През 2019 г. е трудно да си представим нещо да

През 2019 година е мъчно да си представим нещо да провокира величествен скандал. Още повече някоя картина. Затова и когато се взираме в семплата комбинация на картината на Джон Сингър Сарджънт „ “ недоумяваме какво може да е разбунило духовете в парижкото общество в края на XIX век. И то до степен, в която и художникът, и неговият модел са били отхвърлени от обществото.

Днес картината е въплъщение на елегантността. Жена с безупречна бяла кожа, мистериозно лъчение, с едната ръка държи ветрило, а с другата внимателно допира масата. Моделът, облечен в скъпа черна рокля, е парижанката. И макар художествените качествата на картината, тя остава в историята повече със абсурда, който провокира след „ премиерата “ си на парижкия Салон на изкуствата през 1884 година Отзвукът е толкоз мощен, че създателят на творбата се мести в провинцията, а репутацията на модела му е вечно унищожена.

Мнозина имат вяра във версията, че абсурдът е породен от първичната версия на картината, в която една от презрамките на роклята е увиснала предизвикателно от рамото на модела.

Джон Сингър Сарджънт е роден в Италия през 1856 година в фамилията на лекар и майка, обезверено копнееща да бъде част от висшите кръгове на обществото. Семейството непрестанно пътува из Европа на ръба на банкрута. Въпреки компликациите, майката на Сарджънт обезпечава средствата, с цел да може той да се образова в известно парижко ателие за художници. Художникът взе участие за първи път на Парижкия салон на изкуствата през 1877 година с портрет на негова другарка от детството. Картината му бележи огромен триумф и поръчките за портрети от висшите пластове на обществото зачестяват. Скоро Сарджънт си построява известност на художник, който рисува богати дами с позиция и средства за сходни суети.

Джон Сингър Сарджънт

В същото време една жена е на върха на славата си в Париж. Мадам Виржини Готро е известна със своето благородническо родословие, елегантността си и любовния си живот. Женена за два пъти по-възрастен от нея банкер тя постоянно попада сред страниците на таблоидите по разнообразни мотиви, измежду които и извънбрачни афери. Тези, които не я ненавиждат, се възхищават на елегантността, фигурата и излъчването й. Родена е в Ню Орлиънс малко преди експлоадирането на Гражданската война в Съединени американски щати (1961 – 1965) и може да се каже, че е породист потомък на Стария Юг, за който сме чели в пиесите на Тенеси Уилямс и романа „ Отнесени от вихъра “. Баща й е боен, който е погубен по време на войната. Когато Виржини е на осем, двете с майка й се местят във Франция, където момичето получава положително обучение и позиция в парижкото общество.

Виржини Амели Авеньо Готро

Художникът е покорен от тази жена и пожелава да я нарисува за лично наслаждение. Според биографите на Сарджънт, той е показан на Готро от неин ухажор доктор, който художникът е рисувал. Но Виржини Готро е костелив орех и в началото отхвърля да театралничи.

След доста увещания се съгласява, само че пожелава да не бъде рисувана в Париж, а по време на лятната почивка със брачна половинка й в Бретан. Мадам Готро е импулсивна, нетърпелива и не харесва дългия и протяжен развой по рисуването, през който би трябвало да стои неподвижно. Сарджънт пътува от Париж до Бретан неведнъж и се оплаква на свои другари, че се бори с „ ненарисуваемата “ мадам Готро. Трудна или не, е реалност, че Сарджънт прави няколко нейни портрета.

„ Мадам Готро подвига тост “

След голям брой скици и подготовка, художникът съумява да приключи портрета в точния момент за Салона през 1884 година Картината е посрещната с остри възгласи на отрицание. След салона славата бързо мина в освиркване, а мадам Готро се трансформира в обект на насмешки в парижките дневни.

За всички разпуснатата презрамка е отпратка към изчезналия морал на Виржини Готро. Но и това не се появява инцидентно, тъй като Готро към този момент си е спечелила известност на прелюбодейка. Любовните й афери са добре известна обществена загадка. Смята се, че е имала връзки с висши държавни лица и дипломати. Подобно обществено излагане на половост докарва на Готро доста неприятности. Отвъд разпуснатата презрамка, критиците са твърдо срещу тенът й. Позата, съзнателно избелената кожа, цветовете на картината… всичко е под прицел.

Майката Виржини е унищожена също. „ Цял Париж се подиграва на щерка ми… Тя е унищожена. Хората ми ще са принудени да се пазят. Тя ще почине от тъга. “

Оригиналният портрет, изложен през 1884 година

В същото време Сарджънт е надълбоко смутен за своята лична известност. Критиците дотам нападат работата му, че той склонява да направи една решаваща за картината смяна. След края на изложбата преправя картината, тъй че презрамката да си пристигна на мястото – на рамото на мадам Готро. През 1886 година се мести в Лондон, където умира през 1925 година Мадам Виржини Готро умира през 1915 година на 56 години в Кан.

През 1916 година прави самобитен жест към своя модел. Когато дава картината на музея Метрополотън упорства да бъде скрита самоличността на мадам Готро. Така се ражда заглавието, под което през днешния ден познаваме картината, трансформирала се в класика поради своята история.