Ню Йорк: глад и бедност в един от най-богатите градове на света
През 2009, по време на финансовата рецесия, Александър Рапапорт открива в Бруклин, Ню Йорк, своята кухня за небогати, където по няколко пъти дневно се раздават хранителни артикули, а от време на време и топла храна.
„ Оттогава насам постоянно е имало разнообразни бедствия, да вземем за пример ураганът Сенди - тогава напорът при нас беше голям, само че обстановка като сегашната в никакъв случай не е имало “, споделя Александър. Консумацията в неговата трапезария се нараснала с 500% – и то още преди няколко месеца. „ В началото на пандемията опашката от хора беше по няколкостотин метра дълга и се извиваше и зад ъгъла “, споделя той.
После обаче локални търговци се оплакали и в този момент столовата на Александър работи по нова система: „ Хората ми изпращат СМС-и с думата „ храна “ и получават от мен час, в който да се явят, с цел да я получат. Така опашката е към този момент единствено виртуална и на всеки 10 минути идват по към пет индивида “, изяснява Рапапорт.
Парите стигат единствено наема или храната
Сред чакащите за храна е Масума Тахир. Майката на две деца пристигнала от Пакистан в Ню Йорк малко преди началото на пандемията. Мъжът ѝ работи на една бензиностанция, а и тя самата изкарва по нещо, само че парите на фамилията не стигат, с цел да си платят наема и да си купуват храна. Затова Масума е доста облекчена, че един път седмично може да получава съществени артикули, като яйца или ориз, от кухнята за небогати. „ Това е огромна помощ за нас “, споделя тя.
Сходна е и ориста на Моше Лоу, който живее със фамилията си в съседство. „ Тук не ни дискриминират, а от време на време има даже и топла храна. Ние ценим това “, споделя той.
Бедността нараства
Пред глада всички са равни. Ортодоксалният евреин Моше чака на опашката за храна паралелно с мюсюлманката Масума от Пакистан и с християнката Ирма от Латинска Америка. Ирма споделя, че около рецесията с пандемията изгубила работата си. „ Офисът, в който чистех, бе закрит поради COVID-19. Сега ми споделят, че в случай че дойдат по-добри времена, ще мога отново да стартира работа при тях – може би “.
Заради пандемията милиони нюйоркчани изгубиха работа, а с това и препитанието си. Помощите за безработни не стигат даже за наема, тъй като в Ню Йорк те са извънредно високи. За мнозина единственият излаз е да получават храна от кухните за небогати като тази на Александър Рапапорт. Джули Лароза всеки ден оказва помощ в раздаването на храната на доброволни начала и споделя: „ При нас идват всевъзможни хора - многодетни майки, самотни старци... Някои хора ги е позор, че стоят на опашката при нас, по тази причина идват единствено по мрачно, с цел да не ги види никой. Ние раздаваме храна на всички, или най-малко се опитваме “.
В апогея на рецесията напролет напорът в кухните за небогати в Ню Йорк беше толкоз огромен, че на доста места храната не стигаше за всички искащи. Междувременно градът вложи стотици милиони долари в сходни стратегии – и то без значение от обстоятелството, че множеството кухни за небогати се финансират от частни дарения.
1,5 милиона разчитат на помощи
„ Ню Йорк сити се ангажира по впечатляващ метод “, споделя Ник Фройденберг, професор в City University. " Градските управляващи бързо стартираха разнообразни стратегии – заделиха пари за кухните за небогати, погрижиха се за това на учениците и техните фамилии да се раздава храна - без значение, че учебните заведения бяха затворени “, споделя той. Освен това била уредена работа за доставки по домовете за възрастни и заболели хора, които не могат, или не желаят да напущат домовете си, с цел да не се заразят.
Макар Ню Йорк да е един от най-богатите градове в света, от години насам там има и гладуващи хора. Този проблем не е нов, споделя Фройденберг, който е шеф на Urban Food Policy Institute и от години насам изследва таман този въпрос: „ Още преди да ни удари пандемията, в Ню Йорк имаше до 1,2 млн. души, чието постоянно доставяне с храна не беше обезпечено “, споделя той.
Кухните са единствено краткотрайно решение
Фройденберг допуска, че в това време в града има най-малко два милиона души, които не разполагат с задоволително средства, с цел да си обезпечават постоянно здравословна храна. Това е съвсем всеки четвърти нюйоркчанин.
Затова милион и половина жители на Ню Йорк са принудени да се редят на опашките за храна пред трапезариите за небогати и да разчитат на останалите помощи от градските управляващи. Тези помощи безспорно са скъпи, само че те са единствено краткотрайни. „ Сегашната незабавна стратегия за помощи, основана в Ню Йорк, е в отговор на рецесията. Но дълготрайното решение би било друго: хората да получават задоволително пари за работата си, тъй че да могат сами да си купуват храна от магазините “, споделя Фройденберг.
„ Оттогава насам постоянно е имало разнообразни бедствия, да вземем за пример ураганът Сенди - тогава напорът при нас беше голям, само че обстановка като сегашната в никакъв случай не е имало “, споделя Александър. Консумацията в неговата трапезария се нараснала с 500% – и то още преди няколко месеца. „ В началото на пандемията опашката от хора беше по няколкостотин метра дълга и се извиваше и зад ъгъла “, споделя той.
После обаче локални търговци се оплакали и в този момент столовата на Александър работи по нова система: „ Хората ми изпращат СМС-и с думата „ храна “ и получават от мен час, в който да се явят, с цел да я получат. Така опашката е към този момент единствено виртуална и на всеки 10 минути идват по към пет индивида “, изяснява Рапапорт.
Парите стигат единствено наема или храната
Сред чакащите за храна е Масума Тахир. Майката на две деца пристигнала от Пакистан в Ню Йорк малко преди началото на пандемията. Мъжът ѝ работи на една бензиностанция, а и тя самата изкарва по нещо, само че парите на фамилията не стигат, с цел да си платят наема и да си купуват храна. Затова Масума е доста облекчена, че един път седмично може да получава съществени артикули, като яйца или ориз, от кухнята за небогати. „ Това е огромна помощ за нас “, споделя тя.
Сходна е и ориста на Моше Лоу, който живее със фамилията си в съседство. „ Тук не ни дискриминират, а от време на време има даже и топла храна. Ние ценим това “, споделя той.
Бедността нараства
Пред глада всички са равни. Ортодоксалният евреин Моше чака на опашката за храна паралелно с мюсюлманката Масума от Пакистан и с християнката Ирма от Латинска Америка. Ирма споделя, че около рецесията с пандемията изгубила работата си. „ Офисът, в който чистех, бе закрит поради COVID-19. Сега ми споделят, че в случай че дойдат по-добри времена, ще мога отново да стартира работа при тях – може би “.
Заради пандемията милиони нюйоркчани изгубиха работа, а с това и препитанието си. Помощите за безработни не стигат даже за наема, тъй като в Ню Йорк те са извънредно високи. За мнозина единственият излаз е да получават храна от кухните за небогати като тази на Александър Рапапорт. Джули Лароза всеки ден оказва помощ в раздаването на храната на доброволни начала и споделя: „ При нас идват всевъзможни хора - многодетни майки, самотни старци... Някои хора ги е позор, че стоят на опашката при нас, по тази причина идват единствено по мрачно, с цел да не ги види никой. Ние раздаваме храна на всички, или най-малко се опитваме “.
В апогея на рецесията напролет напорът в кухните за небогати в Ню Йорк беше толкоз огромен, че на доста места храната не стигаше за всички искащи. Междувременно градът вложи стотици милиони долари в сходни стратегии – и то без значение от обстоятелството, че множеството кухни за небогати се финансират от частни дарения.
1,5 милиона разчитат на помощи
„ Ню Йорк сити се ангажира по впечатляващ метод “, споделя Ник Фройденберг, професор в City University. " Градските управляващи бързо стартираха разнообразни стратегии – заделиха пари за кухните за небогати, погрижиха се за това на учениците и техните фамилии да се раздава храна - без значение, че учебните заведения бяха затворени “, споделя той. Освен това била уредена работа за доставки по домовете за възрастни и заболели хора, които не могат, или не желаят да напущат домовете си, с цел да не се заразят.
Макар Ню Йорк да е един от най-богатите градове в света, от години насам там има и гладуващи хора. Този проблем не е нов, споделя Фройденберг, който е шеф на Urban Food Policy Institute и от години насам изследва таман този въпрос: „ Още преди да ни удари пандемията, в Ню Йорк имаше до 1,2 млн. души, чието постоянно доставяне с храна не беше обезпечено “, споделя той.
Кухните са единствено краткотрайно решение
Фройденберг допуска, че в това време в града има най-малко два милиона души, които не разполагат с задоволително средства, с цел да си обезпечават постоянно здравословна храна. Това е съвсем всеки четвърти нюйоркчанин.
Затова милион и половина жители на Ню Йорк са принудени да се редят на опашките за храна пред трапезариите за небогати и да разчитат на останалите помощи от градските управляващи. Тези помощи безспорно са скъпи, само че те са единствено краткотрайни. „ Сегашната незабавна стратегия за помощи, основана в Ню Йорк, е в отговор на рецесията. Но дълготрайното решение би било друго: хората да получават задоволително пари за работата си, тъй че да могат сами да си купуват храна от магазините “, споделя Фройденберг.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ