IN MEMORIAM: Ваня Костова в рубриката 5 истории на "Сега"
През 2007 година Ваня Костова гостува в рубриката " Пет истории " на вестник " Сега ".
---
1. " Неутрализация " с ария
Спомените ми от юношески години ме връщат в Бургас, където учех в британската гимназия. Там съвсем всеки ден някой от нас носеше китара и пеехме дружно и в часовете, и през междучасията. Това беше по този начин, тъй като благодарение на песните по-лесно усвоявахме езика. На някои от преподавателите обаче не им бе прелестно, че обичам песните повече от уроците. Но имаше и такива, които ме подкрепяха, като класната ми госпожа Денева и учителката ни по химия госпожа Стоянова.
Именно песента ме спасяваше от време на време в часовете по химия. Учителката ни изпитваше по номера, а аз бях постоянно измежду късметлиите, тъй като бях втори номер в дневника. Когато госпожа Стоянова споделяше - " Да стане номер 2! ", аз започвах доста постепенно да се измъквам от чина и учителката ми подразбираше какъв брой съм готова. Тя незабавно ме питаше да вземем за пример: " Ти знаеш ли какво съставлява процесът " неутрализация ". А аз давам отговор: " Ми... да, зная. Неутрализацията е... развой, при който се смесват основа и киселини. " А тя дава отговор: " Бре, доста знаеш, ще добавиш ли освен това? " А аз незабавно запитвам: " Е, това малко ли е? " И тя с усмивка ми дава отговор: " Е, по какъв начин ще е малко, не е малко. Вземи тогава да изпееш някоя ария! "
2. Съседът критик
В Бургас през един балкон от нашия имахме комшия огромен критикар. Той обичаше след всяка моя ария в " Тоника Сухопътни войски " да извиква на балкона майка ми, с цел да й каже какво мисли за моето показване. Той постоянно започваше с думите: " Абе, Добринче, хубава ария, но Ванчето и тоз път не можа да я изпее както би трябвало. " А майка ми все му споделяше: " И аз по този начин й споделям, но не ме слуша. " Разбира се, майка ми отговаряше по този начин, с цел да не се разбере, че е наранена, а в действителност доста се ядосваше на думите му. И по този начин първите две-три години добра дума този човек не сподели за нито едно мое осъществяване. А някъде през 1983 година изгря звездата на Росица Кирилова с песента " Тишина ". Това беше нейният първи шлагер, който докосна сърцата на хората. Той чул тази ария и още веднъж вика майка ми и изненадващо споделя: " Е, Добринче, Ванчето най-накрая да изпее както би трябвало една ария. " Така първата му добра дума за мое осъществяване в действителност бе оценка за Роси Кирилова, с която ме бе объркал, слушайки радиоточката. Надявам се, че от този момент съседът ни ми е към този момент обожател.
3. " Това дете няма ли си майка? "
Безкрайно съм признателна на майка си, която се грижеше за сина ми Боян, когато бях на концерти. Не бяха необичайност обаче и случаите, когато аз го водех с мен, а да си призная, той като дребен беше много своеволен. На едно от участията ми някъде из провинцията виждам, че публиката не гледа към сцената, а всички са обърнали глави настрана, към стената на залата. Учудвам се, поглеждам и аз и в този миг изтръпвам от смут. Залата беше амфитеатрална, тъй че бордюрът по стената, затрупан с ламперия, започваше от равнището на последния ред и с приближаване на сцената ставаше все по-висок. И някъде към този момент на три метра височина от земята по тесния бордюр върви синът ми - с тил към стената и с разперени ръце, с цел да завоюва вниманието на публиката. Отгоре на всичко се усмихва и се покланя на хората. Доста уплашена аз се провиквам от сцената: " Това дете няма ли си майка? Докато не го изведете от залата, няма да продължа концерта! " Организаторката се затича незабавно към него и го прикани да скочи в ръцете й, а той, засегнат, се обръща към сцената и се провиква с цялостно гърло: " Мамо...! "
4. Къде ми е бирата? А шапката...
Веднъж се срещнахме с Диомов в Морската градина на Бургас и взехме решение да пийнем по една бира и да хапнем цаца в някое капанче. Отбихме се в най-близкото. Нямаше свободни маси и по тази причина седнахме до един възрастен господин, който също си бе поръчал бира. Диомов е постоянно зареден с забавни истории, които споделя повече от увлекателно. Погълнат от описа си, незабелязано протяга ръка и простъпка взема бирата на индивида до нас, като за секунди преполовява чашата му. Виждайки това, седящият се почувства много неприятно, а Диомов незабавно стартира да му се извинява. Но прекомерно засегнат, индивидът стана, с цел да си тръгне, само че внезапно се спря и стартира да търси нещо към масата. А Диомов, с цел да се реваншира по някакъв метод, стана и стартира и той да се оглежда, без да знае какво. И в този миг се оказа, че той освен му е изпил бирата, а от самото начало е седял и върху шапката на индивида.
5. Когато Ромео запее
След 1990 година взех присъединяване в концерт, отдаден на националния празник на Съединените американски щати. Събитието се организира в София. Всеки от участниците трябваше да изпее единствено по една ария, а аз бях подготвила едно кънтри парче с пиано, цигулка и китара. А китара и вокал беше Ромео, който е прочут от кънтри групата " Калиана ".
Изсвириха музикантите интродукцията на песента и аз приближавам с крачка напред към публиката, с цел да стартира соловото си осъществяване. И тъкмо да запея, внезапно слушам, че от колоните звучи нечий различен глас. В първия миг помислих, че на някого от публиката са подали микрофон, както се практикува на концерти. Обаче гласът не стопира. Първият куплет на песента бе съвсем изпят, а аз не мога да открия кой пее, обръщам се обратно и разбрах, че пее Ромео. Казвам си мислено: добре, дано той изпее този куплет, а и тази изненада ще хареса на публиката, пък аз ще изпея идващия! Музикантите изсвириха следващата увертюра, приближавам аз още една крачка към публиката и таман да запея, слушам Ромео с още по-гъгнещ глас да продължава. А песента има единствено два куплета и в този момент се чудя какво да върша. Веднага направих знак на музикантите да изсвирят трета увертюра, да повторя най-малко първия куплет. Изсвириха я те и аз към този момент излязох напълно напред до публиката, когато Ромео още веднъж запя, само че с такава бленда, че просто ме отнесе. Публиката остана с усещане, че аз съм подготвила комичен номер и доста се смяха. А когато песента свърши, Ромео сграбчи китарата и хукна на някъде, с цел да не го утрепя.
---
1. " Неутрализация " с ария
Спомените ми от юношески години ме връщат в Бургас, където учех в британската гимназия. Там съвсем всеки ден някой от нас носеше китара и пеехме дружно и в часовете, и през междучасията. Това беше по този начин, тъй като благодарение на песните по-лесно усвоявахме езика. На някои от преподавателите обаче не им бе прелестно, че обичам песните повече от уроците. Но имаше и такива, които ме подкрепяха, като класната ми госпожа Денева и учителката ни по химия госпожа Стоянова.
Именно песента ме спасяваше от време на време в часовете по химия. Учителката ни изпитваше по номера, а аз бях постоянно измежду късметлиите, тъй като бях втори номер в дневника. Когато госпожа Стоянова споделяше - " Да стане номер 2! ", аз започвах доста постепенно да се измъквам от чина и учителката ми подразбираше какъв брой съм готова. Тя незабавно ме питаше да вземем за пример: " Ти знаеш ли какво съставлява процесът " неутрализация ". А аз давам отговор: " Ми... да, зная. Неутрализацията е... развой, при който се смесват основа и киселини. " А тя дава отговор: " Бре, доста знаеш, ще добавиш ли освен това? " А аз незабавно запитвам: " Е, това малко ли е? " И тя с усмивка ми дава отговор: " Е, по какъв начин ще е малко, не е малко. Вземи тогава да изпееш някоя ария! "
2. Съседът критик
В Бургас през един балкон от нашия имахме комшия огромен критикар. Той обичаше след всяка моя ария в " Тоника Сухопътни войски " да извиква на балкона майка ми, с цел да й каже какво мисли за моето показване. Той постоянно започваше с думите: " Абе, Добринче, хубава ария, но Ванчето и тоз път не можа да я изпее както би трябвало. " А майка ми все му споделяше: " И аз по този начин й споделям, но не ме слуша. " Разбира се, майка ми отговаряше по този начин, с цел да не се разбере, че е наранена, а в действителност доста се ядосваше на думите му. И по този начин първите две-три години добра дума този човек не сподели за нито едно мое осъществяване. А някъде през 1983 година изгря звездата на Росица Кирилова с песента " Тишина ". Това беше нейният първи шлагер, който докосна сърцата на хората. Той чул тази ария и още веднъж вика майка ми и изненадващо споделя: " Е, Добринче, Ванчето най-накрая да изпее както би трябвало една ария. " Така първата му добра дума за мое осъществяване в действителност бе оценка за Роси Кирилова, с която ме бе объркал, слушайки радиоточката. Надявам се, че от този момент съседът ни ми е към този момент обожател.
3. " Това дете няма ли си майка? "
Безкрайно съм признателна на майка си, която се грижеше за сина ми Боян, когато бях на концерти. Не бяха необичайност обаче и случаите, когато аз го водех с мен, а да си призная, той като дребен беше много своеволен. На едно от участията ми някъде из провинцията виждам, че публиката не гледа към сцената, а всички са обърнали глави настрана, към стената на залата. Учудвам се, поглеждам и аз и в този миг изтръпвам от смут. Залата беше амфитеатрална, тъй че бордюрът по стената, затрупан с ламперия, започваше от равнището на последния ред и с приближаване на сцената ставаше все по-висок. И някъде към този момент на три метра височина от земята по тесния бордюр върви синът ми - с тил към стената и с разперени ръце, с цел да завоюва вниманието на публиката. Отгоре на всичко се усмихва и се покланя на хората. Доста уплашена аз се провиквам от сцената: " Това дете няма ли си майка? Докато не го изведете от залата, няма да продължа концерта! " Организаторката се затича незабавно към него и го прикани да скочи в ръцете й, а той, засегнат, се обръща към сцената и се провиква с цялостно гърло: " Мамо...! "
4. Къде ми е бирата? А шапката...
Веднъж се срещнахме с Диомов в Морската градина на Бургас и взехме решение да пийнем по една бира и да хапнем цаца в някое капанче. Отбихме се в най-близкото. Нямаше свободни маси и по тази причина седнахме до един възрастен господин, който също си бе поръчал бира. Диомов е постоянно зареден с забавни истории, които споделя повече от увлекателно. Погълнат от описа си, незабелязано протяга ръка и простъпка взема бирата на индивида до нас, като за секунди преполовява чашата му. Виждайки това, седящият се почувства много неприятно, а Диомов незабавно стартира да му се извинява. Но прекомерно засегнат, индивидът стана, с цел да си тръгне, само че внезапно се спря и стартира да търси нещо към масата. А Диомов, с цел да се реваншира по някакъв метод, стана и стартира и той да се оглежда, без да знае какво. И в този миг се оказа, че той освен му е изпил бирата, а от самото начало е седял и върху шапката на индивида.
5. Когато Ромео запее
След 1990 година взех присъединяване в концерт, отдаден на националния празник на Съединените американски щати. Събитието се организира в София. Всеки от участниците трябваше да изпее единствено по една ария, а аз бях подготвила едно кънтри парче с пиано, цигулка и китара. А китара и вокал беше Ромео, който е прочут от кънтри групата " Калиана ".
Изсвириха музикантите интродукцията на песента и аз приближавам с крачка напред към публиката, с цел да стартира соловото си осъществяване. И тъкмо да запея, внезапно слушам, че от колоните звучи нечий различен глас. В първия миг помислих, че на някого от публиката са подали микрофон, както се практикува на концерти. Обаче гласът не стопира. Първият куплет на песента бе съвсем изпят, а аз не мога да открия кой пее, обръщам се обратно и разбрах, че пее Ромео. Казвам си мислено: добре, дано той изпее този куплет, а и тази изненада ще хареса на публиката, пък аз ще изпея идващия! Музикантите изсвириха следващата увертюра, приближавам аз още една крачка към публиката и таман да запея, слушам Ромео с още по-гъгнещ глас да продължава. А песента има единствено два куплета и в този момент се чудя какво да върша. Веднага направих знак на музикантите да изсвирят трета увертюра, да повторя най-малко първия куплет. Изсвириха я те и аз към този момент излязох напълно напред до публиката, когато Ромео още веднъж запя, само че с такава бленда, че просто ме отнесе. Публиката остана с усещане, че аз съм подготвила комичен номер и доста се смяха. А когато песента свърши, Ромео сграбчи китарата и хукна на някъде, с цел да не го утрепя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ