Военното образование е на кръстопът
През 2002 година тогавашните ръководещи взеха решение да спасят военните учебни заведения и направиха Национален боен университет (НВУ) „ Васил Левски “. Така на едно място под формата на факултети се събраха образователните заведения във Велико Търново, Долна Митрополия и Шумен, които приготвят офицери за пехотата, авиацията, артилерията и Противовъздушна отбрана. Военните моряци, с разнообразни и то много безапелационни причини, си резервираха учебното заведение във Варна.
Първият факт, който буди размисъл, е, че през 1990 година в България има 30 висши образователни заведения, като пет от тях са военни. Днес, обаче съотношението е 51 към 3. На пръв взор няма логичност. Но резултатът е справедлив, от позиция на обстоятелството, че през последните 2-3 десетилетия у нас опити се правеха най-много на гърба на армията, от което военното образвание нямаше по какъв начин да избяга. В един миг даже бе разгласен нулев банкет за курсанти. Много бяха офицерите, нямаше длъжности за завършващите. Сега е противоположното. Дефицитът на офицерски фрагменти пораства, само че пък броят на претендентите за курсанти не вдъхва огромен оптимизъм.
Днес военното ни обучение още веднъж е на кръстопът. Дали от три военните учебни заведения да станат пет, или да не се позволява сходен ход? От години освен генерали и офицери – настоящи и от запаса, само че министри, депутати, кметове и общественици, дават очаквания за възобновяване на Висшето военновъздушно учебно заведение. От време на време ентусиазмът стига връхната си точка, само че постоянно се намира някой или някакво събитие, което да смъкна запалянковците на земята. Дори претенденти за депутати включват тази концепция в предизборните си акции, а като влязат в Народното събрание стартират да питат съответния министър на защитата по кое време в Долна Митрополия ще има още веднъж учебно заведение, а не факултет. Така се стигна до втората половина на този април, когато министърът на защитата Красимир Каракачанов на преднамерено извършена среща с политици и специалисти съобщи, че има политически консенсус за възобновяване на Военновъздушното учебно заведение. Остана специалистите да доведат процеса до дъно.
Въпрос на време бе да си кажат думата ракетчиците и артилеристите. Роди се предприемчив комитет, който си слага за цел да възвърне военната емблема на Шумен. И напомни неоспоримата истина, че Висшето военно учебно заведение за артилерия и противовъздушна защита (ВВУАПВО) беше водеща висша военна просветителна институция в интервала 1948-2002 година Категоричен е в извода си, че „ след 2002 година, когато рангът на висшето военно учебно заведение бе сведен до факултет, настъпиха промени, които се отразиха отрицателно върху подготовката на офицери за потребностите на българската войска. “ Смята, че с възобновяване на военното учебно заведение ще се отговори на възходящата нужда от военни фрагменти за артилерийските формирования, военноинженерни експерти по артилерийското въоръжение и боеприпасите, Противовъздушна отбрана и КИС (Комуникационни и осведомителни системи).
Дали пет или три военни учебни заведения ще решат казуса с недостигащите офицерски фрагменти, е въпрос на задълбочени разбори и прогнози. По-важно е да си отговорим за какво НВУ е значим като военно учебно заведение и тези, които носят отговорност, да създадат нужното за неговото подсилване.
През 2012-2014 година, напомня началникът на университета бригаден военачалник Пламен Богданов, имаше всеобщ отлив на офицери и сержанти. Причините са свързани най-много с промени на обществени закони. Те обаче, съгласно него, се задълбочиха, тъй като от дълго време военната специалност е на пазара на труда. Още повече, че родените в годините на най-ниската раждаемост– 1996-1997 година, приключват в този момент военното учебно заведение. Т.е., акцентира генералът, берем плодовете на демографската рецесия преди много години. Въпреки всичко през последните години МО усилва поръчката за броя на курсантите. През предходната година випускът е бил 53 курсанти, а трябвало да бъдат признати 270 първокурсници. На 100 % не е реализирана тази цел, само че се вършат доста старания, в това число изнесени изпити в разнообразни градове.
Така, в случай че през 2013 година в НВУ е имало 440 курсанти, в този момент са към 700. Освен това НВУ, има отговорности и за образованието на кадети в Професионалния сержантски лицей. Там се приготвят бойци, с цел да могат да се развиват във всички сержантски звания. Всичко това обаче изисква доста запаси и доста битки за тяхното обезпечаване. Точно на този позив би трябвало да отговорят политиците. Да се надяваме, че беше чут и от членовете на Комисията по защита, която, може би и поради това, организира при започване на юни изнесено съвещание в региона на военния университет. И че методът „ проба-грешка “ ще си остане в историята.
A Военномедицинският университет?
От структурата на ВМА отпада Военномедицинският университет. Това излиза наяве от квалифицираните промени и допълнения на държавното разпореждане за приемане на Плана за развиване на въоръжените сили до 2020 година Впрочем, тази концепция по този начин и не беше осъществена. Записана бе в разпореждане на Министерски съвет от 2016 година Целта бе подготовка на военни лекари за Въоръжените сили, чийто дефицит стигаше до 170.
Обясняваше се, че сходни университети има в прилежащите ни Румъния, Сърбия, Гърция и Турция.
Министерството на защитата обаче, бързо се отхвърли и откри друга форма за подготовка на военни лекари. Така за първи път в България Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ – Варна, взаимно с Военномедицинска академия – София и Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “ предложиха опция за образование по компетентност „ Военен доктор “. Бързо поправена неточност или по-доброто решение, следва да разберем след 4-5 години.
Първият факт, който буди размисъл, е, че през 1990 година в България има 30 висши образователни заведения, като пет от тях са военни. Днес, обаче съотношението е 51 към 3. На пръв взор няма логичност. Но резултатът е справедлив, от позиция на обстоятелството, че през последните 2-3 десетилетия у нас опити се правеха най-много на гърба на армията, от което военното образвание нямаше по какъв начин да избяга. В един миг даже бе разгласен нулев банкет за курсанти. Много бяха офицерите, нямаше длъжности за завършващите. Сега е противоположното. Дефицитът на офицерски фрагменти пораства, само че пък броят на претендентите за курсанти не вдъхва огромен оптимизъм.
Днес военното ни обучение още веднъж е на кръстопът. Дали от три военните учебни заведения да станат пет, или да не се позволява сходен ход? От години освен генерали и офицери – настоящи и от запаса, само че министри, депутати, кметове и общественици, дават очаквания за възобновяване на Висшето военновъздушно учебно заведение. От време на време ентусиазмът стига връхната си точка, само че постоянно се намира някой или някакво събитие, което да смъкна запалянковците на земята. Дори претенденти за депутати включват тази концепция в предизборните си акции, а като влязат в Народното събрание стартират да питат съответния министър на защитата по кое време в Долна Митрополия ще има още веднъж учебно заведение, а не факултет. Така се стигна до втората половина на този април, когато министърът на защитата Красимир Каракачанов на преднамерено извършена среща с политици и специалисти съобщи, че има политически консенсус за възобновяване на Военновъздушното учебно заведение. Остана специалистите да доведат процеса до дъно.
Въпрос на време бе да си кажат думата ракетчиците и артилеристите. Роди се предприемчив комитет, който си слага за цел да възвърне военната емблема на Шумен. И напомни неоспоримата истина, че Висшето военно учебно заведение за артилерия и противовъздушна защита (ВВУАПВО) беше водеща висша военна просветителна институция в интервала 1948-2002 година Категоричен е в извода си, че „ след 2002 година, когато рангът на висшето военно учебно заведение бе сведен до факултет, настъпиха промени, които се отразиха отрицателно върху подготовката на офицери за потребностите на българската войска. “ Смята, че с възобновяване на военното учебно заведение ще се отговори на възходящата нужда от военни фрагменти за артилерийските формирования, военноинженерни експерти по артилерийското въоръжение и боеприпасите, Противовъздушна отбрана и КИС (Комуникационни и осведомителни системи).
Дали пет или три военни учебни заведения ще решат казуса с недостигащите офицерски фрагменти, е въпрос на задълбочени разбори и прогнози. По-важно е да си отговорим за какво НВУ е значим като военно учебно заведение и тези, които носят отговорност, да създадат нужното за неговото подсилване.
През 2012-2014 година, напомня началникът на университета бригаден военачалник Пламен Богданов, имаше всеобщ отлив на офицери и сержанти. Причините са свързани най-много с промени на обществени закони. Те обаче, съгласно него, се задълбочиха, тъй като от дълго време военната специалност е на пазара на труда. Още повече, че родените в годините на най-ниската раждаемост– 1996-1997 година, приключват в този момент военното учебно заведение. Т.е., акцентира генералът, берем плодовете на демографската рецесия преди много години. Въпреки всичко през последните години МО усилва поръчката за броя на курсантите. През предходната година випускът е бил 53 курсанти, а трябвало да бъдат признати 270 първокурсници. На 100 % не е реализирана тази цел, само че се вършат доста старания, в това число изнесени изпити в разнообразни градове.
Така, в случай че през 2013 година в НВУ е имало 440 курсанти, в този момент са към 700. Освен това НВУ, има отговорности и за образованието на кадети в Професионалния сержантски лицей. Там се приготвят бойци, с цел да могат да се развиват във всички сержантски звания. Всичко това обаче изисква доста запаси и доста битки за тяхното обезпечаване. Точно на този позив би трябвало да отговорят политиците. Да се надяваме, че беше чут и от членовете на Комисията по защита, която, може би и поради това, организира при започване на юни изнесено съвещание в региона на военния университет. И че методът „ проба-грешка “ ще си остане в историята.
A Военномедицинският университет?
От структурата на ВМА отпада Военномедицинският университет. Това излиза наяве от квалифицираните промени и допълнения на държавното разпореждане за приемане на Плана за развиване на въоръжените сили до 2020 година Впрочем, тази концепция по този начин и не беше осъществена. Записана бе в разпореждане на Министерски съвет от 2016 година Целта бе подготовка на военни лекари за Въоръжените сили, чийто дефицит стигаше до 170.
Обясняваше се, че сходни университети има в прилежащите ни Румъния, Сърбия, Гърция и Турция.
Министерството на защитата обаче, бързо се отхвърли и откри друга форма за подготовка на военни лекари. Така за първи път в България Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ – Варна, взаимно с Военномедицинска академия – София и Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “ предложиха опция за образование по компетентност „ Военен доктор “. Бързо поправена неточност или по-доброто решение, следва да разберем след 4-5 години.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ