Радев да вдигне отново юмрука? Това е риск за европейска България
Ситуацията в страната е взривоопасна и събитията ще се развият по-бързо, в сравнение с всички са очаквали. Случващото се не е " черен лебед ", а разумно разследване от напълно познати процеси, проблеми (и лица), които се трупаха и нагнетяваха напрежение. Лицата (и двете) от дълго време прекалиха със завладяването на институции и използването им за партийни и бизнес цели. В последна сметка - в точния момент или не - пристигна точката, в която търпението на хората свърши и трупаното напрежението мазета. Обществената сила е грандиозна и неудържима. Наистина става дума за невиждани митинги и вирална политическа готовност.
Опасностите пред България и огромният въпрос
Вероятно ще се стигне до предварителни избори: Борисов търси по-малко неуместен миг за него, с цел да ги оповести. Този миг може да е даже преди вота на съмнение и идващия огромен протест.
Големият въпрос е по какъв начин да се предотврати отклоняването на тази социална сила за подправени или рискови дела. Това се е случвало в близката ни история. През 2021 година публичният яд наду платната на Има Такъв Народ, които строго научно съставляват политическо менте: партия, която прави тъкмо противоположното на поръчката, с която е пристигнала на власт. Логично, те и в този момент са измежду обслужващите обединения на тандема Пеевски-Борисов, който сякаш щяха да „ изчегъртват “ от политиката. През 2013 година пък Борисов беше заречен да се поправи и сякаш воюваше с Пеевски (по-скоро Пеевски го гонеше). Но след това се сдушиха още веднъж и по този начин до момента.
Опасността през днешния ден е недоволството от Пеевски-Борисов да бъде обяздено от проруски и антиевропейски играчи или някакви хибриди в това отношение. Президентът Радев е амбивалентен по доста от тези въпроси и благосклонностите му към Орбан издават, че може да желае да се пусне по антиевропейската писта. Позицията му по войната в Украйна приказва същото. За хората, които желаят европейска България и Европейски Съюз да са мощни, това са опасности. Малцина от младите, които излязоха да стачкуват, биха били щастливи, в случай че революцията им приключи с полу-автокрация от Орбаново-путинистки тип: тогава тъкмо те отново ще са на площада като връстниците си в Будапеща.
Как да бъде избегнато такова развиване?
Говорителите на ГЕРБ и Новото начало тръбят, че техните партии би трябвало да си останат на власт, с цел да не пристигна Радев. Това е слаб мотив, който единствено доближава рухването на държавното управление " Желязков " и подвига акциите на президента Радев. А и оставането на Пеевски-Борисов на власт е може би към този момент невероятно: въпросът е тъкмо по кое време ще са предварителните избори.
Чуваме към този момент и апели Радев да вдигне още веднъж юмрука, с цел да обере националното неодобрение в интерес на собствен партиен план. Той несъмнено ще опита да направи това и колкото по-скоро, толкоз по-добре за него. Ако още веднъж се забави, може да изпусне последния си трен. Така че за задачите на разбора, Радев би трябвало да се преглежда като към този момент слязъл на политическия терен. Дали ще изчака до новогодишното си послание – не е ясно, само че евентуално да.
В тази обстановка проевропейска България има нелека задача. Протестната сила е съвсем напълно нейна сега, младежите виждат бъдещето си в европейска страна и освен, че не са срещу еврото, само че го считат и за естествена стъпка в политическата ни еволюция. Но с пазаруване на гласове и основаване на изкуствени и подправени други възможности, както и с политическа амбивалентност силата на митинга може да бъде погълната електорално от играчи със напълно други политически цели.
Протестите по принцип са отрицателно волеизявление " срещу ". Те вършат отрицателни обединения против нетърпимо статукво, в каквото Пеевски-Борисов (отново) се трансформират. Но въпреки всичко митингите могат да чертаят и положителна политическа стратегия. В последна сметка виралната политическа готовност, на която те са израз, съставлява пренаписване на публичния контракт. Изследване за предаването " Референдум " по Българска национална телевизия от през вчерашния ден сподели, че над 70% от жителите намират настояванията на митингите за обективни. Това е извънредно висока поддръжка, която в допълнение към най-малко стоте хиляди, които излязоха на площадите в страната, приказва за необятно, национално единодушие.
За да остане България проевропейска страна
Затова проевропейска България би трябвало да отбрани проевропейския темперамент на митинга. Да е изрично ясно, че това, което се случва, не е бойкот на еврото или някакъв прикрит евразийски идеал. Двата огромни митинга дотук и с посланията, и с представителите и със състава си, потвърдиха тази теза. Но това би трябвало да бъде удържано и в бъдеще:
1. Протестът да е срещу Пеевски-Борисов, само че да е за еврото и Европа;
2. Бюджетните претенции да са в границите на рационалното: до 40% от Брутният вътрешен продукт, при опазване на ниски дългови равнища, до 3% недостиг и така нататък
3. Сред представителите на митинга да са представителите на проевропейските партии;
4. Посланията му да са проевропейски;
5. Исканията да се разширят към промяната на и.ф. основен прокурор, както и шефовете на служби;
6. Да се изисква бистрота по следствията за Петьо Еврото и Нотариуса, които в действителност прикриват големите зависимости в правосъдната сфера;
7. Да се изискват и строги ограничения против пазаруването на гласове, което може да опорочи и идващите избори.
Това е задоволително като положителна стратегия и налагането ѝ е доста значимо за европейското бъдеще на България. Борисов доста пъти е бил канен да се причисли към тази стратегия. Но катарзисът му по този начин или другояче не се случва. Той избира да си стои в публичен хигиеничен кордон до Делян Пеевски (мнозина считат недоброволно) и това би трябвало да се одобри като факт. Но въпросът за какво не приема програмата би трябвало да му се задава.
Същото важи и за Радев. Проблемът там е, че той също се афишира за проевропеец, само че може би има Орбанова концепция за Европа и демокрацията. Така или другояче Радев също би трябвало да бъде питан за явен отговор по тези въпроси и доста други. За задачата обаче е належащо митингът да резервира изразеното си проевропейско лице, което ще принуди другите да се нареждат по отношение на него.
Битката за проевропейска България няма да е лесна, само че може и би трябвало да бъде извоювана. Едва ли най-после ще дойдат орлите или някои други фантастични същества като във " Властелинът на пръстените ", с цел да спасят ситуацията. По-добре е тези, които в действителност милеят за европейското развиване на България, да преценяват какво им е по-ценно: европейското бъдеще или водачи с изтекла валидност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Опасностите пред България и огромният въпрос
Вероятно ще се стигне до предварителни избори: Борисов търси по-малко неуместен миг за него, с цел да ги оповести. Този миг може да е даже преди вота на съмнение и идващия огромен протест.
Големият въпрос е по какъв начин да се предотврати отклоняването на тази социална сила за подправени или рискови дела. Това се е случвало в близката ни история. През 2021 година публичният яд наду платната на Има Такъв Народ, които строго научно съставляват политическо менте: партия, която прави тъкмо противоположното на поръчката, с която е пристигнала на власт. Логично, те и в този момент са измежду обслужващите обединения на тандема Пеевски-Борисов, който сякаш щяха да „ изчегъртват “ от политиката. През 2013 година пък Борисов беше заречен да се поправи и сякаш воюваше с Пеевски (по-скоро Пеевски го гонеше). Но след това се сдушиха още веднъж и по този начин до момента.
Опасността през днешния ден е недоволството от Пеевски-Борисов да бъде обяздено от проруски и антиевропейски играчи или някакви хибриди в това отношение. Президентът Радев е амбивалентен по доста от тези въпроси и благосклонностите му към Орбан издават, че може да желае да се пусне по антиевропейската писта. Позицията му по войната в Украйна приказва същото. За хората, които желаят европейска България и Европейски Съюз да са мощни, това са опасности. Малцина от младите, които излязоха да стачкуват, биха били щастливи, в случай че революцията им приключи с полу-автокрация от Орбаново-путинистки тип: тогава тъкмо те отново ще са на площада като връстниците си в Будапеща.
Как да бъде избегнато такова развиване?
Говорителите на ГЕРБ и Новото начало тръбят, че техните партии би трябвало да си останат на власт, с цел да не пристигна Радев. Това е слаб мотив, който единствено доближава рухването на държавното управление " Желязков " и подвига акциите на президента Радев. А и оставането на Пеевски-Борисов на власт е може би към този момент невероятно: въпросът е тъкмо по кое време ще са предварителните избори.
Чуваме към този момент и апели Радев да вдигне още веднъж юмрука, с цел да обере националното неодобрение в интерес на собствен партиен план. Той несъмнено ще опита да направи това и колкото по-скоро, толкоз по-добре за него. Ако още веднъж се забави, може да изпусне последния си трен. Така че за задачите на разбора, Радев би трябвало да се преглежда като към този момент слязъл на политическия терен. Дали ще изчака до новогодишното си послание – не е ясно, само че евентуално да.
В тази обстановка проевропейска България има нелека задача. Протестната сила е съвсем напълно нейна сега, младежите виждат бъдещето си в европейска страна и освен, че не са срещу еврото, само че го считат и за естествена стъпка в политическата ни еволюция. Но с пазаруване на гласове и основаване на изкуствени и подправени други възможности, както и с политическа амбивалентност силата на митинга може да бъде погълната електорално от играчи със напълно други политически цели.
Протестите по принцип са отрицателно волеизявление " срещу ". Те вършат отрицателни обединения против нетърпимо статукво, в каквото Пеевски-Борисов (отново) се трансформират. Но въпреки всичко митингите могат да чертаят и положителна политическа стратегия. В последна сметка виралната политическа готовност, на която те са израз, съставлява пренаписване на публичния контракт. Изследване за предаването " Референдум " по Българска национална телевизия от през вчерашния ден сподели, че над 70% от жителите намират настояванията на митингите за обективни. Това е извънредно висока поддръжка, която в допълнение към най-малко стоте хиляди, които излязоха на площадите в страната, приказва за необятно, национално единодушие.
За да остане България проевропейска страна
Затова проевропейска България би трябвало да отбрани проевропейския темперамент на митинга. Да е изрично ясно, че това, което се случва, не е бойкот на еврото или някакъв прикрит евразийски идеал. Двата огромни митинга дотук и с посланията, и с представителите и със състава си, потвърдиха тази теза. Но това би трябвало да бъде удържано и в бъдеще:
1. Протестът да е срещу Пеевски-Борисов, само че да е за еврото и Европа;
2. Бюджетните претенции да са в границите на рационалното: до 40% от Брутният вътрешен продукт, при опазване на ниски дългови равнища, до 3% недостиг и така нататък
3. Сред представителите на митинга да са представителите на проевропейските партии;
4. Посланията му да са проевропейски;
5. Исканията да се разширят към промяната на и.ф. основен прокурор, както и шефовете на служби;
6. Да се изисква бистрота по следствията за Петьо Еврото и Нотариуса, които в действителност прикриват големите зависимости в правосъдната сфера;
7. Да се изискват и строги ограничения против пазаруването на гласове, което може да опорочи и идващите избори.
Това е задоволително като положителна стратегия и налагането ѝ е доста значимо за европейското бъдеще на България. Борисов доста пъти е бил канен да се причисли към тази стратегия. Но катарзисът му по този начин или другояче не се случва. Той избира да си стои в публичен хигиеничен кордон до Делян Пеевски (мнозина считат недоброволно) и това би трябвало да се одобри като факт. Но въпросът за какво не приема програмата би трябвало да му се задава.
Същото важи и за Радев. Проблемът там е, че той също се афишира за проевропеец, само че може би има Орбанова концепция за Европа и демокрацията. Така или другояче Радев също би трябвало да бъде питан за явен отговор по тези въпроси и доста други. За задачата обаче е належащо митингът да резервира изразеното си проевропейско лице, което ще принуди другите да се нареждат по отношение на него.
Битката за проевропейска България няма да е лесна, само че може и би трябвало да бъде извоювана. Едва ли най-после ще дойдат орлите или някои други фантастични същества като във " Властелинът на пръстените ", с цел да спасят ситуацията. По-добре е тези, които в действителност милеят за европейското развиване на България, да преценяват какво им е по-ценно: европейското бъдеще или водачи с изтекла валидност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ




