Битката за Киев: ще се повтори ли страшният сценарий от Грозни?
През 2004 година Владимир Путин беше признал, че Грозни наподобява " просто извънредно ". След две войни градът беше съвсем напълно опустошен от съветските войски, а този сюжет в този момент е допустимо да се повтори и при настъплението против Киев и Харков в Украйна, допускат наблюдаващи. А може би и освен там.
По време на първата война в Чечения през 1994/1995 съветската войска наложи блокада и седмици наред обстрелва града с артилерия и самолети. Предполага се, че тогава са починали 25 000 души. През втората, по-кратка война (от средата на 1999) градът още веднъж беше подложен на мощен обстрел с артилерия и от въздуха, а при започване на 2000 година съветските войски го превзеха. През 2002-а Организация на обединените нации назова Грозни „ най-разрушеният град в света “.
Германският специалист по проблемите на Кавказ Уве Халбех споделя, че двете войни в Чечения вероятно са лишили живота на към 200 000 души. В този смисъл той ги назовава „ най-ужасяващите насилия в постсъветското пространство “.
Това ли го чака Киев в този момент?
Руската войска цели най-много да предотврати воденето на дълга война и борби из градовете, тъй като се видя, че изключително по време на първата Чеченска война съветските военни са мощно уязвими, когато против тях се употребяват партизански тактики. Същото си пролича и във войната на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. Затова съветската войска разчита на друго. Виенският боен специалист Франц-Стефан Гади споделя, че съветските въоръжени сили са на първо място артилерийски и руснаците залагат на „ огнева мощност “, която дружно с въздушни набези и солидни бомбардировки да сплаши популацията и да проправи пътя на личните войски. Тази „ фронтална и брутална тактичност “ ще си проличи и в Киев, притеснява се Гади.
По време на войната в Грузия през 2008 си пролича и друга уязвимост на съветската войска – липса на сигурност в връзките и слаба съгласуваност на дейностите сред обособените бойни елементи. Някои военни специалисти с изненада съзират същите недостатъци и в този момент в Украйна. О.з генералът от НАТО Ханс-Лотар Домрьозе с изненада установи, че началото на съветските военни дейности в Украйна е било зле координирано и е липсвало единодушие сред обособените войскови елементи.
Сходно е мнението на специалиста Гади, който споделя, че съветската войска явно не се е поучила от предходните си недостатъци, изключително във връзка с воденето на война в градски условия. Затова той допуска, че и в Киев руснаците ще приложат своята брутална тактичност и разказва следния вероятен сюжет: „ Около града може да бъде формиран пръстен на блокада, а по-късно популацията да бъде сплашено с точно ориентирани бомбардировки и артилерийска пукотевица. На тях след това ще им се даде късмет да изоставен града през контрактуваните филантропични коридори и да бъдат избегнати сраженията в градска среда. "
Експертите са единомислещи, че съветското военно управление ще се стреми непременно да избегне уличните боеве – освен поради изброените дефицити, само че и заради високата мотивация на украинците да се отбраняват. А воденето на партизанска война дава стратегическо преимущество на защитата, даже и да е формирана от напълно неопитни бойци.
Елемент от психическата война?
Опитът демонстрира, че атакуващата войска би трябвало да разполага с до 5 бойци против един бранител, а в град като Киев нужното съответствие може даже да е 10 против 1. „ Подобен брой бойци Русия просто няма разполагаем “, установи Гади.
А това прави алтернативата за нападателите още по-голяма. Може би по тази причина още от първите дни на войната се носи слухът, че съветската войска има желание да вкара в багра против украинците и чеченски бойци. Те са считани за изключително безскрупулни.
Френският специалист по проблемите на Русия и Кавказкия район Жан-Франсоа Рател счита сходни клюки за безпочвени и вижда в тях детайл на психическата война. Става дума за това „ украинците да повярват, че това, което стана в Чечения, ще се случи и в Украйна: че тези непознати бойци ще плячкосват, убиват и изнасилват “, споделя специалистът от сп. " Foreign Policy ".
По време на първата война в Чечения през 1994/1995 съветската войска наложи блокада и седмици наред обстрелва града с артилерия и самолети. Предполага се, че тогава са починали 25 000 души. През втората, по-кратка война (от средата на 1999) градът още веднъж беше подложен на мощен обстрел с артилерия и от въздуха, а при започване на 2000 година съветските войски го превзеха. През 2002-а Организация на обединените нации назова Грозни „ най-разрушеният град в света “.
Германският специалист по проблемите на Кавказ Уве Халбех споделя, че двете войни в Чечения вероятно са лишили живота на към 200 000 души. В този смисъл той ги назовава „ най-ужасяващите насилия в постсъветското пространство “.
Това ли го чака Киев в този момент?
Руската войска цели най-много да предотврати воденето на дълга война и борби из градовете, тъй като се видя, че изключително по време на първата Чеченска война съветските военни са мощно уязвими, когато против тях се употребяват партизански тактики. Същото си пролича и във войната на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. Затова съветската войска разчита на друго. Виенският боен специалист Франц-Стефан Гади споделя, че съветските въоръжени сили са на първо място артилерийски и руснаците залагат на „ огнева мощност “, която дружно с въздушни набези и солидни бомбардировки да сплаши популацията и да проправи пътя на личните войски. Тази „ фронтална и брутална тактичност “ ще си проличи и в Киев, притеснява се Гади.
По време на войната в Грузия през 2008 си пролича и друга уязвимост на съветската войска – липса на сигурност в връзките и слаба съгласуваност на дейностите сред обособените бойни елементи. Някои военни специалисти с изненада съзират същите недостатъци и в този момент в Украйна. О.з генералът от НАТО Ханс-Лотар Домрьозе с изненада установи, че началото на съветските военни дейности в Украйна е било зле координирано и е липсвало единодушие сред обособените войскови елементи.
Сходно е мнението на специалиста Гади, който споделя, че съветската войска явно не се е поучила от предходните си недостатъци, изключително във връзка с воденето на война в градски условия. Затова той допуска, че и в Киев руснаците ще приложат своята брутална тактичност и разказва следния вероятен сюжет: „ Около града може да бъде формиран пръстен на блокада, а по-късно популацията да бъде сплашено с точно ориентирани бомбардировки и артилерийска пукотевица. На тях след това ще им се даде късмет да изоставен града през контрактуваните филантропични коридори и да бъдат избегнати сраженията в градска среда. "
Експертите са единомислещи, че съветското военно управление ще се стреми непременно да избегне уличните боеве – освен поради изброените дефицити, само че и заради високата мотивация на украинците да се отбраняват. А воденето на партизанска война дава стратегическо преимущество на защитата, даже и да е формирана от напълно неопитни бойци.
Елемент от психическата война?
Опитът демонстрира, че атакуващата войска би трябвало да разполага с до 5 бойци против един бранител, а в град като Киев нужното съответствие може даже да е 10 против 1. „ Подобен брой бойци Русия просто няма разполагаем “, установи Гади.
А това прави алтернативата за нападателите още по-голяма. Може би по тази причина още от първите дни на войната се носи слухът, че съветската войска има желание да вкара в багра против украинците и чеченски бойци. Те са считани за изключително безскрупулни.
Френският специалист по проблемите на Русия и Кавказкия район Жан-Франсоа Рател счита сходни клюки за безпочвени и вижда в тях детайл на психическата война. Става дума за това „ украинците да повярват, че това, което стана в Чечения, ще се случи и в Украйна: че тези непознати бойци ще плячкосват, убиват и изнасилват “, споделя специалистът от сп. " Foreign Policy ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ