През 324 г. пр. Хр. Александър Велики завършил военната си

През 324 година прочие Хр. Александър Велики приключил военната си акция на изток. Достигнал до границата Индия, той се завърнал в остарялата персийска столица Суза, една от резиденциите на сваления ахеменидски държател Дарий. Градът се намирал по средата на някогашната персийска империя – основно звено сред Месопотамия и високото Иранско плато. Суза представлявала голям конгломерат от източен вид с голям замък, разграничен от внушителни по размери дворове, зали и пространства, украсени с барелефи и емайлирани плочи. Грандиозни изображения на царски бодигардове и облици на митични същества от източните религии красели величествения град. Ападана, великата зала на Суза, приемала в предишното пратеници от непознатите страни, а нейната квадратна платформа била поддържана от шест каменни колони, чиито високи над шест метра капители били украсени с изображения на животни, птици и цветя. Древната столица още пазела загатна за великолепие и популярност...

Александър дошъл там през януари 324 година прочие Хр. Усвоил към този момент източни обноски и заемки от персийските традиции, той въвел ахеменидския парад в своя двор. По време на източния поход македонският цар запазил остарялото разделяне на сатрапии (области), разрешил на всяка националност в империята да употребява своя език и обичаи, както и да поддържа локалните си религиозни култове. Самият той възприел ориенталски черти в етикета и структурата на империята. Носел облекло от персийски вид – дълга тога, пристегната в кръста с необятен колан, златна диадема – короната на Ахеменидските управници, и претендирал от поданиците си просикинезата – привет от подчинените, при който те падали по очи пред самодържеца, поднасяйки ръка пред устата си.

Реакцията на бойците му не закъсняла и те се вдигнали на протест, само че брожението било удавено в кръв. Александър желаел да сътвори една империя, една цивилизация и един народ. Ето за какво той решил да ожени своите офицери за персийски принцеси. Събитието щяло да ознаменува сливането на народите в голямата страна. Било планувано особено празненство в Суза, на което всеобщата женитба щяла да даде начало на един нов свят.Царят, който към този момент имал наследник от любовницата си, персийската принцеса Барсина, и бил женен за согдианката Роксана, се бракосъчетал по едно и също време и със сестрата, и с дъщерята на Дарий – Статира и Парисата (или Парисатида). Най-верните другари на Александър се оженили по едно и също време за други ахеменидски аристократки. Празникът бил проведен в луксозна и голяма квадратна шатра със страна над осемстотин метра. Петдесет златни и сребърни колони поддържали златоткания балдахин. Изобилието от блюда, вино, музика и красиви благородници предиздвикали владетеля да се провикне: “Персийските дами са мъчение за очите! ” Така 10 хиляди офицери от македонската войска се свързали с цвета на остарялата персийска страна. Т. нар. синкретизъм навлязъл надълбоко в живота и в битието на старите нации на Античността. Създадено било началото на елинистическия интервал от античната история, ерата на елинистическите царства, наследници на Александровата империя. Именно посредством сватбите в Суза сред македоните и знатните персийки се родили епигоните (наследниците) на елинизирания Изток. Започнала нова епоха в живота на Древния свят.