Китайският крем за лице на 2700 години
През 2017 и 2018 година екип от учени, управителен от Имин Ян от Китайската академия на науките в Пекин, изследват гробница на 2700-годишен аристократ в археологическия обект Лиджиава в Северен Китай, когато откриват нещо необичайно: дребен бронзов буркан, цялостен с жълто-бели бучки.
Както Майкъл Маршал оповестява за New Scientist, Ян и сътрудниците му използват химически разбори, с цел да разпознават материала вътре в буркана като тип крем за лице, което прави благородника един от, в случай че не и най-ранният, известни образци за китаец, употребяващ козметика. Откритията им, оповестени в списание Archaeometry, допускат, че индивидът е заровен в Лиджиава през интервала „ Пролети и есени “ (771–476 година прочие н. е.).
Според Nature news, сместа е направена от животинска лой и лунно мляко – кремообразно, сходно на тиня вещество, намерено във варовиковите пещери. Преобразувано в изсъхнал прахуляк при извличането му от покрива на пещера, лунното мляко резервира своя ослепителен бял цвят, когато се комбинира с животинска лой и се нанесе върху лицето, написа Нейтън Фалде за Ancient Origins.
Лунно мляко
Избелването на лицето с козметика може да е помогнало на аристократа да утвърди статуса си над членовете на обществото от по-ниска класа, съгласно Bob Yirka от Phys.org.
„ Историческите записи от интервала преди Цин разказват избелването на лицето посредством козметична приложимост като източник на културна горделивост “, отбелязва проучването. „ Избеленото лице с изкуствен загар може да прикрие… кожни недостатъци и бръчки, създавайки тип на младостта и хубостта с фасон възвишен и прелъстителен за аристократичната класа. “
Също по този начин, откривателите теоретизират, че кремът може да е играл роля в религиозните церемонии. Предишни проучвания демонстрират, че ранните почитатели на китайската философска традиция даоизмът са вярвали, че в пещерите се намират минерали, пропити с вълшебен свойства.
Наскоро оцененият крем – дружно с други лосиони за лице, открити в гробниците на елитни членове на китайското общество – демонстрира, че козметичната промишленост към този момент е станала профилирана до началото на „ Пролети и есени “, съгласно изследването. Епохата получава името си от пролетните и есенните летописи, които са хроника на близо 250 години от положението на династията Джоу в историята на Лу.
„ Тази работа ни дава ранен образец за козметично произвеждане в Китай и, дружно с разпространяването на други сходни козметики през този интервал, допуска напредък на прохождаща козметична промишленост “, прибавят създателите.
Преди скорошната находка, най-старият образец за козметика, намеренa в гроба на китайски мъж, е от интервала на Трите кралства (220-280 година сл. н. е.), споделя съавторът Бин Хан пред New Scientist. Въпреки че китайските концепции за мъжката хубост преди този интервал се концентрират върху вътрешното достойнство и чест, това усещане се трансформира сред 3 и 6 век сл. н. е., когато носенето на декор дьо загар и еликсир за устни от ден на ден се трансформира в норма за мъжете с висок статус, пише Шу Шиаомин за China Daily през 2017г.
Доказателствата за китайски дами, които употребяват грим, са преди находките Лиджиава и Трите кралства. През 2016 година да вземем за пример екипът на Ян изследва червени козметични пръчки, в гробището Сяохе в Синцзян сред 1980 и 1450 година прочие н. е. Междувременно в Древен Египет козметиката е била употребена още в прединастичния интервал (около 6000–3150 година прочие н. е.), съгласно Джошуа Дж. Марк от Енциклопедия на античната история.
Както откривателите пишат в изследването, те са употребявали погребални предмети, в това число набор от бронзови оръжия, с цел да разпознават мъжа от Лиджиава като почитан аристократ.
Констатациите на екипа могат да оказват помощ да се демистифицира историята на Риу, източна васална страна на Джоу, която е смятала Лиджиава за своя столица през интервала „ Пролети и есени “. Малко исторически сведения документират страната Руй, само че скорошното изследване предлага спомагателен подтекст за съществуването на района, обществената динамичност и културните практики.
