Интернет и софтуера не изядоха света, и ИИ няма да го направи – Част 1
През 2011 година рисковият капиталист Марк Андресен разгласява есе, което се трансформира в самобитен манифест за Силициевата котловина през 2010-те години.
„ Софтуерът изяжда света “, съобщи Андресен.
Компютрите и интернет към този момент бяха създали гражданска война в редица осведомителни бизнеси: книги, филми, музика, снимка, телекомуникации и така нататък Софтуерът играеше значима поддържаща роля и в по-осезаеми промишлености. В новите коли да вземем за пример бяха вградени десетки компютърни чипове, а нефтената и газовата промишленост използваше програмен продукт за разкриване на нови места за сондиране.
Но Андресен, съосновател на компанията за рисков капитал Andreessen Horowitz, твърди, че софтуерната гражданска война е едвам първоначално си.
В доста браншове новите софтуерни хрумвания ще доведат до появяването на нови започващи компании от вида на Силициевата котловина, които ще навлязат безнаказано в съществуващите браншове. Компаниите във всяка промишленост би трябвало да одобряват, че софтуерната гражданска война следва.
По това време в Силициевата котловина се говореше за стопанска система на шерването.
През 2011 година Andreessen Horowitz влага в Airbnb, която се опитваше да прекъсне активността на хотелите, като оферираше на хората да отдават чартърен свободните си стаи. През 2013 година компанията влага в Lyft, която се пробва да революционизира таксиметровия отрасъл, като разрешава на хората да возят с персоналните си коли.
Когато през 2013 година биткойнът стартира да притегля вниманието на необятната общност, Andreessen Horowitz се включи и в тази група. Предполагаше се, че криптовалутата ще „ погълне “ финансовия свят, като направи банките и другите финансови институции без значение по същия метод, по който Netflix направи Blockbuster без значение, а цифровите фотоапарати банкрутираха Kodak.
Рисковите капиталисти, които наляха милиарди долари в сходни стартъпи през 2010 година, чакаха, че някои от тях в последна сметка ще станат толкоз огромни, колкото Гугъл или Фейсбук. В края на краищата, мислеха те, промишлености като хотелиерството, превоза и финансите са големи.
Възнаграждението за разрушаването им би трябвало да е надлежно огромно.
Но не се получи по този начин. Компютрите и смарт телефоните станаха навсякъде публикувани в стопанската система. Но това докара единствено до скромни промени в одобрени браншове като опазването на здравето, образованието, жилищното строителство и превоза.
Есето на Андресен отразяваше едно трайно сляпо леке в мисленето на Силициевата котловина.
Тенденцията да се надценява силата на осведомителните технологии и да се подценява сложността на физическия свят. През 2011 година това докара до несъразмерен оптимизъм във връзка с икономическото влияние на софтуерните стартъпи. Днес евентуално същата пристрастност изкривява мисленето на доста хора по отношение на евентуалното влияние на изкуствения разсъдък.
Много технолози се притесняват, че изкуственият разсъдък ще стане толкоз мощен, че ще може да извършва множеството от дилемите, които сега се извършват от хората, което ще докара до всеобща безработица. Със сигурност ИИ ще окаже доста влияние върху стопанската система – може би даже по-голямо от това на интернет. Но ще има и обилни браншове на стопанската система, които ще претърпят единствено скромни промени вследствие на не.
И ще продължи да има доста работа за хората.
Един от методите за оценка на прогнозата на Андресен от 2011 година е да се прегледат най-успешните софтуерни стартъпи през 2010 година С помощта на Конър Лийч, основен изпълнителен шеф на уеб страницата за търсене на работа Employbl, Тимът Лий от Slate прави лист на сполучливите интернет стартъпи, учредени след 2009 г.
Те могат да бъдат разграничени на няколко съществени групи:
Сред тях са обществени мрежи и приложения за известия като Discord, Instagram, Snap, TikTok, Slack, Whatsapp и Zoom. Успехът на тези компании не поддържа тезата за „ софтуерът изяжда света “, тъй като те навлизат в области, които към този момент са доминирани от други софтуерни компании.
Компании като Square, Stripe, Robinhood и Venmo процъфтяха, като предложиха съвременни интерфейси за обичайни финансови услуги. Те съставляват еволюционен прогрес във финансовия бранш, а не гражданска война.
За разлика от тях, фирмите за криптовалути като Coinbase и Circle се пробват да изградят нови платежни рамки, които в последна сметка ще създадат обичайните финансови институции неуместни. Но тези компании изпитват усложнения, изключително през последната година, и криптобазираните финансови артикули остават надалеч от всеобщото им приемане.
Стартъпите, които най-добре се вписват в тезата „ софтуерът изяжда света “, евентуално са фирмите от „ споделената стопанска система “.
Такива като Bird, DoorDash, Instacart, Lime, Lyft, Uber и WeWork.
Всяка от тези компании употребява програмен продукт, с цел да предлага услуги в „ действителния свят “ – таксиметрови транспорти, наем на скутери, доставка на храна, настаняване, офис пространство и така нататък Те се радваха на огромен интерес в средата преди към 10 години, само че през последните няколко години множеството от тях изпитват усложнения.
Някои от тях бяха цялостен неуспех.
WeWork не съумя да прекъсне търговията с недвижими парцели по обичайния метод. Акциите на стартъпа за скутери Bird изгубиха 97% от цената си, откогато компанията стана обществена преди по-малко от две години. За невъзможността на Lyft да излезе на облага също може да се приказва доста.
Двата най-успешни стартъпа в региона на „ стопанската система на шерването “ евентуално са Airbnb (основана през 2008 г.) и Uber (основана през 2009 г.). Всяка от тези компании е на стойност десетки милиарди долари и наподобява, че ще бъдат устойчиви и печеливши предприятия.
Въпреки това Airbnb има единствено непретенциозен дял в цялостната промишленост за настаняване. През последните години качеството на услугата на Uber се утежни, като се усилиха таксите и се усили времето за очакване.
Привличането на пасажери посредством смарт телефон е доста усъвършенстване спрямо обичайните таксита, само че не е гражданска война.
В есето си от 2011 година Андресен загатва съответно опазването на здравето и образованието като браншове, които са подготвени да бъдат разрушени от софтуера. Но доколкото виждаме, това не се е случило. Болниците от ден на ден употребяват компютри за водене на документи и фактуриране, а софтуерът се употребява за основаване на нови медикаменти и медицински произведения. Много хора учат непознати езици благодарение на Duolingo или гледат просветителни видеоклипове в YouTube.
Но хората значително посещават същите учебни заведения и лечебни заведения, както преди 10 или 20 години.
Причината, заради която се връщаме към този 12-годишен мотив, е, че чуваме отзив от него в актуалните полемики за изкуствения разсъдък.
В началото на 2010 година водачите в Силициевата котловина погледнаха към ранния триумф на компании като Airbnb и Uber, екстраполираха го и заключиха, че софтуерът ще промени цялата стопанска система. Днес водачите на мисълта за изкуствените интелекти преглеждат ранния триумф на ChatGPT и Stable Diffusion, екстраполират безотговорно и заключават, че софтуерът на изкуствените интелекти ще промени стопанската система и ще лиши от работа доста хора.
Да, изкуственият разсъдък в действителност ще се трансформира в огромно събитие.
В противоположен случай не бихме коментирали изобщо него като тематика. Но както и при интернет, въздействието евентуално ще бъде съсредоточено в промишленостите и специалностите, ориентирани към информацията. А по-голямата част от стопанската система не е осведомително насочена. Тя е фокусирана върху доставката на физически артикули и услуги като жилища, коли, храна в заведения за хранене и подкастряне. За изкуствения разсъдък ще бъде мъчно да окаже огромно влияние върху тези браншове по същите аргументи, заради които беше мъчно за интернет стартъпите да го създадат.
Често срещаната линия на мислене за изкуствения разсъдък и пазара на труда е следната:
През 20-ти век автоматизирахме доста физически задания. В резултат на това цената на един служащ от ден на ден се основава на силата на мозъка, а не на мускулите. Сега обаче наподобява, че изкуственият разсъдък ще разреши на компютрите да надминат хората и в доста когнитивни задания. Това може да докара до бъдеще, в което междинният служащ не е по-добър от машините в нищо и вследствие на това не може да си откри работа.
Много хора имат вяра в горното изказване. И макар изложената нагоре информация, доста от вас към момента не са изцяло уверени, че ИИ няма да е революцията, която се тръби на всички места. В идната част ще влезем още по-дълбоко, с цел да получите и противоположната позиция до край.
