10-те археологически открития на 2021 г.
През 2021 година в археологията имаше някои изумителни находки, които дадоха доста данни за отминали събития, за бита, нравите и обичаите на античните. Ето и десетте най-значими открития на предходната година:
Богът паяк от Перу
Това е една удивителна фреска, на която е изобразен богът паяк, обагрен в охра, жълто, сиво и бяло. Тя беше открита през май върху стената на античен храм покрай град Ла Либертад в перуанската провинция Виру, на 500 км северно от столицата Лима.
Самият храм е изработен от кирпич и откривателите са го нарекли Томабалито - умалително от намиращия се наоколо стъпаловиден обект El Castillo de Tomabal, построен от хората от античната просвета Виру-Галинасу. Храмът е открит инцидентно, когато локални фермери разчиствали с багери пространството, с цел да разширят плантациите си за авокадо и захарна тръстика. По стената към момента личат следи от зъбите на багерната кофа, която е унищожила към 60% от храма, само че археолозите въпреки всичко са съумели да спасят част от находката.
Според учените храмът е построен от хората на културата Куписнике преди към 3200 година Някои артефакти от тази просвета имат изображения на паяци, които в доколумбовата ера са били свързвани с дъжда и плодородието. Тепърва следва проучването на непокътнатата неразрушена от багери към 1/3 от античния храм.
Най-старите човешки стъпки в Северна Америка
През септември 2021 година бе намерено доказателство, че хора са обитавали Америка цели 7000 години по-рано от предполаганото до момента. Свидетелство за това са 60 вкаменени отпечатъка от човешки стъпки, които група златотърсачи открива по крайбрежията на антично езеро в Националния парк " Уайт Сандс " в щата Ню Мексико.
Изследователите от Геоложката работа на Съединени американски щати дефинираха възрастта на находката посредством датиране на микроскопични семена на водни растения, открити паралелно с отпечатъците. Оказва се, че тези места са обитавани преди 23 000 години и това прави стъпките най-старите, откривани в миналото в Северна Америка.
Находката демонстрира, че хората са заселили южните елементи на континента, когато е бил пикът на последния ледников интервал. Те са минали от Азия през линия суша, свързваща днешна Русия с Аляска. Преди това се смяташе, че първите заселници са достигнали Северна Америка с лодки преди 16 000 г.
Най-старото гравирано украшение
През предходната година бе показано най-старото обработено украшение. Става въпрос за откъс от кост на елен, открит още в края на 2019 година в Пещерата на еднорога (Einhorn-hohle) в Западен Херц, на към 200 км югозападно от немската столица Берлин. Откритието се води през 2021 година, тъй като тогава е приключило проучването и фигурката бе показана пред света.
Според учените става въпрос за целеустремено издълбаване за декорация, като самото изображение е " женска фигура, планински пейзаж или нещо нереално ". Датировката - отпреди 51 000 година, пък трансформира визиите за неандерталците, считани за брутални същества, способни да се хранят, обличат, ловуват, домуват, само че не и на комплицирана и надлежно креативна мисъл.
Изследователите стигат до извода, че това е бижу, и тъй като костта стои изправена (може би е стояла в някой ъгъл на пещерата като статуетка), защото долният ѝ край е изпилен до равна повърхнина. Най-вероятно костта е била държана първо във вряща вода, с цел да омекне и да стане по-лесна за обработка с кремъчни принадлежности.
Изгубеният Златен град на Египет
През август известният египтолог Захи Хавас разгласи откриването на смятания за максимален античен град в Египет, останал под пясъците в продължение на 3400 години. Според специалистите това е една от най-важните находки след разкопаването на гробницата на Тутанкамон.
Златният град е открит покрай Луксор в Долината на царете. Той е бил построен по време на ръководството на фараона Аменхотеп III и в него има общо три негови двореца. Градът е процъфтявал по-късно и при Тутанкамон и Ай.
При разкопките са открити руините на кирпичени къщи, чиито стени са достигали до 3 м височина. Досега са разкрити няколко квартала, в които личат пекарна с пещи и съдове за предпазване, пространства за сушене на месо, работилници за облекла и сандали, както и административни и жилищни здания.
Част от пространствата са доста добре непокътнати и в тях са открити предмети от бита като цветни керамични съдове и тухли с печата на Аменхотеп III. Но също по този начин и пръстени, украшения и украшения със скарабеи.
Най-старата 3D карта в Европа
Тази антична каменна плоча с размери 2х1.5 м е открита още през 1900 година от археолога Пол дьо Шателие при разкопки в праисторическо гробище във Финистер, Западен Бретан. Тя е датирана на 1900-1650 година пр.н.е. и е била забравена с десетилетия в замъка на Дьо Шателие - Château de Kernuz.
Артефактът, известен като Плочата от Сен Блек, е преоткрит през 2014 година, само че едвам през април 2021 година учените стигат до извода, че браздите по повърхността съставляват карта на регион в Западен Бретан.
„ Наличието на повтарящи се претекстове, съединени с линии, допуска, че е изобразен регионът на Финистер, написа в бюлетина на Френското общество за антична история. По-специално става въпрос за релефно обрисуване на речната мрежа на река Одет с дължина към 30 км. Геолокационното съпоставяне е посочило 80% съвпадане.
Богът паяк от Перу
Това е една удивителна фреска, на която е изобразен богът паяк, обагрен в охра, жълто, сиво и бяло. Тя беше открита през май върху стената на античен храм покрай град Ла Либертад в перуанската провинция Виру, на 500 км северно от столицата Лима.
Самият храм е изработен от кирпич и откривателите са го нарекли Томабалито - умалително от намиращия се наоколо стъпаловиден обект El Castillo de Tomabal, построен от хората от античната просвета Виру-Галинасу. Храмът е открит инцидентно, когато локални фермери разчиствали с багери пространството, с цел да разширят плантациите си за авокадо и захарна тръстика. По стената към момента личат следи от зъбите на багерната кофа, която е унищожила към 60% от храма, само че археолозите въпреки всичко са съумели да спасят част от находката.
Според учените храмът е построен от хората на културата Куписнике преди към 3200 година Някои артефакти от тази просвета имат изображения на паяци, които в доколумбовата ера са били свързвани с дъжда и плодородието. Тепърва следва проучването на непокътнатата неразрушена от багери към 1/3 от античния храм.
Най-старите човешки стъпки в Северна Америка
През септември 2021 година бе намерено доказателство, че хора са обитавали Америка цели 7000 години по-рано от предполаганото до момента. Свидетелство за това са 60 вкаменени отпечатъка от човешки стъпки, които група златотърсачи открива по крайбрежията на антично езеро в Националния парк " Уайт Сандс " в щата Ню Мексико.
Изследователите от Геоложката работа на Съединени американски щати дефинираха възрастта на находката посредством датиране на микроскопични семена на водни растения, открити паралелно с отпечатъците. Оказва се, че тези места са обитавани преди 23 000 години и това прави стъпките най-старите, откривани в миналото в Северна Америка.
Находката демонстрира, че хората са заселили южните елементи на континента, когато е бил пикът на последния ледников интервал. Те са минали от Азия през линия суша, свързваща днешна Русия с Аляска. Преди това се смяташе, че първите заселници са достигнали Северна Америка с лодки преди 16 000 г.
Най-старото гравирано украшение
През предходната година бе показано най-старото обработено украшение. Става въпрос за откъс от кост на елен, открит още в края на 2019 година в Пещерата на еднорога (Einhorn-hohle) в Западен Херц, на към 200 км югозападно от немската столица Берлин. Откритието се води през 2021 година, тъй като тогава е приключило проучването и фигурката бе показана пред света.
Според учените става въпрос за целеустремено издълбаване за декорация, като самото изображение е " женска фигура, планински пейзаж или нещо нереално ". Датировката - отпреди 51 000 година, пък трансформира визиите за неандерталците, считани за брутални същества, способни да се хранят, обличат, ловуват, домуват, само че не и на комплицирана и надлежно креативна мисъл.
Изследователите стигат до извода, че това е бижу, и тъй като костта стои изправена (може би е стояла в някой ъгъл на пещерата като статуетка), защото долният ѝ край е изпилен до равна повърхнина. Най-вероятно костта е била държана първо във вряща вода, с цел да омекне и да стане по-лесна за обработка с кремъчни принадлежности.
Изгубеният Златен град на Египет
През август известният египтолог Захи Хавас разгласи откриването на смятания за максимален античен град в Египет, останал под пясъците в продължение на 3400 години. Според специалистите това е една от най-важните находки след разкопаването на гробницата на Тутанкамон.
Златният град е открит покрай Луксор в Долината на царете. Той е бил построен по време на ръководството на фараона Аменхотеп III и в него има общо три негови двореца. Градът е процъфтявал по-късно и при Тутанкамон и Ай.
При разкопките са открити руините на кирпичени къщи, чиито стени са достигали до 3 м височина. Досега са разкрити няколко квартала, в които личат пекарна с пещи и съдове за предпазване, пространства за сушене на месо, работилници за облекла и сандали, както и административни и жилищни здания.
Част от пространствата са доста добре непокътнати и в тях са открити предмети от бита като цветни керамични съдове и тухли с печата на Аменхотеп III. Но също по този начин и пръстени, украшения и украшения със скарабеи.
Най-старата 3D карта в Европа
Тази антична каменна плоча с размери 2х1.5 м е открита още през 1900 година от археолога Пол дьо Шателие при разкопки в праисторическо гробище във Финистер, Западен Бретан. Тя е датирана на 1900-1650 година пр.н.е. и е била забравена с десетилетия в замъка на Дьо Шателие - Château de Kernuz.
Артефактът, известен като Плочата от Сен Блек, е преоткрит през 2014 година, само че едвам през април 2021 година учените стигат до извода, че браздите по повърхността съставляват карта на регион в Западен Бретан.
„ Наличието на повтарящи се претекстове, съединени с линии, допуска, че е изобразен регионът на Финистер, написа в бюлетина на Френското общество за антична история. По-специално става въпрос за релефно обрисуване на речната мрежа на река Одет с дължина към 30 км. Геолокационното съпоставяне е посочило 80% съвпадане.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ