Ноа Ноа от Пол Гоген – до Таити и назад
През 2018 година се навършват 115 години от гибелта на великия френски художник.
През 1894 година фамозният френски живописец, ваятел и график Пол Гоген изоставя буржоазна Европа, с цел да реализира една остаряла фантазия на Ван Гог – да заживее в тропическия парадайс на Таити. Там той открива един самостоятелен с условности свят – непокътнати острови, диви традиции и напълно нова просвета, която вечно трансформира метода му на мислене.
Освен серия от най-прочутите си картини в Таити Гоген основава и „ Ноа Ноа “ – впечатляващия дневник на една артистична задача.
Райско място. Уханно място.
Таити, където заран животът се разсънва със смях, по този начин, както и е задремал. Където удоволствието е единствената работа и самият труд се трансформира в наслаждение. Мъжете пеят, а дамите с танци изобразяват любовта, която канят с настъпването на нощта. Сгъстено в непрогледните глъбини на гората, уханието на наслада опиянява пътешественика, а несвършващото лято нашепва за безконечна младост...
Поезия и прозаичност, сън и реалност се преплитат, с цел да опишат приказка за Рая. Гоген запечатва спомените си в десетки картини и една книга, отдадени на мястото, което е бил принуден да напусне, само че то вечно остава негов дом.
Самият ръкопис има не по-малко любопитна орис от фамозния си основател. Преди да замине за Таити, Гоген предава ръкописа на поета Чарлз Морис (1860-1919), който го пази до 1908 година, след което го предава на издателя Едмънд Сагот за споразумяване на задълженията си. Поради последвалата гибел на Гоген, финансовите неуредици сред фамилията му и издателството и експлоадирането на Първата международна война първият ръкопис на „ Ноа Ноа “ е пропуснат за близо четиридесет години и е оповестен едвам през 1924 година
С пълнокръвните и цветни описания на таитянските легенди и митове, завладяващите любовни истории и метафизичен търсения, и нежната лирика, съхранила вечно в себе си картината на Рая, „ Ноа Ноа “ заема своето почтено място измежду шедьоврите на гения Гоген.
През 1894 година фамозният френски живописец, ваятел и график Пол Гоген изоставя буржоазна Европа, с цел да реализира една остаряла фантазия на Ван Гог – да заживее в тропическия парадайс на Таити. Там той открива един самостоятелен с условности свят – непокътнати острови, диви традиции и напълно нова просвета, която вечно трансформира метода му на мислене.
Освен серия от най-прочутите си картини в Таити Гоген основава и „ Ноа Ноа “ – впечатляващия дневник на една артистична задача.
Райско място. Уханно място.
Таити, където заран животът се разсънва със смях, по този начин, както и е задремал. Където удоволствието е единствената работа и самият труд се трансформира в наслаждение. Мъжете пеят, а дамите с танци изобразяват любовта, която канят с настъпването на нощта. Сгъстено в непрогледните глъбини на гората, уханието на наслада опиянява пътешественика, а несвършващото лято нашепва за безконечна младост...
Поезия и прозаичност, сън и реалност се преплитат, с цел да опишат приказка за Рая. Гоген запечатва спомените си в десетки картини и една книга, отдадени на мястото, което е бил принуден да напусне, само че то вечно остава негов дом.
Самият ръкопис има не по-малко любопитна орис от фамозния си основател. Преди да замине за Таити, Гоген предава ръкописа на поета Чарлз Морис (1860-1919), който го пази до 1908 година, след което го предава на издателя Едмънд Сагот за споразумяване на задълженията си. Поради последвалата гибел на Гоген, финансовите неуредици сред фамилията му и издателството и експлоадирането на Първата международна война първият ръкопис на „ Ноа Ноа “ е пропуснат за близо четиридесет години и е оповестен едвам през 1924 година
С пълнокръвните и цветни описания на таитянските легенди и митове, завладяващите любовни истории и метафизичен търсения, и нежната лирика, съхранила вечно в себе си картината на Рая, „ Ноа Ноа “ заема своето почтено място измежду шедьоврите на гения Гоген.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ