Еньовден не е просто дата в календара; той е древен

Еньовден не е просто дата в календара; той е античен таен портал, времето на лятното слънцестоене, когато Слънцето доближава върха на своята златна мощност, измива се в живите води на изворите и заиграва от наслада, преди да тръгне с първата си мудна стъпка обратно към есента и зимата . В този заветен откъслек от цикъла се прави мистичният брак сред Огъня на Небето и Водата на Земята. Това е мигът на най-великото свещенодействие, възпято от поети и закодирано от отдадени – нощта на билките, пророческите сънища и вълшебните създания. Когато пристъпваме към този празник, ние не просто си спомняме за старите национални традиции, а се допираме до пулса на самата Вселена, умиваме очите си с лековитата утринна роса и разтваряме длани към изгряващото Слънце, с цел да възстановим нарушавания баланс в себе си и да се завърнем към своя чист и безконечен извор на живот.

В християнската традиция Еньовден съответствува с рождеството на Свети Йоан Кръстител, което придава на празника спомагателен нравствен и набожен смисъл. В англосаксонския свят този тайнствен миг е прочут като Midsummer (Средата на лятото). Великият Уилям Шекспир е кодирал в своята гениална комедия „ Сън в лятна нощ “ точно онази особена, гранична магия, когато воалът сред световете изтънява, а действителността се смесва с духовното царство. В тази нощ разсъдъкът заспива, с цел да даде път на сетивата, а билките, капките роса и първите лъчи на изгряващото Слънце получават силата да лекуват, да трансформират ориси и да разсънват любов.

Езотеричната същина на Еньовден е обвързвана с абсолютния успех на Светлината и последващия завой на годината към тъмнината. В мига на лятното слънцестоене Слънцето като че ли стопира на небесния свод – то е в своя разцвет, излива цялата си галактическа мъжка сила (Ян) върху земята. В отговор на това земната природа доближава върха на своята женска, плодородна мощ (Ин).Според вярванията, в нощта преди празника Слънцето „ се къпе “ във водните извори, по тази причина росата, която пада по тревите преди изгрев, е жива небесна вода, заредена със безоблачен код. Когато хората се търкалят в нея или умиват очите си, те в действителност правят свещенодействен обред по филтриране и приемане на тази мощна галактическа сила непосредствено в телата си.

Вярва се още, че в нощта против празника земните глъбини се отварят, заровените съкровища светят с мек пламък, а лечебните треви получават двойна, магическа мощ, тъй като към този момент са поели съсредоточения безоблачен заряд. Нашите предшественици са знаели, че билките би трябвало да се берат в ранни зори, до момента в който росата още е по тях и преди Слънцето да ги е „ докоснало “ с директните си, изсушаващи лъчи.Еньовчето, маточината и жълтият кантарион (наричан на Запад билката на Свети Йоан) не са просто лечебни растения – те са същински кондензатори на светлина. Жълтият кантарион, да вземем за пример, със своите златисти цветове, съхранява в себе си небесния огън. Точно по тази причина в националната медицина и до през днешния ден той се употребява като най-мощния естествен антидепресант – растението безусловно вкарва слънчева светлина в тъмните и депресивни кътчета на човешката душeвност.

Изгревът на Слънцето на Еньовден е висшият миг, обгърнат в бездънен мистицизъм. Според преданията, когато то се покаже на хоризонта, „ трепти “, „ играе “ и се завърта три пъти от наслада, че е достигнало върха на своята мощ. Всеки, който успее да види този първи, потрепващ изгрев, ще бъде здрав през цялата година. В таен проект това е миг на шифроване на съзнанието. Изгряващото Слънце изпраща към Земята последната си най-чиста и мощна вълна от витална сила (Прана), преди да стартира бавното си оттегляне към зимата. Затова ритуалът изисква хората да застанат с лице към изгрева, да разтворят длани и да поемат светлината, трансформирайки се в живи приемници на галактическия огън.

Традицията да се плете огромният Еньовски венец от 77 билки и половина, като за всяка болежка има лек, а половинката е за „ незнайната болест “ – онази, която няма име, която е на душевна или магическа основа. Преминаването под венеца е ритуално прераждане. Човек оставя остарялата си, болна или изтощена сила зад себе си и минава напред в новия цикъл рафиниран, освежен и закрилян.

Шекспировият „ Сън в лятна нощ “ ни припомня, че тази нощ е и времето на феите, елфите и духовете на природата (елементалите). В езотериката се счита, че през този интервал границата сред материалното и ефирното е толкоз тънка, че душите ни елементарно могат да пътуват в астралния свят. Точно по тази причина сънищата против Еньовден са оракулски, наситени с ярки знаци и отговори на дълбоки вътрешни въпроси.

Светът става магически, с цел да ни научи на нещо извънредно значимо, което актуалното човечество е не запомнило – че ние не сме отделени от природата, а сме част от нейния безконечен темп. Когато се настроите на вълната на слънцестоенето, когато се поклоните пред лечебната мощ на земята и поемете утринната влага, вие възстановявате хармонията в себе си и се завръщате към своя личен, чист извор на живот.

На 24 юни имен ден имат: Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна (тъй като е кръстена на билките). На 24 юни честват също фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на тогавашните знахари. 

Снимки: Magnific