Визуализиране на симфонията: Невронауката разкрива как мозъкът реагира на Бетовен и Дебюси
През 1994 година един ортопедичен хирург в щата Ню Йорк влиза в учебниците по медицина и музика. Докато приказва от телефон на улицата по време на гръмотевична стихия, го поразява мълния. По-късно той си спомня ослепителния проблясък, ударът, по какъв начин е паднал обратно, както и това по какъв начин е бил върнат към живота с помощта на инцидентно минаваща здравна сестра. След месеци, прекарани в сложна рехабилитация, идва и непредвиденият миг – мъжът развива пристрастеност към Шопен, както и неудържимото предпочитание да композира.
В идващото десетилетие той основава цялостен поток от нова музика. Историята звучи като фантастична небивалица, само че е разказана като действителен проблем в книгата Musicophilia (2007) на английския невролог Оливър Сакс. Той отбелязва, представен от Financial Times: „ Анатомите през днешния ден мъчно биха разпознали мозъка на художник, публицист или математик – само че незабавно ще разпознават мозъка на професионален музикант. “
Три десетилетия по-късно музиката и науката още веднъж се срещат, само че по нов метод. През юли по време на фестивала във Върбие, Швейцария, пианистът Николас Наморадзе показва своя първи „ неврорецитал “ – концерт, в който върху екран се прожектират визуализации на неговата мозъчна интензивност в действително време с музиката, която извършва. Публиката безусловно „ наднича “ в мозъка на актьора.
За Наморадзе, който е притежател на влиятелната Honens International Piano Competition през 2018 година, планът е единствено една нишка от натоварената му интернационална кариера. „ В началото просто имах концепцията, че ще е занимателно да се пресъздава това, което се случва в мозъка ми, до момента в който изсвирвам “, споделя той. „ Мисълта да го трансформира в събитие онлайн пристигна малко по-късно, само че в този момент към този момент работим по разнообразни формати – от галерийни съоръжения до кино версия. Проектът се разрасна доста повече, в сравнение с чаках. “
Изображенията на мозъка се основават благодарение на електроенцефалография (EEG), която улавя електрическата интензивност. За да се изчистят несвързаните процеси като храносмилането, се вършат голям брой записи, които по-късно се проучват и филтрират. Наморадзе употребява и технологията Spirio на Steinway – самосвирещо пиано, което разрешава неведнъж записване и синхронизация сред музиката и мозъчната интензивност.
„ Един от проблемите при EEG е, че мощните придвижвания на тялото нарушават данните. За благополучие, аз седнал съм много неподвижно, до момента в който изсвирвам “, споделя пианистът.
В крайния вид визуализациите се синхронизират с осъществяването онлайн. Публиката вижда цветни изображения, които демонстрират по какъв начин разнообразни музикални стилове задействат разнообразни зони на мозъка – посредством цветове и интензитет съгласно равнищата на мозъчните талази.
„ Едно от най-силните открития е при втората соната на Скрябин, когато тилният дял, обвързван с образната обработка, се задейства доста по-силно, в сравнение с при останалите творби. След това си спомняш, че Скрябин е имал синестезия “, изяснява Наморадзе.
Обратният резултат се вижда при Дебюси, където „ отворените пространства “ на La Cathédrale engloutie успокояват мозъка, в внезапен контрастност с бурната сила на бързото скерцо от Hammerklavier на Бетовен.
Проектът сплотява напъните на голям брой сътрудници – Honens, Университета в Калгари (чрез Brain Dynamics Lab), Университета на Калифорния, който създава „ Glass Brain “ визуализацията, и Steinway със своя Spirio.
„ Публиката е очевидец на красиво и ангажиращо изображение на това по какъв начин другата музика „ осветява “ разнообразни елементи от мозъка “, споделя Наморадзе. „ Преди всяко произведение изяснявам кои области ще бъдат най-активни и по какъв начин работят дружно. Реакцията във Върбие беше извънредно положителна. “
Но Наморадзе е и откривател в това време – има следдипломна подготовка от Institute of Psychiatry, Psychology & Neuroscience към King’s College London. Проектът му се вписва в световния интерес към връзката сред мозъка и музиката, която към този момент се преглежда освен като изкуство, само че и като евентуална терапия.
Неврологът и музикант Даниел Левитин, създател на Music as Medicine, обрисува посоката: „ Виждам по какъв начин ще се впише в лекуването – въпреки и не безусловно да лекуваме изцяло – заболявания като Алцхаймер, деменция, Паркинсон, афазия, множествена склероза и хронична или остра болежка благодарение на музиката. “
Той показва и съответни образци. При заболяването на Паркинсон музиката оказва помощ да се синхронизират придвижванията: „ Ако музиката съответствува с ритъма на походката на пациента, той може още веднъж да върви. Все едно възстановяваш развален часовник. “ При афазия музиката подкрепя възобновяване на речта – казусът на американската конгресменка Габи Гифордс, която след прострелване през 2011 година още веднъж се учи да приказва, първо посредством пеене.
„ Проекти като неврорециталите на Наморадзе са жизненоважни, тъй като демонстрират, че музиката е някъде в мозъка ни “, споделя Левитин. „ Загубил съм броя на пианистите, които ми споделят, че музиката е в пръстите им. Отговарям им: ‘Добре, тогава дано извадим мозъка от главата ви и да забележим какъв брой добре ще свирите!’ “
В идващото десетилетие той основава цялостен поток от нова музика. Историята звучи като фантастична небивалица, само че е разказана като действителен проблем в книгата Musicophilia (2007) на английския невролог Оливър Сакс. Той отбелязва, представен от Financial Times: „ Анатомите през днешния ден мъчно биха разпознали мозъка на художник, публицист или математик – само че незабавно ще разпознават мозъка на професионален музикант. “
Три десетилетия по-късно музиката и науката още веднъж се срещат, само че по нов метод. През юли по време на фестивала във Върбие, Швейцария, пианистът Николас Наморадзе показва своя първи „ неврорецитал “ – концерт, в който върху екран се прожектират визуализации на неговата мозъчна интензивност в действително време с музиката, която извършва. Публиката безусловно „ наднича “ в мозъка на актьора.
За Наморадзе, който е притежател на влиятелната Honens International Piano Competition през 2018 година, планът е единствено една нишка от натоварената му интернационална кариера. „ В началото просто имах концепцията, че ще е занимателно да се пресъздава това, което се случва в мозъка ми, до момента в който изсвирвам “, споделя той. „ Мисълта да го трансформира в събитие онлайн пристигна малко по-късно, само че в този момент към този момент работим по разнообразни формати – от галерийни съоръжения до кино версия. Проектът се разрасна доста повече, в сравнение с чаках. “
Изображенията на мозъка се основават благодарение на електроенцефалография (EEG), която улавя електрическата интензивност. За да се изчистят несвързаните процеси като храносмилането, се вършат голям брой записи, които по-късно се проучват и филтрират. Наморадзе употребява и технологията Spirio на Steinway – самосвирещо пиано, което разрешава неведнъж записване и синхронизация сред музиката и мозъчната интензивност.
„ Един от проблемите при EEG е, че мощните придвижвания на тялото нарушават данните. За благополучие, аз седнал съм много неподвижно, до момента в който изсвирвам “, споделя пианистът.
В крайния вид визуализациите се синхронизират с осъществяването онлайн. Публиката вижда цветни изображения, които демонстрират по какъв начин разнообразни музикални стилове задействат разнообразни зони на мозъка – посредством цветове и интензитет съгласно равнищата на мозъчните талази.
„ Едно от най-силните открития е при втората соната на Скрябин, когато тилният дял, обвързван с образната обработка, се задейства доста по-силно, в сравнение с при останалите творби. След това си спомняш, че Скрябин е имал синестезия “, изяснява Наморадзе.
Обратният резултат се вижда при Дебюси, където „ отворените пространства “ на La Cathédrale engloutie успокояват мозъка, в внезапен контрастност с бурната сила на бързото скерцо от Hammerklavier на Бетовен.
Проектът сплотява напъните на голям брой сътрудници – Honens, Университета в Калгари (чрез Brain Dynamics Lab), Университета на Калифорния, който създава „ Glass Brain “ визуализацията, и Steinway със своя Spirio.
„ Публиката е очевидец на красиво и ангажиращо изображение на това по какъв начин другата музика „ осветява “ разнообразни елементи от мозъка “, споделя Наморадзе. „ Преди всяко произведение изяснявам кои области ще бъдат най-активни и по какъв начин работят дружно. Реакцията във Върбие беше извънредно положителна. “
Но Наморадзе е и откривател в това време – има следдипломна подготовка от Institute of Psychiatry, Psychology & Neuroscience към King’s College London. Проектът му се вписва в световния интерес към връзката сред мозъка и музиката, която към този момент се преглежда освен като изкуство, само че и като евентуална терапия.
Неврологът и музикант Даниел Левитин, създател на Music as Medicine, обрисува посоката: „ Виждам по какъв начин ще се впише в лекуването – въпреки и не безусловно да лекуваме изцяло – заболявания като Алцхаймер, деменция, Паркинсон, афазия, множествена склероза и хронична или остра болежка благодарение на музиката. “
Той показва и съответни образци. При заболяването на Паркинсон музиката оказва помощ да се синхронизират придвижванията: „ Ако музиката съответствува с ритъма на походката на пациента, той може още веднъж да върви. Все едно възстановяваш развален часовник. “ При афазия музиката подкрепя възобновяване на речта – казусът на американската конгресменка Габи Гифордс, която след прострелване през 2011 година още веднъж се учи да приказва, първо посредством пеене.
„ Проекти като неврорециталите на Наморадзе са жизненоважни, тъй като демонстрират, че музиката е някъде в мозъка ни “, споделя Левитин. „ Загубил съм броя на пианистите, които ми споделят, че музиката е в пръстите им. Отговарям им: ‘Добре, тогава дано извадим мозъка от главата ви и да забележим какъв брой добре ще свирите!’ “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ