През 2003 г. Проектът за човешкия геном влезе в историята,

През 2003 година " Проектът за човешкия геном " влезе в историята, като секвенира 92% от човешката ДНК. Но в продължение на съвсем две десетилетия учените се бореха да дешифрират останалите 8%.

Причината учените да се затрудняват с този дял човешката ДНК е, че тя се състои от постоянно повтарящи се сектори от веригата, което затруднява доста опитите ДНК да се подреди в верния ред чрез предходните способи за секвениране.

Сега екип от близо 100 учени от консорциума Telomere-to-Telomere (T2T) за пръв път разкри на 100% човешкия геном.

Темата разяснява в “Нашият ден “ доктор Никола Кереков , молекулярен биолог и лекар по имунология, теоретичен комуникатор и един от уредниците на " Рацио " - платформа за връзка на науката, чиято цел е да показа науката и нейните достижения на понятен човешки език:

“Интересна вест, която към този момент е на европейска територия, е стартирането на един нов европейски план, който се назовава “ “1+ милиона европейски генома ” (1+MГ) . В рамките на този план се планува да се секвенират изцяло 1 млн. генома. Това са геномите на 1 млн. индивида, от всички народи и популационни групи на континента.

Включени са 21 страни, измежду които е и България . Крайната цел е да се направи една същински представителна извадка за Европа . Целта на това проучване е то да се употребява за медицински и научни цели.

Българите ще се включим с 1000 генома , за които ще се набират доброволци, главно от София и Пловдив, само че и от други градове.

Освен, че ще се желае да се направи едно цялостно секвениране на българския геном и да се включи в общата картинка на паневропейския, ще се търсят в тези данни и генетични маркери за разнообразни болести, в това число редки генетични, ракови болести, съдечно-съдови, невродегенеративни и така нататък Данните имат и практическа приложимост. “



“Съвсем неотдавна беше оповестено, че цялостният човешки геном е секвениран. За задачата са употребявани нови способи за секвениране, употребявани са по-дълги сектори, той е секвениран на едни по-големи части.

Ако си представим човешкия геном като един пъзел, явно, когато пъзелът се състои от голям брой по-малки части, той би се наредил доста по-трудно, в сравнение с, в случай че се употребяват по-големи части, както са в детските пъзели, които са с големи части и надлежно пък биха се създали и доста по-малко неточности.

Точно това са създали учените, разработвайки сходна методика. С помощта на тази методика те са разкрили последните 8% от този геном , който се състои от 200 млн. бази. “

Началото

“Началото на разчитането на човешкото ДНК се слага с двамата откриватели Уотсън и Крик, които откриват химичната му конструкция. Преди това учените не са знаели къде се крие информацията за това по какъв начин да се направи едно човешко създание.

До огромна степен в ДНК се кодира тъкмо това биологично-цивилизационно завещание, което бихме могли да преглеждаме и като културно-историческо на типа ни като цяло. Разчитането на този геном е едно от най-големите открития на човечеството.

Често си задаваме въпроса, чий геном е бил разчетен, хората са близки по своя геном, само че всяко човешко създание има своите неповторими характерности. Всъщност е секвениран събирателен геном от проби от няколко десетки разнообразни индивида , за които е доста мъчно да се реши до каква степен са представителни за човечеството като цяло. Оттам са стартирани редица други планове, като планът “1000 генома “, който през 2012 година изкарва своите резултати.  Друг план във Англия неотдавна съумя да дешифрира 100 000 такива генома. В Исландия имат план, с който имат предпочитание да секвенират генома на безусловно всичките си жители, те са малко над 360 000 .

Доста старания са вложени в последно време в секвенирането на неандерталския геном, секвенирани са геномите на шимпанзето и орангутанът, които са нашите първи братовчеди. “

Чуйте целия диалог в звуковия файл.
Снимки: Pixabay