Всички пишат за Полковника
През 2019 година в Университета в Санта Марта, на 88 км от Аракатака, на влиятелен конгрес върху творчеството на Габриел Гарсия Маркес, трима изтъкнати колумбийски литератори единомислещо вземат решение фокусът на полемиката да бъде " Полковникът няма кой да му написа ", а не " Сто години самотност ", тъй като най-известната творба е комплициран,труден, безизходен роман-лабиринт, а " Полковникът " е компактен, стилен, къс разказ (1961) и е разгласен за неоспорим драгоценен камък в короната на Нобеловия лауреат. Тъкмо тази скъпоценност с огромно наслаждение си разрешавам да предложа на вниманието на българските читатели (изд. Лъчезар Минчев). Вече е по книжарниците!
С тези думи преди 20 часа преводачът Емилия Юлзари разгласи излизането на нов превод на Маркес. Оттогава нетрадиционният превод провокира стотици мнения в обществените мрежи. Самата Юлзари изяснява за заглавието това: " Нарочно е по този начин. Чупим статуквото ". И на повдигнатите въпроси споделя: " Първият превод е с тъкмо това заглавие. Г. Г. Маркес можеше да написа Nadie le escribe al coronel или No hay quien le escriba al coronel, само че създателят концептуално е сложил Полковникът преди всичко, той е основният. Няма в тази ситуация не е неопределен глагол (Няма хляб),а е персонален, 3 лице, ед. ч. (аз нямам, ти нямаш, той НЯМА) ".
Публикуваме някои от най-интересните мнения по тематиката от " Facebook ".
" Полковникът няма кой да му написа " e eдинственият верен превод на El coronel no tiene quien le escriba. Който знае испански, който познава Маркес, няма по какъв начин да не разбере, че това е единственият метод да се преведат на български музиката на испанския език, самотата на протагониста, войнствеността на природата и специалността му и бездната на нямането му. Той няма кой да му написа, това е сърцевината на книгата, той е субектът на нямането, както се обосновава госпожа Емилия Юлзари, която не познавам, само че бих желала да я познавам въз основа на това нейно лингвистично решение.
Няма кой да написа на полковника би звучало сякаш той работи в офис за недвижими парцели. А тази тъжна, граматически правилна парченце " си ", която някои оферират ( " полковникът си няма " ) лишава цялата могъща трагичност на основната фигура. С това неосъществено и закомплексовано " си ", което си живурка единствено в учебниците, Полковникът от репрезентант на цялостен един обаян континент се трансформира в квартален гамен.
Граматиката са я написали хора, и отново хора могат да решат да я трансформират, и в случай че ще я трансформира някой, то ще са писателите, а преводачите също са такива. Както написа Витгенщайн, границите на моя език са и границите на моя свят, и е време и за българския език да помръдне и да поотпусне границите си.
Испанският надалеч не ми е матерен, само че си давам сметка, че до момента в който на испански имаме ясното разграничаване сред " tiene " и " hay ", на български и двете се показват с " няма " – което основава двусмисленост, персонално за мен – притеснителна.
И тъй като от 10 израза, съдържащи " няма " в българския език, в осем или девет се засяга " hay ", ролята на сричката " си " е да оразличи използването – макар съществуването на цялостен член изразът " Полковникът няма кой да му написа " е замайващ, даже неясен на пръв взор за мнозина.
Там е работата, обаче, че при прибавянето на " си " ( " Полковникът си няма кой да му написа " ) изразът добива друг смисъл – прибавя се детайл на милозливост, благосклонност може би. И нещата стартират да звучат иначе.
Оттам и нуждата да се прибегне до " Няма кой да написа на полковника " като най-разумен (сякаш) компромис.
И въпреки всичко българският синтаксис има свои условия, които не би трябвало безусловно да имитират испанския, в случай че звученето - това МУ написа не би споделил никой образован българин, в случай че желае да се изрази добре, изтънчено, в случай че щете - нервира. Мен ме нервира даже и откакто разбрах за какво по този начин е направено заглавието на български. И откакто видях, че испанският в действителност слага полковника като индивид на нямането. Принципният въпрос за мен е преводачът добър български ли би трябвало да цели или добра прилика на непознатия език, от който превежда.
Аз може би съм единствената, която харесва тъкмо това заглавие. Да, по този начин се приказва, в несъмнено историческо време, от някакви хора в Южна Америка. За мен този превод на заглавието е същински, правилен, и ми стиска сърцето. На който му е смешно, да се смее.
Изборът заглавието да стартира с " Полковникът ", а не " На полковника " (.. няма кой да му пише), или `Няма кой да написа на полковника " ми се вижда задоволително добре защитим с това, че даже първото изречение стартира с " Полковникът ": " El coronel destapó el tarro del café y comprobó que no había más de una cucharadita ".
Дори на истинската корица заглавието " El coronel no tiene quien le escriba " е изписано по този начин: " El coronel / no tiene / quien le escriba " (). Според мен в избора на преводача има смисъл. Toй може да не е толкоз явен на пръв взор, съгласна съм. Въпросът е до каква степен сме склонни да приемем заглавие, което подава едно смело краче да пристъпи леко отвън хоризонта на упованията на читателя, и какъв брой от читателите са склонни/способни да виждат в по-различния избор стилистична предумишленост.
Ако в даден социокултурен подтекст (като настоящия, в който грамотните хора се усещат обществено натикани в ъгъла, outnumbered в морето от неграмотност) това заглавие рискува да не бъде възприето със същата близост, на каквато то би се радвало, в случай че го нямаше този блян към реграматизация (къде от неведение, къде по общественообразователни причини), то може би има смисъл то да бъде заменено с по- " граматично " от редактора. Друг е въпросът, че започваме да приказваме и четем един все по-редуциран откъм синтетично многообразие български, в който мъчно се оправяме с инверсия или различен словоред, само че елементарно одобряваме сбъркания словоред под въздействие на британски.
Харесвам заглавието - като човек, четец и испанист. Съдържа по едно и също време брилянтна акуратност и прилежащата драматичност, а мисленето върху нюансите на тази композиция единствено би било в допълнение богатство за читателя. Без си.
Това, което предлага госпожа Юлзари, е полковникът да е подлог и да няма, да не разполага с човек, който да му написа: полковникът няма пишещи му. Както е в " Аз нямам кой да ми написа ". Така в действителност става, звучи необичайно на пръв взор, само че става, стига да се осмисли по този метод от читателя. На мен тази опция ми убягна, само че артикулираният мотив на госпожа Юлзари ме накара да премисля препоръчаното от нея. Въпросът е дали това е допустимо да се случи при третолична форма без пояснителен текст.
С тези думи преди 20 часа преводачът Емилия Юлзари разгласи излизането на нов превод на Маркес. Оттогава нетрадиционният превод провокира стотици мнения в обществените мрежи. Самата Юлзари изяснява за заглавието това: " Нарочно е по този начин. Чупим статуквото ". И на повдигнатите въпроси споделя: " Първият превод е с тъкмо това заглавие. Г. Г. Маркес можеше да написа Nadie le escribe al coronel или No hay quien le escriba al coronel, само че създателят концептуално е сложил Полковникът преди всичко, той е основният. Няма в тази ситуация не е неопределен глагол (Няма хляб),а е персонален, 3 лице, ед. ч. (аз нямам, ти нямаш, той НЯМА) ".
Публикуваме някои от най-интересните мнения по тематиката от " Facebook ".
" Полковникът няма кой да му написа " e eдинственият верен превод на El coronel no tiene quien le escriba. Който знае испански, който познава Маркес, няма по какъв начин да не разбере, че това е единственият метод да се преведат на български музиката на испанския език, самотата на протагониста, войнствеността на природата и специалността му и бездната на нямането му. Той няма кой да му написа, това е сърцевината на книгата, той е субектът на нямането, както се обосновава госпожа Емилия Юлзари, която не познавам, само че бих желала да я познавам въз основа на това нейно лингвистично решение.
Няма кой да написа на полковника би звучало сякаш той работи в офис за недвижими парцели. А тази тъжна, граматически правилна парченце " си ", която някои оферират ( " полковникът си няма " ) лишава цялата могъща трагичност на основната фигура. С това неосъществено и закомплексовано " си ", което си живурка единствено в учебниците, Полковникът от репрезентант на цялостен един обаян континент се трансформира в квартален гамен.
Граматиката са я написали хора, и отново хора могат да решат да я трансформират, и в случай че ще я трансформира някой, то ще са писателите, а преводачите също са такива. Както написа Витгенщайн, границите на моя език са и границите на моя свят, и е време и за българския език да помръдне и да поотпусне границите си.
Испанският надалеч не ми е матерен, само че си давам сметка, че до момента в който на испански имаме ясното разграничаване сред " tiene " и " hay ", на български и двете се показват с " няма " – което основава двусмисленост, персонално за мен – притеснителна.
И тъй като от 10 израза, съдържащи " няма " в българския език, в осем или девет се засяга " hay ", ролята на сричката " си " е да оразличи използването – макар съществуването на цялостен член изразът " Полковникът няма кой да му написа " е замайващ, даже неясен на пръв взор за мнозина.
Там е работата, обаче, че при прибавянето на " си " ( " Полковникът си няма кой да му написа " ) изразът добива друг смисъл – прибавя се детайл на милозливост, благосклонност може би. И нещата стартират да звучат иначе.
Оттам и нуждата да се прибегне до " Няма кой да написа на полковника " като най-разумен (сякаш) компромис.
И въпреки всичко българският синтаксис има свои условия, които не би трябвало безусловно да имитират испанския, в случай че звученето - това МУ написа не би споделил никой образован българин, в случай че желае да се изрази добре, изтънчено, в случай че щете - нервира. Мен ме нервира даже и откакто разбрах за какво по този начин е направено заглавието на български. И откакто видях, че испанският в действителност слага полковника като индивид на нямането. Принципният въпрос за мен е преводачът добър български ли би трябвало да цели или добра прилика на непознатия език, от който превежда.
Аз може би съм единствената, която харесва тъкмо това заглавие. Да, по този начин се приказва, в несъмнено историческо време, от някакви хора в Южна Америка. За мен този превод на заглавието е същински, правилен, и ми стиска сърцето. На който му е смешно, да се смее.
Изборът заглавието да стартира с " Полковникът ", а не " На полковника " (.. няма кой да му пише), или `Няма кой да написа на полковника " ми се вижда задоволително добре защитим с това, че даже първото изречение стартира с " Полковникът ": " El coronel destapó el tarro del café y comprobó que no había más de una cucharadita ".
Дори на истинската корица заглавието " El coronel no tiene quien le escriba " е изписано по този начин: " El coronel / no tiene / quien le escriba " (). Според мен в избора на преводача има смисъл. Toй може да не е толкоз явен на пръв взор, съгласна съм. Въпросът е до каква степен сме склонни да приемем заглавие, което подава едно смело краче да пристъпи леко отвън хоризонта на упованията на читателя, и какъв брой от читателите са склонни/способни да виждат в по-различния избор стилистична предумишленост.
Ако в даден социокултурен подтекст (като настоящия, в който грамотните хора се усещат обществено натикани в ъгъла, outnumbered в морето от неграмотност) това заглавие рискува да не бъде възприето със същата близост, на каквато то би се радвало, в случай че го нямаше този блян към реграматизация (къде от неведение, къде по общественообразователни причини), то може би има смисъл то да бъде заменено с по- " граматично " от редактора. Друг е въпросът, че започваме да приказваме и четем един все по-редуциран откъм синтетично многообразие български, в който мъчно се оправяме с инверсия или различен словоред, само че елементарно одобряваме сбъркания словоред под въздействие на британски.
Харесвам заглавието - като човек, четец и испанист. Съдържа по едно и също време брилянтна акуратност и прилежащата драматичност, а мисленето върху нюансите на тази композиция единствено би било в допълнение богатство за читателя. Без си.
Това, което предлага госпожа Юлзари, е полковникът да е подлог и да няма, да не разполага с човек, който да му написа: полковникът няма пишещи му. Както е в " Аз нямам кой да ми написа ". Така в действителност става, звучи необичайно на пръв взор, само че става, стига да се осмисли по този метод от читателя. На мен тази опция ми убягна, само че артикулираният мотив на госпожа Юлзари ме накара да премисля препоръчаното от нея. Въпросът е дали това е допустимо да се случи при третолична форма без пояснителен текст.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ