Живот сред вълци – историята на едно дете в концлагер
През 1997 година италианският режисьор Роберто Бенини снима кино лентата „ Животът е прелестен “ – за ориста на евреин, криещ своя 5-годишен наследник в нацистки концлагер.
По сюжет пандизчията изяснява на детето, че това е игра. Трябва да заобикаля есесовците, не би трябвало да плаче, да се оплаква и да желае да яде, като тогава ще събере точки и ще си завоюва премия – същински танк. Бенини получи три награди „ Оскар “ и се популяризира в целия свят.
И въпреки да счита своята история за измислена, режисьорът не си е и помислял, че в действителност историята помни подобен случай.
Янек Шляйфщайн е роден на 7 март 1941 година в еврейското гето на град Сандомир, ситуиран на югоизток в окупирана Полша. За пръв път родителите му решили да го скрият, когато момчето било единствено на годинка: пандизчиите от гетото били преместени в Ченстохова като плебеи за фабриката за оръжие HASAG.
Още в първия ден есесовците събрали всички деца като „ безполезни за работа “ – малчуганите били изпратени в Освиенцим.
Майката на Янек съумяла да скрие детето в мазето, където той прекарал 18 месеца в цялостна мрачевина: светлина се появявала единствено тогава, когато родителите слизали с храна и свещи. Те научили дребния да мълчи: тъй като звуците можели да привлекат бойците, а също по този начин му взели и котка, с цел да лови мишките, които биха могли да нагризат Янек.
През септември 1943 година личният състав на фабриката бил сменен от поляци, а евреите отпратили в концлагера Бухенвалд – оня, чиято врата била украсена от злокобния надпис «Jedem das Seine» – „ Всекиму своето “.
Точно тогава Израил Шляйфщайн споделил на 2,5 годишния си наследник: „ Сега ще играем на една забавна игра. Обещавам ти вечер три бучки захар. Условията са следните – ти няма да плачеш, без значение какво ще се случи “.
Захарта била голяма полезност и едвам умеещият да приказва Янек незабавно се съгласил. Бащата направил огромна чанта с отвори за въздух, поставил вътре сина, закрил от горната страна с облеклата си и нарамил „ чантата “ на раменете си.
В Бухенвалд фамилията било разграничено. Майката на Янек била откарана в различен концлагер – Берген-Белзен, а старците и децата, пристигнали от другите гета, били разстреляни още във влака, пред очите на пандизчиите.
Комендантът на лагера щандартфюрер от Секретен сътрудник Херман Пистер декларирал: „ Трябват ни служащи, а не гратисчии “. Израил Шляйфщайн скрито завел сина си в бараката, където останал въпросът: какво да направи по-нататък? Двама немци комунисти му помогнали да скрие момчето.
На дребния му давали парченца самун от оскъдните лагерни дажби, скрито му носели дъждовна вода. Един от пленниците му издялал от дърво играчка – дребен кон. Момчето постоянно говорело единствено шепнейки и в никакъв случай не плачело. „ Нужно е, с цел да не те намерят неприятните чичковци – обяснявал бащата. – Иначе ще ни отведат при зла магьосница “.
… В последна сметка тази дървена играчка довела до пакост: коня бил открит по време на оглед на бараката от охранител, 30-годишен роттенфюрер от Секретен сътрудник. Той претърсил помещението и се натъкнал на тайника, където се криело момчето.
И тук се случило същинско знамение – есесовецът имал наследник на възрастта на Янек и на него му допаднало дребното, неусмихнато момче. Роттенфюрерът освен не докладвал на коменданта за своята находка, а оставил детето в бараката, наричайки го „ талисмана на Бухенвалд “.
Освен това, наредил да му се ушие „ детска “ лагерна тога. Малкият пандизчия към този момент го привиквали на утринната инспекция, с цел да рапортува в края „ Всички пандизчии са преброени! “
Макар че когато в бараката влизал високопоставените офицери от Секретен сътрудник, вкарвали още веднъж детето в тайника – всички деца в Бухенвалд подлежали на заличаване.
Заедно с Янек в разнообразни бараки на Бухенвалд се укривали най-малко двайсет деца на възраст до 10 години – съвсем всички съумели да доживеят до края на войната.
В това число и четиригодишният Стефан Цвайг, родил се в краковското гето и изпратен в Бухенвалд през 1944 година Него го скрили в отделението за тиф на болничното заведение, където есесовците не влизали поради боязън от инфекции. Намирайки се измежду заболели от тиф, в условия на цялостна липса на хигиена, детето сполучливо избегнало болестите, доживявайки освобождението на лагера.
Веднъж (вече през февруари 1945 г.) Янек, инцидентно останал без контрол, излязъл да поиграе на двора и попаднал на погледа на заместник-началника на лагера. Той оглупял и наредил „ да реалокират дребния евреин там, където му е мястото “…
Сграбчили момчето, с цел да го отведат в газовата камера, само че татко му измолил няколко дни за прощаване с дребния, обещавайки в подмяна да изготви за есесовеца (страстен фен на конете) красиво седло.
И още веднъж щастливо съвпадане – след два дни изпратили нациста на Източния фронт. Израил Шляйфщайн благодарил на Бога за шанса и скрил сина си в лагерната болница, където се криел до 11 април 1945 година, когато заключените в Бухенвалд вдигнали въстание, хващайки в плен защитата от Секретен сътрудник.
След войната станало ясно, че майката на момчето се е избавила – намерили я в Дахау.
Възстановявайки здравето си, през 1948 година цялото семейство отпътувало за Америка: тхяната история станала известна след кино лентата на Бенини, когато в държавните архиви на Съединени американски щати била открита историята ан Янек.
Давайки едно-единствено изявление пред публицистите, най-малкият заложник на Бухенвалд отказал други контакти с пресата. Било му тежко да си спомня подробности…
77-годишният Янек Шляйфщайн и през днешния ден живее в Ню Йорк. Той споделя, че цялостен живот спи с включени светлини, тъй като се бои от тъмното: поради пребиваването си в мазетата на Ченстохова и тъмните ъгли на бараката.
През 1947 година 6-годишният пандизчия от концлагера станал най-младият очевидец на правосъдния развой против охранителите на Бухенвалд, разпознавайки четирима есесовци, най-жестоко малтретирали пленниците.
След този развой 22 служителя на защитата били наказани на гибел посредством обесване, 11 от тях екзекутирани, а комендантът на Бухенвал Херман Пистер, очаквайки изтезанието си, починал от инфаркт в затворническата килия.
Понякога на този свят има освен баснословен шанс, само че и справедливост…
* На фотографията – четиригодишният Янек след освобождението на Бухенвалд от армията на Съединени американски щати.
