Златното ключе на мира
Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов.
Къде ли, в чии ли ръце е златното ключе, което ще отвори вратата към мирни договаряния и към края на руско-украинската война?
Путин самолично реши да стартира войната и самолично ще реши по кое време да я завърши. По виновност на този човек към този момент са убити и ранени към един милион души от двете страни на фронта, а самата война тъпче на процедура на едно място към този момент съвсем четири години. Ето за какво когато в разнообразни страни по време на гостуванията ми ме питат по кое време ще свърши войната, давам отговор, че в случай че Путин не го знае, аз пък въобще няма по какъв начин да го знам, макар че писателската ми вътрешен глас ми подсказва, че златното ключе за мира не е нито в Русия, нито в Америка, а в Китай у другаря Си.
Без другаря Си Путин не би се осмелил да стартира войната, не би посмял поради вероятно вероятния китайско-американски митинг против такава чудовищна кланица, само че подобен митинг нямаше и тази война е негова отговорност. Без поддръжката на Си Путин няма да може да я продължи и би трябвало допустимо по-скоро да я завърши. Китай без подозрение е удовлетворен от руско-украинската война, за Китай това е скъп подарък.
Войната дава опция на Китай да се утвърди още повече като една от водещите страни на света, да отслаби Русия в разнообразни сфери на интернационалния живот, да я вкара в известна изолираност и дружно с това да покаже образно на всички политическата уязвимост на Европа, която заради тази война наподобява разграничена и неугледна. Европа не съумя да откри задоволително политически, дипломатически и стопански лостове за приключването на тази война.
Че златното ключе за руско-украинския мир е у Китай – това най-сетне го разбра и Тръмп. Не току-тъй той неотдавна се срещна с ръководителя Си в Южна Корея. Но ето ви един абсурд. Според мен двамата водачи схващат какъв брой ужасна, неуместна и безмилостна е войната сред Русия и Украйна, само че с по-голямо наслаждение си поприказваха и взеха решение за търговията с редкоземни метали и соя, в сравнение с за тази несвършваща кланица. Излиза, че днешният свят на огромните страни – макар обвързваните с отминалите международни войни нещастия – слага егоистичните национални ползи над хуманните полезности. Какво е това? Несъвършенство на човешката природа, под паника боязън да не съсипеш националната сигурност или просто предпочитание да си колкото се може по-дълго на трона – тъй като даже Тръмп, в прорез с американската конституция, си мечтае за трети мандат?
Путин съвсем още през цялото време на сядането си на трона стартира да попоглежда към Изтока, тъй като беше наясно, че от Запада може да чака само унижения. Нито демокрацията, нито виталното ниво на съветския народ могат да се съпоставят със западните правила и обичаи. Съобразителният Путин реши да не тръгне по пътя на Европа, а да свърже съветската недодемокрация с азиатските системи на властническа власт. И колкото повече и по-дълго управляваше Русия, толкоз по-ясно разбираше, че естественият му съдружник може да бъде преди всичко комунистически Китай, който, от своя страна, възприема дружбата с Русия като дружба против Америка.
Връзките на Путин с Китай към този момент станаха напълно здрави, в Китай го одобряват като безценен гостенин по аленото чердже и с военни почести. Путин с всички сили се пробва да направи тази дружба фамилна, интимна, в фамилията му към този момент учат китайски. Вътре някъде в тази дружба обаче има скрити проблеми. Те са свързани най-много с обичайното съмнение на руснаците към китайските им съседи. Не току-тъй виждаме в съветската литература постоянно срещаната дума „ азиатщина “ - азиатщината е нещо непознато, различаващо се от славянския свят с обичаите си, с религията си, със строгите си житейски правила.
След като не откри схващане измежду европейски водачи като се изключи Унгария и Словакия, воюващият с Украйна Путин се обърна към Изтока, обаче Изтокът не го желае. Ама по какъв начин по този начин?! Та нали го посрещат като безценен гостенин? Ами по този начин – като гостенин той ще свърши работа на Изтока в опълчването му на демократичния Запад. Но като съдружник? Тук нещата стават по-сложни. Като властник на Русия Путин не е „ техен “. За Изтока той, макар че в Азия непрестанно се усмихва благо и е толкоз миролюбив, че няма къде повече, в действителност е непознат. Китай помни, че царска Русия му е лишила големи територии в Сибир и в Далечния изток. Когато бях в сибирския град Благовешченск година преди тази война, тамошните поданици говореха за непрекъснатата наклонност Китай да заздравява позициите си в този голям регион, като се стигне до това китайци да се женят за съветски бабички, та като те умрат, да наследят сибирското им местопребиваване и права.
Китай към този момент става сполучлив съперник на путинска Русия в Централна Азия - с други думи, в някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики, - и освен с увеличението на икономическото и политическото си наличие. Това е най-очевидно в двете най-големи стопански системи на Централна Азия Казахстан и Узбекистан. Китай става част от ежедневния живот, хората си купуват китайски коли, работят в китайски компании, учат китайски. Разработва се многомилиарден железопътен план, който съединява Китай с Узбекистан през Киргизстан.
Въпреки че стопанската система на Китай е в пъти по-мощна от съветската, на нивото на общуването сред хората и до през днешния ден има напълно разнообразни критерии. Споменах по-горе Благовешченск – границата с Китай минава тъкмо около него, по река Амур. На отсрещния бряг е бурно развиващият се китайски град Хейхе. Като член на журито на кинофестивала в Благовешченск минах отвъд реката, като се възползвах от безвизовия режим, и на часа се озовах в Китай. Особено усещане там ми направиха две случки. Ние, неколцина съветски кинаджии, си седим в ресторанта, пием си китайска бира и внезапно се усещаме, че бирата не свършва, че на масата се появяват все нови и нови бутилки – и разбираме, че ни ги поръчват съседите по маси, че за тях е наслаждение и въпрос на чест да черпят нас, руснаците. Ако китайските приятели пиеха бира в някой ресторант в Благовешченск, никой не би ги почерпил и една биричка. В един магазин за облекла пък преводачката ни искаше да си купи яке и продавачката китайка я помоли да й разреши да я пипне по „ бялата бузка “. Самият Благовешченск пък спрямо Хейхе си е останал градчето от описа на Чехов, т.е. въобще не се е трансформирал от времената, когато Чехов е плувал по Амур.
Русия не е Запад и не е и Изток, Русия е някаква голяма нулева точка и нейните полезности се търсят от епохи, само че по този начин и не са открити. Но до какво въпреки всичко е най-близо Русия?
Начинът, стилът на живот в огромните съветски градове, изключително Москва и Петербург, по доста параметри не се разграничава от европейския, връзката сред съветската и европейската просвета е от епохи. Но се оказва, че това не е задоволително. Най-важното е това, че самият Путин изпитва наслаждение от висшата власт, за него, екс-гаменчето от оскъдно семейство, благосъстоянието и могъществото не са случайност (както е станало всъщност), а подарък свише, който му се поставя и не се дефинира от демократични избори, тъй че изборите стават ненужни. Докато гледаше по какъв начин Путин става „ цар “, Западът последователно и непоследователно стартира да се разочарова от него, въпреки и да продължи чак до руско-украинската война, т.е. до началото на 2022 година, да има с Путин доста и разнообразни политически и стопански връзки, като все някак успокояваше съвестта си с антируски наказания, които нямаха никакво практическо значение. Руско-украинската пълномащабна война, която до последния кротичък ден Западът мислеше за невъзможна, затвори пътя на Путин към Запада – и пристигна времето за коренно превръщане към Изтока. Което надали радва доближените на президента, които си накупиха на Запад имения и яхти, пратиха децата и внуците си да учат в най-различни европейски и американски университети и въобще се усещаха в Европа уютно, пищно и нехайно. Обаче не им оставиха право на избор или пък изборът беше напряко подигравка: или работиш в Кремъл и за Кремъл, или се пенсионираш и си живееш на дачата, или пък, в случай че интензивно се изказваш срещу войната, отиваш в пандиза - а четвъртият ти избор е да те унищожават.
Съвсем скорошният случай със остарелия другар на Путин Дмитрий Козак, който по лично предпочитание се отхвърли от поста заместник-шеф на путинската администрация, е освен това от случайност: в това се усеща надали не, че на номенклатурата към този момент й е писнало от войната. Путин задържа някои от тези хора съвсем принудително, другите станаха от либерали и прагматици ястреби като Медведев, въпреки че и в неговия случай нещата не са толкоз елементарни. Медведев по-скоро се преструва на ястреб и подлизурковците като него си мислят, че в след-путинското бъдеще отново ще съумеят да извърнат резбата и да станат „ хрушчовците “ на новото време – само че че към този момент би трябвало да смаят всички със суперактивния си враждебен разказ.
Този враждебен разказ обаче си има последствия. Доволен от дрязгите сред Америка и Европа, Кремъл пробва да откри опция да усъвършенства връзките си със Съединени американски щати, тъй като долавя известна непосредственост във възгледите и полезностите на Тръмп и Путин. Простите сметки на Тръмп обаче показаха броя на жертвите в руско-украинската война и връзките сред двамата международни водачи започнаха да се скапват. Изказванията на Тръмп: „ Много съм отчаян от Путин. Мислех, че бързо ще се оправи с това. /.../ Казах на Путин: „ Излагаш се /.../ Какво си, книжен тигър ли? “. Не съм сигурен, че това е последното мнение на американския президент: като се има поради непоследователността му, той може отново да обикне московския си „ другар “, обаче обидчивият Путин надали елементарно ще му елементарни „ хартиения тигър “.
И ето го въпроса: Русия дружно с Путин на Изток ли отива, или просто се преструва? В същността си днешна Русия не е азиатска страна и ориентацията на Путин към Изтока е единствено малко парченце от историята й. Европа и Азия. По метода на живот, културата, логиката на психиката и към този момент традицията от времето на Петър Първи Русия - и освен столичната номенклатура – е по-близо до Европа, мъчително й е за Европа и желае да се върне в Европа. Когато войната с Украйна свърши, в случай че това стане по време на ръководството на Путин, доближаване със Запада няма да има. Няма да се промени съвсем нищо. Но когато Путин слезе от сцената, явно ще настъпи „ стопляне “. Никой в Кремъл няма да желае да се поставя на новия деспот. Русия ще се устреми към Европа, даже ще се опита да влезе в нея, та към този момент да не излиза повече. Последиците от войната обаче дълго ще пречат на Русия да бъде призната от Европа като „ своя “, няма да й имат доверие още доста и доста години.
Златното ключе на мира е надълбоко в джоба на другаря Си. Какво ли би трябвало да стане, та той да бръкне и да го извади? На решението му надали би повлияла провокираната от войната филантропична злополука. Нея към този момент си я има. Но в случай че Тръмп, който си мечтае за Нобелова премия за мир, откри задоволително причини да свърже края на войната с по-нататъшното великолепие на Китай, то това би могло да впечатли китайския началник. И още по-добре би било за него да размени златното ключе против Тайван. Но към този момент това е нереално. Америка с всичките си нуклеарни подводници няма да го допусне. А може би златното ключе към този момент е изгубено и нашата планета в последна сметка вместо мир може да получи нуклеарна война.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ