Астрономите предлагат нов начин, по който можем да търсим извънземни
През 2018 година светът се развълнува от една необикновена звезда. Тогава бе открито, че KIC 8462852, по-известна като Звездата на Бояджиян, понижава по необикновен метод.
Когато някоя планета обикаля към звездата си, тя блокира несъмнено количество светлина и я кара да потъмнява от нашата позиция на Земята. Когато обаче астрономите преглеждат KIC 8462852, те откриват, че тя потъмнява в променливи количества. Това води до необуздани спекулации, че може да сме разкрили „ сфера на Дайсън “ – теоретична мегаструктура, издигната от напреднала извънземна цивилизация към звезда, с цел да употребява нейната сила.
Разбира се, това съмнение се оказва неверно. Но в нова още нерецензирана публикация, астрономите оферират, че „ сферите на Дайсън “ може би не са най-хубавата концепция за напреднала цивилизация, и оферират по-жизнеспособна опция: пренасяне на планети посредством лазерни лъчи.
Фрийман Дайсън
Екипът изяснява, че когато физикът Фрийман Дайсън е предложил сферата си, не сме знаели за евентуалните милиарди планети даже в границите на нашата вселена.
„ При такова обилие от планети не би имало потребност да се унищожава цялата планетарна система, с цел да се направи една сфера “, пишат те в публикацията си. „ Освен това, с цел да се построи единствено една обвивка с дебелина 8-20 см, ще е нужен целият скален материал на Слънчевата система, в това число Земята, което ще унищожи всеки вероятен живот, което опонира на правилото за планетарна отбрана – политиката на Организация на обединените нации, която контролира опазването на Слънчевата система. “
Вместо това те изследват силата, нужна за преместването на планетите на разнообразни орбити. Идеята е, че една напреднала цивилизация, която търси повече запаси или желае да се реалокира в обитаемата зона на слънчевата си система, би могла да реалокира цели планети.
„ Тези премествания могат да се правят при непрекъснато ускоряване с ниска двигателна сила, като се употребяват насочващи лазери с висока мощ, което ще докара до последователно спираловидно прекачване от една орбита на друга. “
Методът би могъл да се употребява за преместване на ресурсите на други планети до нас или даже за пренасяне на Марс в обитаемата зона, като може би се разтопят ледените шапки и се изпрати вода в атмосферата, която да помогне за тераформирането на алената планета в обитаема. Екипът е пресметнал, че това би изисквало доста по-малко сила и запаси, в сравнение с построяването на сфера на Дайсън.
Още по-вълнуващо е, че за тип като нас, който към момента не е подготвен да играе билярд с планети, в случай че извънземните към този момент вършат сходно нещо, то ние имаме мотив да се оглеждаме за него. Екипът открива, че лазерите ще могат да бъдат открити със сегашната ни технология, освен това на относително ниска цена. Възможно е даже да успеем да открием тези цивилизации, в случай че те (разбираемо) се пробват да се скрият от Вселената.
„ Ако напреднали цивилизации са способни да реалокират планети благодарение на лазери, евентуално те биха имали софтуерните благоприятни условия да го създадат, без да оставят никакви откриваеми следи. Възможно е те да са създали способи за задвижване, които не създават никакви откриваеми излъчвания “, написа екипът. „ Тогава от кое място знаем, че напреднали цивилизации са премествали планети в обитаемата зона към звездата си? Ако някой напреднал тип към този момент е преместил планета, тогава бихме видели прекалено много планети в тази зона. “
Разглеждането на слънчеви системи с огромен брой планети в обитаемата зона – като да вземем за пример системата TRAPPIST-1, която има четири – може да бъде най-хубавият метод да се търсят сигналните знаци на цивилизация, която реалокира планети с лазерни лъчи. Необичайната звездна система Kepler-20 с 6 планети наоколо до звездата хазаин може да се окаже още по-интересна. „ Необичайното тук е, че планетите се редуват сред дребни и огромни с увеличение на дистанцията от звездата. Това е изцяло друго спрямо нормалната обстановка с дребни вътрешни планети и външни газови колоси “, изяснява екипът и прибавя: „ Напълно допустимо е такива планетни системи да са изкуствено построени посредством съзнателно пренасяне. “
