,fit(1920:897)&format=webp)
Повечето хора получават новини от социалните мрежи. Мнозина казват, че не ги харесват и постепенно се отказват от тях
Една от дългогодишните мантри в медийната промишленост гласи, че новините би трябвало да бъдат налични на всички места, където се намира читателят.
В продължение на години това означаваше наличие в обществените мрежи, където през днешния ден повече от половината консуматори настояват, че получават по-голямата част от новините си. Същевременно обаче от ден на ден хора декларират, че са недоволни от информацията, която намират там, и стартират да се дистанцират от нея.
Това се трансформира в следващото съществено предизвикателство пред бизнес моделите на медийните организации, които през последните години регистрират внезапен спад на трафика, приближаващ както от обществените платформи, по този начин и от търсачката на Гугъл.
Нов отчет за положението на медийната среда на Reuters Institute демонстрира, че за първи път обществените мрежи и видео платформите като YouTube са се трансформирали в най-често потребления източник на вести в международен мащаб.
Проучването, обхванало над 96 000 души в 48 страни, открива, че 54% от интервюираните са чели или гледали вести посредством сходни платформи през миналата седмица. За съпоставяне, 52% са следили новините по малкия екран, а 51% са ги консумирали посредством новинарски уеб сайтове или мобилни приложения. Печатните издания и радиото изостават доста, до момента в който чатботовете с изкуствен интелект последователно стартират да се появяват измежду употребяваните източници.
През последните пет години както малкия екран, по този начин и новинарските уеб сайтове са изгубили по 12 процентни пункта публика, до момента в който делът на хората, които показват обществените мрежи като главен източник на вести, продължава да нараства.
Тази смяна се случва на фона на трагичен спад на визитите към новинарските уеб сайтове, идващи от обществените платформи.
Според данни на Neiman Journalism Lab препращаният трафик от Фейсбук е намалял с близо 70% през последните пет години. Трафикът от търсения в Гугъл също е понижен с 34% сред декември 2024 година и декември 2025 година, демонстрират данни на Chartbeat.
В същото време изследването на Reuters демонстрира, че недоволството от качеството на новините е доста по-високо измежду потребителите на обществени мрежи и видео платформи, в сравнение с измежду аудиторията на телевизионните вести или новинарските уеб сайтове.
Нарастването на потреблението на вести посредством обществените мрежи съответствува и с увеличение на броя на хората, които декларират, че не харесват новините, които виждат, и демонстрират „ дребен или никакъв интерес “ към тях, до степен въобще да спрат да ги наблюдават.
През 2021 година този дял е бил 16%, а през днешния ден доближава 25%, демонстрира проучването.
За същия интервал делът на хората, които дефинират себе си като „ извънредно заинтригувани “ от новините, е намалял от 59% до 43%.
„ Във всяка страна има дребна, само че значима група хора, които не употребяват никакви новинарски източници “, споделя Ричард Флетчър, заместник-директор на Reuters Institute. „ Това демонстрира систематичен спад в потреблението на вести като цяло, а не просто напредък или крах на съответни платформи. “
Бенджамин Тоф, създател на книгата „ Избягването на новините: Неохотната публика на публицистиката “ и учител по публицистика в Университета на Минесота, счита, че този спад се дължи частично на незадоволеност от качеството на журналистическото наличие и метода, по който то се показва.
Според него въздействие оказва и отслабването на навиците за интензивно ползване на вести, както и фактът, че обществените платформи все по-малко подчертават върху новинарското наличие.
„ Виждаме това ясно, защото препращанията от обществените мрежи към новинарските уеб сайтове на практика се изпаряват. Така огромна част от наличието, което хората действително виждат, идва от вторични източници като мнения и тълкования, които могат да бъдат подвеждащи или мощно пристрастни “, споделя Тоф пред MarketWatch.
Джим Фрийдлих, основен изпълнителен шеф на Lenfest Institute for Journalism – организация, подкрепяща локалните медии в Съединени американски щати – счита, че тези промени са част от доста по-мащабна наклонност, почнала с всеобщото нахлуване на смарт телефоните.
„ С течение на времето потреблението на вести по света мина от интензивно към пасивно. Все по-често новините сами ни намират посредством обществените ни потоци, електронната поща или известията на телефона, без значение дали сме ги търсили умишлено или не “, споделя той пред MW.
„ Не е изненадващо, че болшинството консуматори през днешния ден оповестяват, че получават новините си посредством обществени мрежи и други пасивни канали – и че не всеки път харесват това, което виждат. “
В продължение на години това означаваше наличие в обществените мрежи, където през днешния ден повече от половината консуматори настояват, че получават по-голямата част от новините си. Същевременно обаче от ден на ден хора декларират, че са недоволни от информацията, която намират там, и стартират да се дистанцират от нея.
Това се трансформира в следващото съществено предизвикателство пред бизнес моделите на медийните организации, които през последните години регистрират внезапен спад на трафика, приближаващ както от обществените платформи, по този начин и от търсачката на Гугъл.
Нов отчет за положението на медийната среда на Reuters Institute демонстрира, че за първи път обществените мрежи и видео платформите като YouTube са се трансформирали в най-често потребления източник на вести в международен мащаб.
Проучването, обхванало над 96 000 души в 48 страни, открива, че 54% от интервюираните са чели или гледали вести посредством сходни платформи през миналата седмица. За съпоставяне, 52% са следили новините по малкия екран, а 51% са ги консумирали посредством новинарски уеб сайтове или мобилни приложения. Печатните издания и радиото изостават доста, до момента в който чатботовете с изкуствен интелект последователно стартират да се появяват измежду употребяваните източници.
През последните пет години както малкия екран, по този начин и новинарските уеб сайтове са изгубили по 12 процентни пункта публика, до момента в който делът на хората, които показват обществените мрежи като главен източник на вести, продължава да нараства.
Тази смяна се случва на фона на трагичен спад на визитите към новинарските уеб сайтове, идващи от обществените платформи.
Според данни на Neiman Journalism Lab препращаният трафик от Фейсбук е намалял с близо 70% през последните пет години. Трафикът от търсения в Гугъл също е понижен с 34% сред декември 2024 година и декември 2025 година, демонстрират данни на Chartbeat.
В същото време изследването на Reuters демонстрира, че недоволството от качеството на новините е доста по-високо измежду потребителите на обществени мрежи и видео платформи, в сравнение с измежду аудиторията на телевизионните вести или новинарските уеб сайтове.
Нарастването на потреблението на вести посредством обществените мрежи съответствува и с увеличение на броя на хората, които декларират, че не харесват новините, които виждат, и демонстрират „ дребен или никакъв интерес “ към тях, до степен въобще да спрат да ги наблюдават.
През 2021 година този дял е бил 16%, а през днешния ден доближава 25%, демонстрира проучването.
За същия интервал делът на хората, които дефинират себе си като „ извънредно заинтригувани “ от новините, е намалял от 59% до 43%.
„ Във всяка страна има дребна, само че значима група хора, които не употребяват никакви новинарски източници “, споделя Ричард Флетчър, заместник-директор на Reuters Institute. „ Това демонстрира систематичен спад в потреблението на вести като цяло, а не просто напредък или крах на съответни платформи. “
Бенджамин Тоф, създател на книгата „ Избягването на новините: Неохотната публика на публицистиката “ и учител по публицистика в Университета на Минесота, счита, че този спад се дължи частично на незадоволеност от качеството на журналистическото наличие и метода, по който то се показва.
Според него въздействие оказва и отслабването на навиците за интензивно ползване на вести, както и фактът, че обществените платформи все по-малко подчертават върху новинарското наличие.
„ Виждаме това ясно, защото препращанията от обществените мрежи към новинарските уеб сайтове на практика се изпаряват. Така огромна част от наличието, което хората действително виждат, идва от вторични източници като мнения и тълкования, които могат да бъдат подвеждащи или мощно пристрастни “, споделя Тоф пред MarketWatch.
Джим Фрийдлих, основен изпълнителен шеф на Lenfest Institute for Journalism – организация, подкрепяща локалните медии в Съединени американски щати – счита, че тези промени са част от доста по-мащабна наклонност, почнала с всеобщото нахлуване на смарт телефоните.
„ С течение на времето потреблението на вести по света мина от интензивно към пасивно. Все по-често новините сами ни намират посредством обществените ни потоци, електронната поща или известията на телефона, без значение дали сме ги търсили умишлено или не “, споделя той пред MW.
„ Не е изненадващо, че болшинството консуматори през днешния ден оповестяват, че получават новините си посредством обществени мрежи и други пасивни канали – и че не всеки път харесват това, което виждат. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ