Д-р Благовест Върбаков е богослов, общественик и преподавател в Академията

Д-р Благовест Върбаков е богослов, държавник и учител в Академията Министерство на вътрешните работи

Последният митинг в столицата, извършен в така наречен „ Триъгълник на властта “ (вeчерта на 26 ноември), докара до отдръпването на първия проектобюджет в евро на държавното управление на Росен Желязков. Бюджет, направен от една измъчена коалиция, съчетаваща по насила в себе си синият и левият политически набор, който – би трябвало да признаем – съумя да консолидира цялата парламентарна съпротива на настоящия Парламент. Народът в този момент ликува – този „ нефелен “ за мнозина проектобюджет ще отиде в кошчето за отпадък.

Бойко Борисов, тъй като и на него този проектобюджет не му се по никакъв начин нравил, даде обещание, че е наредил на премиера (си) Желязков да бъде отначало преразгледан, което същият министър председател на брифинг в Парламента удостовери. Налага се това, с цел да няма напрежение измежду обществото. Трябвало, сподели Желязков, да се търсят консенсусни решения за богатството на всички, и вярно казано!

Питам се обаче, този нов проектобюджет, който – твърдят ни и Борисов, и Желязков – ще е координиран с Тристранката и опозицията – воглаве с Асен Василев (чудно ми е дали ще имат право на мнение при разискването му партии като Възраждане, МЕЧ и Величие), ще удовлетвори ли тези, които ще се наложи, уви, да бъдат ощетени? Протестът скандираше оставка на Правителството, тъй като е корумпирано от „ тикви “ и „ свине “ – какъв „ благополучен “ политически изказ, но вид просташка кавга. Видяхме лозунги, заклеймяващи корупцията и мутренското ръководство на страната. Актьорът Филип Буков трогна множеството с припомнянето му, че всеобщите митинги през 2013 година били поради подмолното ръководство тогава, ръководено от феномена „ КОЙ “. И в този момент над 10 година по-късно обстановката била същата – нищо не се е трансформирало от този момент до през днешния ден, твърди протестърът артист, който и тогава бил деятелен участник на митингите против това мракобесно „ КОЙ “ в страната ни.

Протестът беше обичайно показан от младо и не чак толкоз остаряло. Да, не беше многохиляден, само че пък задоволителен, с цел да се стресне Правителството. В него видяхме пъстра, та даже шарена палитра от партийни функционери – леви, десни (но без раз-два-три), популисти, путинисти, шовинисти, аферисти и прочие В обществените мрежи видяхме прелюбопитни някогашни и сегашни политически лица, като съумялата да катастрофира партията Българска социалистическа партия Корнелия Нинова (по нейно време с добавката „ за България “, което е по-приемливо от предходната на другаря Михов „ лява България “); побойникът Цончо Ганев, Радостин Василев „ СРС-то “, Ивелин Михайлов, прокрадна се и Васил Божков. Въобще всички опозиционери бяха на политическия площад, скандирайки в унес „ Оставка! “.

Шокиран останах и от виковете „ Кой не скача е пълен “, което за прощален път ми потвърждава, че всеки, който желае непременно да се докопа до властта, краде безобразно от тези в действителност многохилядни манифестации на демократичното българско общество, което беше готово – даже и с цената на своя живот – да възпре опитите на комунистическите реминисценции да отклонят България от нейния полагащ ѝ се по право европейски път. Та хубаво ще да е политическият функционер на Демократична България (о.з. генерал) Атанас Атанасов да изясни този девиз от кое място води началото си на своя електорат, който – да отбележа – тогава не е бил роден, т.е. през далечната първа половина на 90-те години на отминалия 20-ти век и по-късно да го подканя да (под)скача.

Протестът се орезултати – ще има нов проектобюджет. Ура! Ликувай, протестни народе; ликувай, политическа опозицио, без значение дали си хомогенна или тюрлюгювеч – в последна сметка значимото е, че Правителството от всички вас протестъри се стресна. Нали това искахте от него?!

Но при новия проектобюджет, съдействан от вещата експертиза на ПП-ДБ и вероятно други корифеи на икономическата мисъл, ще изгърмят други публични групи от популацията. Защото, с цел да се удовлетворят едни, ще би трябвало да се ощетят други, и тези други никак, но никак не са малко. И в случай че те решат, а те ще го създадат, да създадат митинг, то тогава към „ КОЙ “ ще следва да насочат справедливия си яд?! Към държавното управление на Желязков, или към Борисов, към Тристранката, към ПП-ДБ, към „ КОЙ “ тъкмо от тях? Защо ли ми се коства, че при подбудения поради новия проектобюджет митинг рабски още веднъж ще се присламчат същите популисти, путинисти, шовинисти, аферисти и прочие политически издънки.

За страдание, още веднъж на митинга имаше опити за провокация над служителите на реда. Протестът се вгледа в тяхната чиния – нарастването на заплатите им било (пре)много, пък и в този момент този бонус от 400 лева на фуражка за чий…, да не не преставам. Изобщо служителите на реда, както споделя народът, „ кучета ги яли “ – те би трябвало единствено да се гърбят и да броят жълти стотинки, пардон – от следващата година центове.

Тикви, свине, пеньоари, кирчовци, кокорчовсци, геловци, селяндури (по смисъла на Радостин Василев, осмелил се да квалифицира интелектуалното равнище на Ивелин Михайлов) и всевъзможни съществително-прилагателни субекти за голямо страдание към днешна дата онагледяват политическия ни хайлайф.

Президентът Радев да става министър председател и народът да миряса! Всички тези съществително-прилагателни субекти на политическата ни нефелна (не)действителност да вземе да го припознае за новия Месия, та нима целокупния народ най-накрая пребъде в мир и разцвет. А наречените от Радев за шарлатани, ще бъдат ли припознати от него за политически сътрудник, е голяма мистерия. Току-виж „ плеснали, та се прегърнали “ и заедно в цялостно единодушие образували Правителство. И тогава персонално аз ще се попитам бъдещия министър председател Радев „ КОЙ “ в действителност е наредил шахматната дъска на новото държавно ръководство? И въобще не ми се желае да слушам отговори от вида на „ суверенът по този начин изиска на изборите “ и други нелепости, тъй като – дано политиците ни бъдат пределно наясно, – че народът (суверенът) се измори да гласоподава доверие на всевъзможни Месии, Пророци и Свети води ненапити!

Между другото, България от януари 2026 година става пълновръстен член на Евросъюза, което значи, че възможният министър председател Радев ще му се наложи да отстоява тази интеграция на страната, колкото и да не му се желае (или да изпитва запаси като симпатизиращ на политическата върхушка, лобирала го за президент при първия му мандат – естествено, че приказвам за военачалник Решетников). Ако не стори това, то, повярвайте ми, митингите против него ще бъдат изрично радикални!