Автобусът от „Into The Wild“ окончателно преместен след серия спасителни операции
През 1992 година двама ловци на лосове попадат на зарязан рейс в дивата пустощ на Аляска. В ръждясалото и към този момент погълнатото от природата возило лежи и тялото на 24-годишният Крис МакКендълс. Той става прочут като индивидът, който желае да излезе от системата и да се наслаждения на спокоен и естествен живот, само че най-много избира да бъде див. Филмът „ Into The Wild “ демонстрира една друга и доста забавна позиция на същинската персона, стимулирала основаването на този филм. Крис не желал да живее като всички останали и вярвал, че има потребност да бъде част от природата, вместо част от промишлеността.
След като през април същата година напуща дома си във Вирджиния и потегля на своето странствуване, дарявайки всичките си 24 000 $ за щедрост, зарежда дребна раница с хранителни запаси и стартира своето най-голямо и за жалост – само премеждие. Планът му е да живее по този начин най-малко две години в Съединени американски щати. Първата фаза е изпълнена и той съумява да стигне до Аляска. Един локален електротехник му дава обещание да го остави покрай пътеката Стампейд на 28 април, с цел да може да стартира своя поход през парк Денали. Джим признава, че имал доста жестоки подозрение в триумфа на непознатия юноша. Крис към този момент изглеждал доста посърнал и неопитен за суровите условия на Аляска.
Единствените ботуши били подарени от електротехника, Крис нямал никакви други. Друг проблем била и неналичието на всевъзможни знания по отношение на дивата природа. Пътешественикът давал тип на човек, който няма визия в какво се забърква и до някаква степен е изцяло обикновено, само че на пук на всички предсказания, Крис взема решение да се отклони от маршрута и да се приюти в остарял рейс в средата на нищото. Не е ясно по какъв начин тъкмо рейсът стигнал до там, само че бил прелестно леговище. В идващите дни всичко се документира в дневник. Хранителните ресурси са 9-килограма ориз, взети през цялото време на пътешествието.
За протеин Крис употребявал оръжието си за лов, като най-често успявал да удари катерици и други дребни бозайници. Легендата споделя, че е изкарал към 3 месеца в средата на нищото, преживявайки цялостното безмълвие и тишина, самотникът взема решение да напусне лагера и да продължи напред. Липсата на информация по отношение на летните климатични промени крие неподозирани рискове. Реката Текланика е прекомерно пълноводна и не разрешава на никого да премине свободно, най-малко не на този стадий. Единственото решение е завръщането назад в лагера и престой от още 132 дни в средата на нищото. На 6 септември 1992 година двама ловджии откриват гниещото му тяло, дружно с останалите такъми. Прави се следствие за определяне повода за съдбовния край.
Малко след разкриването на историята, журналистът Джон Кракаюр споделя за младия авантюрист, който търсил тишаната и уюта на природата. През 1996 година разгласява и книгата „ Into The Wild “. Историята на Крис се трансформира в публична конкуренция на „ Спасителя в ръжта “, мнозина се възпламеняват по концепцията просто да се изключат от модерното общество и тоновете техника.
През 2007 година Шон Пен прави филм и трансформира младежа в същинска легенда, всичко е напълно, в това число и музиката във кино лентата – Еди Ведър прави възторг на сцената и до през днешния ден един от най-гледаните клипове в обществената мрежа е в осъществяване на песента „ Society “ с наличието на Джони Деп за втора китара. Героят оставя и доста артефакти, в това число и последната си фотография пред рейса.
Крис се трансформира в икона, мнозина стартират да следват стъпките му, други все по-често пътуват в разнообразни направления в опит да опознаят и открият магическите прекарвания. За страдание всяка година стотици потеглят на поход, следвайки същия маршрут с вярата, че ще стигнат до мистичния рейс в средата на нищото. И всяка година тъкмо толкоз души се губят в парка Денали.,
Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=59040893
Мнозина потеглят, с цел да открият отговор в този дребен ръждясващ олтар. Един подобен образец е мъж, който туко-що се е сдобил с дете, само че фантазията му била да стане дърводелец – надалеч по-малко влиятелна специалност от тази на рекламен консултат. С смяната на обществения си статус, мъжът решил да посети рейса и да откри отговор за себе си. Не е ясно дали е съумял да открие някакво прояснение, само че най-малко е стигнал жив и здрав, за разлика от доста други.
За страдание Шон Пен не съумява да покаже тъкмо какво съставлява лутането в дивото и каква цена заплаща един организъм. Мнозина се губят, контузват и огромна част от тях са убити, до момента в който пътуват на стоп. Други остават вечно в дивата прегръдка на природата. През 2010 година 24-годишната Клеър Акерман се дави в опит да премине реката и да стигне до рейса – това е същата река, която не разрешава на Крис да се върне назад в цивилизацията.
Макар и нейният сателит да декларира, че рейсът в никакъв случай не е бил заветна цел, управляващите били сигурни, че тъкмо той ще основава най-вече проблеми. През 2013 година избавителните служби вършат огромно претършуване на резервата в търсенето на идващите подирили зова на дивото. През 2019 година трима немски екскурзианта се губят, месец по-късно още трима са търсени с боен хеликоптер. Един от съдбовните случаи е записан през юли 2019 година с 24-годишната Верамика Майкамава.
Тя била отнесена от реката, до момента в който брачният партньор ѝ се опитвал да откри по-безопасно място за секване. Щатските служители на реда най-после забелязали, че всички изгубени са в региона на известния рейс – той бил генератор на към 75% от изчезналите. Полицията не вижда нищо сантиментално в следването на човек, който умира в природата изцяло неопитен единствено с фантазии и очаквания. Много скоро стартират и обвинявания по адрес на провъзгласения гуру. Мнозина поучават аудиторията да спре да трансформира Крис МакКандлес в страдалец или сантиментална изгубена душа. Ако последната е изгубена, сигурно не се намира в парка. Сблъсъкът сред двете фракции – на скитници и управляващи – стартира да генерира напрежение.
Първите желаят да се построят мостове, с които по-безопасно да се минава реката, а вторите считат да реалокират рейса в друга зона, която да е безусловно недостъпна и добре защитавана в загадка. На 18 юни 2020 година полицията най-сетне взема решение, че е време да завърши със смъртните случаи. Автобусът е вдигнат с хеликоптер на националната армия от местоположението си и е изместен на другаде, с цел да се спре цялото безумство. В тази задача взе участие армията, някои от горските чиновници, както и военни ветерани. След няколко десетелития в търсенето на толкоз скъпият монумент, последният знак на Крис е отстранен и може би за положително.
За някои това е гаранция за повече сигурност, само че за други остава горчивия усет за премахването на същинска история. Нещо повече, личният състав се е постарал да резервира някои от скъпите предмети, които в миналото са били притежавани от Крис. Гвардията припомня на всички, че могат умерено да се любуват на дивата природа, само че по-важното е да не не помнят, че сигурността им е безусловно всичко. До този миг статистиката демонстрира, че са пускане към 15 избавителни задачи.
Следващият неотложен въпрос е какво в действителност ще се случи със самия рейс. Най-адекватното предложение е да бъде изложен на по-достъпно място и по този метод да се завърши цялата суматоха и фикс идея. Все още се чака решение по въпроса, само че по-добрата вест е, че избавителните акции ще намалеят фрапантно.
Заглавна фотография: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=9191848
