Америка – апачи (или апахи) – на име Джеронимо, тъй че се допуска, че това е филмът, който са гледали, тъй като малко или доста датите съответстват.
Ето целия филм:
Във всеки случай, до момента в който тече гуляят след кино лентата, един от редниците, Обри Еберхард, желае да покаже какъв брой не го е боязън и не се тормози за скока, който следва да се случи на идващия ден. Колегите му обаче изобщо не му имат вяра и самият Обри твърди, че един от тях му споделя: На което той отговоря, съгласно майор Джерард М. Девлин, „ Добре, по дяволите! Давам ви няколко жокера какво ще направя! За да ви потвърдя, че не се тревожа, когато скачам, ще извикам „ Джеронимо! “ колкото ми глас държи, когато на следващия ден скоча от самолета! “
Възможно е това да се базира на историята, че коренния американец Джеронимо получава това име от мексиканските бойци след няколко случая, в които Джеронимо, показвайки цялостно неуважение към личната си сигурност, атакува въоръжени мексикански бойци, без нищо друго с изключение на нож, и оцелява при всяка от тези офанзиви, макар че непрестанно стрелят по него.
Картина на Николо Антонио Колантонио, която демонстрира по какъв начин Свети Йероним Блажени вади тръна от лъвската лапа
На идващия ден, незабавно откакто Еберхард скача от вратата на самолета, той съблюдава обещанието си и изкрещява колкото му глас държи: „ Джеронимо! “ и прибавя няколко жеста, които имитират индиански войни, за повече резултат. Тази традиция да се прави неуместно възклицание допустимо най-силно в лицето на гибелта незабавно след скок от аероплан (парашутизма първоначално, несъмнено, не е бил прекомерно надеждно занятие и напълно предстоящо е давал доста жертви) се възприема и от сътрудниците на Еберхард.
Това става толкоз известно, че когато армията кръщава 501-и пехотен батальон за парашути през 1941 година, който е първият парашутен отряд за бойни дейности, те му дават името „ Джеронимо “, което е изписано и върху униформите им. Скоро практиката се популяризира и измежду останалите парашутисти, а по-късно в последна сметка обгръща и необятната аудитория с помощта на отразяването в медиите на тези парашутни войски, тъй като скачането от аероплан явно беше нещо ново по това време.
Джеронимо, 16 юни 1829 година – 17 февруари 1909 година (на езика чирикауа Goyaałé, в превод „ Прозяващият се “)
Действителният човек Геронимо става прочут с борбите, които води, против Мексико и Съединените щати, защото и двете страни провеждат дейности против земите на апачите.
Майката на Джеронимо, първата му брачна половинка и трите му деца са убити през 1858 година, когато мексиканските бойци атакуват група от племето, в която са той и фамилията му, до момента в който мъжете от групата отиват в близкия град за хранителни запаси. По-късно той се оженил още няколко пъти и има доста други деца с другите си дами, някои от които (както съпругите, по този начин и децата) също били убити или отвлечени.
Има легенда, съгласно която Джеронимо се скрива в пещера, преследван от американските бойци. Те го чакат извън, само че той и по този начин и не излиза. По – късно бойците чуват, че той е някъде към тях, само че и до ден сегашен не е открит вторият излаз на пещерата. Затова тя се споделя Пещерата на Джеронимо.
Пистолетът, който той носи, когато най-сетне се предава, Winchester от 1876 година, е изложен в Уест Пойнт., а ножът му е изложен в музея на Форт Силт.
